Скунксови

	Скунксови
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
надсемейство:	Пороподобни (Musteloidea)
семейство:	Скунксови (Mephitidae)
	Научно наименование
	Mephitidae Bonaparte, 1845
	Разпространение
	Скунксови в Общомедия
	[ редактиране ]

Скунксовите (Mephitidae) са семейство дребни Хищници включвани в семейство Порови (Mustelidae).

Етимология

Латинското име на семейството идва от лат. mephit – неприятна миризма. Думата „скунк“ произлиза от езика на индианците абенаки.

Физическа характеристика

Скунксовете са дребни, подобни на пор хищници с издължено и набито телосложение, къси, силни крака с дълги нокти приспособени за копаене и дълга рунтава опашка. Дължината им варира до 43 – 90 см. Дългата им гъста козина има характерна черно-бяла окраска, служеща им като сигнализираща защитна окраска, с различни вариации на ивици и петна при отделните видове, понякога с преобладаващи тъмни кафяви, сиви или кремави отенъци. С нея те предупреждават евентуалните си нападатели за добре развитите си анални жлези, отделящи секрет - сложно съединение от съдържащи сяра метил- и бутилтиоли (C4H7SH)) - с ужасна миризма, наподобяваща тази на смесица между развалени яйца, чесън и изгоряла гума.

Разпространение

Скунксовете от типа, известен като „американски скунксове“, се срещат в Америка от Канада на север до Патагония на южния континент, а този, познат като миризливи язовци в Югоизточна Азия – особено на островите от Малайския архипелаг.

Класификация

Първоначално скунксовете са класифицирани като подсемейство в състава на семейство Порови (Mustelidae), но през 90-те години на ХХ век генетични изследвания водят до обособяването им в самостоятелно семейство,^[1] към което се отнасят и малайските миризливи язовци (Mydaus), които в по-старата литература се срещат в състава на подсемейство Язовци (Melinae).

По-рано петнистите скунксове са смятани за представители на един-единствен вид: петнист скункс (Spilogale putorius), но скорошни генетични изследвания разграничават 4 отделни вида.

Северноамериканските зурлести скунксове (Conepatus leuconotus) преди са разделяни на два вида: западен (C. mesoleucus) и източен (C. leuconotus), но впоследствие е установена тяхната идентичност и понастоящем се считат за един вид.^[2]

Последните изследвания приемат, че семейство Скунксови включва следните четири рода:^[3]

род Mephitis – ивичести скунксове
- Mephitis mephitis – ивичест скункс
- Mephitis macroura – мексикански скункс

род Spilogale – петнисти скунксове
- Spilogale angustifrons – южен петнист скункс
- Spilogale gracilis – западен петнист скункс
- Spilogale putorius – (източен) петнист скункс
- Spilogale pygmaea – петнист скункс джудже

род Conepatus – зурлести скунксове
- Conepatus leuconotus – северноамерикански зурлест скункс
- Conepatus semistriatus – ивичест зурлест скункс, амазонски скункс
- Conepatus chinga – южноамерикански зурлест скункс
- Conepatus humboldtii – патагонски зурлест скункс
род Mydaus – малайски миризливи язовци
- Mydaus javanensis – явански язовец
- Mydaus (Suillotaxus) marchei – палавански миризлив язовец

Начин на живот и поведение

Скунксовете са самостоятелни, териториални животни, активни привечер и рано сутрин, като останалата част от денонощието прекарват скрити в своите бърлоги. Своята бърлога скункса изкопава сам или ползва дупките на други животни (мармоти, язовци и др.), но може да се скрие и в скална пукнатина, хралупа на дърво или дори в запустяла сграда. Макар и единаци по природа, през зимата скунксовете понякога се събират по няколко в обща бърлога (обикновено в състав от един мъжки и до 12 женски) за да се топлят един-друг с телата си. През зимата обаче не изпадат в летаргичен сън, но все пак са ниско активни и рядко излизат навън.

Хранене

Скунксовете са всеядни и известни като много лакоми животни. Разчитат най-вече на силното си обоняние и добрия си слух. Общо взето ядат всичко което могат да открият или уловят на земята, според сезона и не подминават мърша, дори се приучават да ровят в човешките отпадъци. Месната си диета разнообразяват с плодове, корени, треви, ядки, гъби. Много обичат пчелен мед, нападат безогледно кошерите разчитайки на дебелата си козина предпазваща ги от ужилванията на пчелите.

Отбранителни навици

Скунксовете пръскат неприятелите си с миризлив секрет. Повечето хищници разпознават уникалната черно-бяла предупредителна окраска на скункса и ги избягват. Освен това при среща с неприятел скунксът първо заплашва със съскане, зъбене, тропане с крака и вирва рунтавата си опашка нагоре откривайки аналните си жлези, след което пръска секрет, целейки се на височината на носа. Миризмата на секрета е неприятна, но той не оказва вредно влияние.

Тази отбранителна стратегия е много ефективна срещу хищници с добро обоняние като кучета, вълци, мечки, белки и дори - срещу човека.

Същевременно зрението им е много лошо. Не виждат добре на повече от 3 метра разстояние и поради това огромен брой скунксове стават жертва на движещите се по пътищата автомобили.

Размножаване и жизнен цикъл

Скунксовете са полигамни животни, един мъжки се съвокуплява с няколко женски. Техният размножителен период обикновено е рано напролет. След варираща при различните видове, но най-често около 66-дневна бременност (обикновено през май) женската ражда в предварително приготвена от нея за целта бърлога от 4 до 7 малки. Те се раждат слепи, глухи, но напълно покрити с мека бебешка козина. Проглеждат след около 3 седмици. След близо два месеца те са напълно развити и отбити, но остават с майка си почти до навършване на година, когато достигат и полова зрялост. Майката-скункс ревностно защитава своите малки. Мъжките не вземат участие в отглеждането на малките и дори представляват заплаха за тях.

Скунксовете имат кратка продължителност на живота. Освен че са честа жертва на пътния трафик, много хора и стрелят по тях или ги тровят. По-малко от 10% доживяват 3-годишна възраст. Като домашни любимци и въобще в условията на питомство, скунксове могат да живеят до около 10, понякога - и до 20 години. Отглеждането им обикновено става след като се отстранят аналните им жлези. Сериозна пречка за развъждането на скунсковете в плен, представлява липсата на достатъчно генетично разнообразие в рамките на питомната американска популация.

Източници

↑ Wild Skunk Information // Dragoo Institute for the Betterment of Skunks and Skunk Reputations, 7 March 2013. Посетен на 12 November 2017.
↑ Western Hog-nosed Skunk
↑ Wilson, D. E.; Reeder, D. M., eds. (2005). Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference. (3rd ed.). Johns Hopkins University Press. p. "Mephitidae". ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494

Външни препратки

Още информация за скункса (английски)

[1] Wild Skunk Information // Dragoo Institute for the Betterment of Skunks and Skunk Reputations, 7 March 2013. Посетен на 12 November 2017.

[2] Western Hog-nosed Skunk

[MSW3-3] Wilson, D. E.; Reeder, D. M., eds. (2005). Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference. (3rd ed.). Johns Hopkins University Press. p. "Mephitidae". ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494

[1]

[2]

[3]