Направо към съдържанието

Модернизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за периода в историята на културата. За архитектурния стил вижте Модернистична архитектура.
Падаща вода от Франк Лойд Райт, Милрън, Пенсилвания, 1937. Падаща вода е една от най-известните сгради на Райт.

Модернизмът е философско движение, което, заедно с културните тенденции и промени, възниква от широкомащабни и дълбоки трансформации в западното общество в края 19-и и началото на 20-и век. Сред факторите, които оформят модернизма, са развитието на съвременните индустриални общества и бързият растеж на градовете, последвани от реакции на ужас от Първата световна война. Модернизмът отхвърля увереността в мисленето от епохата на Просвещението и много модернисти отхвърлят религиозността.[1][2]

Модернизмът включва общо дейностите и творенията на онези, които усещат, че традиционните форми на изкуството, архитектурата, литературата, вярата, философията, социалната организация, всекидневните дейности и дори науките, са станали неподходящи за техните задачи и са остарели в новата икономическа, социална и политическа среда на нововъзникващия, напълно индустриализиран, свят. Призивът на поета Езра Паунд от 1934 г. „Направете го ново!“ е тласъкът на подхода на движението към остарялата култура на миналото. В този дух нововъведенията от модернизма, като романът на потока на съзнанието, атоналната (или пантоналната) и дванайсетнотната музика, дивизионната живопис и абстрактното изкуство, са имали предшественици през 19 век.

В началото на ХХ век Анри Матис и няколко други млади художници, включително предкубистите Жорж Брак, Андре Дерен, Раул Дюфи и Морис Вламенк, преобразяват света на изкуството в Париж с „диви“, многоцветни, изразителни пейзажи и фигури, които критиците наричат „фовизъм“. Втората версия на картината „Танц“ на Анри Матис бележи ключов момент в кариерата му и в развитието на модерната живопис.[3]

Забележителна черта на модернизма е самосъзнанието и иронията към литературните и социалните традиции, които често водят до експерименти с форма, както и използването на техники, които привличат вниманието върху процесите и материалите, използвани за създаване на живопис, стихотворение, сграда.[4] Модернизмът изрично отхвърля идеологията на реализма[5][6][7] и използва произведенията от миналото чрез заемане на реплики, включване, пренаписване, обобщение, преоценка и пародия.[8][9][10]

Някои коментатори определят модернизма като начин на мислене – една или повече философски определени черти, като самосъзнание или самоопределение, които се сблъскват с всички новости в изкуствата и дисциплините.[11] По-често срещаните, особено на Запад, са тези, които го възприемат като социално прогресивна тенденция на мисълта, която потвърждава силата на човешките същества да създават, подобряват и преоформят своята среда с помощта на практически експерименти, научни знания или технологии.[12] От тази гледна точка модернизмът насърчава преразглеждането на всеки ъгъл на съществуването, от търговията до философията, за да се намери това, което „забавя“ напредъка, и го заменя с нови начини за постигане на същата цел. Други разглеждат модернизма като естетическо самовглеждане. Това улеснява разглеждането на специфичните реакции на използването на технологиите през Първата световна война и антитехнологичните и нихилистични аспекти на произведенията на различни мислители и художници от Фридрих Ницше (1844 – 1900) до Самюел Бекет (1906 – 1989).[13][14][15][16][17]

Докато според някои учени модернизмът продължава през ХХI век, други намират, че той се развива в късен модернизъм или висок модернизъм,[18] заменен по-късно от постмодернизма.[19][20][21]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • John Barth (1979) The Literature of Replenishment, later republished in The Friday Book (1984).
  • Eco, Umberto (1990) Interpreting Serials in The limits of interpretation, pp. 83 – 100, excerpt
  • Everdell, William R. (1997) The First Moderns: Profiles in the Origins of Twentieth Century Thought (Chicago: University of Chicago Press).
  • Gerald Graff (1973) The Myth of the Postmodernist Breakthrough, TriQuarterly, 26 (Winter, 1973) 383 – 417; rept in The Novel Today: Contemporary Writers on Modern Fiction Malcolm *Bradbury, ed. (London: Fontana, 1977); reprinted in Proza Nowa Amerykanska, ed., Szice Krytyczne (Warsaw, Poland, 1984); reprinted in Postmodernism in American Literature: A Critical *Anthology, Manfred Putz and Peter Freese, eds. (Darmstadt: Thesen Verlag, 1984), 58 – 81.
  • Gerald Graff (1975) Babbitt at the Abyss: The Social Context of Postmodern. American Fiction, TriQuarterly, No. 33 (Spring 1975), pp. 307 – 37; reprinted in Putz and Freese, eds., Postmodernism and American Literature.
  • Orton, Fred and Pollock, Griselda (1996) Avant-Gardes and Partisans Reviewed, Manchester University.
  • Steiner, George (1998) After Babel, ch.6 Topologies of culture, 3rd revised edition
  • Art Berman (1994) Preface to Modernism, University of Illinois Press.
  • Българският литературен модернизъм

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Pericles Lewis, Modernism, Nationalism, and the Novel (Cambridge University Press, 2000). pp 38–39.
  2. ↑ "[James] Joyce's Ulysses is a comedy not divine, ending, like Dante's, in the vision of a God whose will is our peace, but human all-too-human...." Peter Faulkner, Modernism (Taylor & Francis, 1990). p 60.
  3. ↑ Russell T. Clement. Four French Symbolists. Greenwood Press, 1996. Page 114.
  4. ↑ Gardner, Helen, Horst de la Croix, Richard G. Tansey, and Diane Kirkpatrick. Gardner's Art Through the Ages (San Diego: Harcourt Brace Jovanovich, 1991). ISBN 0-15-503770-6. p. 953.
  5. ↑ Barth (1979) quotation: The ground motive of modernism, Graff asserts, was criticism of the nineteenth-century bourgeois social order and its world view. Its artistic strategy was the self-conscious overturning of the conventions of bourgeois realism [...] the antirationalist, antirealist, antibourgeois program of modernism [...] the modernists, carrying the torch of romanticism, taught us that linearity, rationality, consciousness, cause and effect, naïve illusionism, transparent language, innocent anecdote, and middle-class moral conventions are not the whole story.
  6. ↑ Graff (1973)
  7. ↑ Graff (1975)
  8. ↑ Eco (1990) p. 95 quote: Each of the types of repetition that we have examined is not limited to the mass media but belongs by right to the entire history of artistic creativity; plagiarism, quotation, parody, the ironic retake are typical of the entire artistic-literary tradition. Much art has been and is repetitive. The concept of absolute originality is a contemporary one, born with Romanticism; classical art was in vast measure serial, and the "modern" avant-garde (at the beginning of this century) challenged the Romantic idea of "creation from nothingness," with its techniques of collage, mustachios on the Mona Lisa, art about art, and so on.
  9. ↑ Steiner (1998) pp. 489–90 quote: (pp. 489–90) The Modernist movement which dominated art, music, letters during the first half of the century was, at critical points, a strategy of conservation, of custodianship. Stravinsky's genius developed through phases of recapitulation. He took from Machaut, Gesualdo, Monteverdi. He mimed Tchaikovsky and Gounod, the Beethoven piano sonatas, the symphonies of Haydn, the operas of Pergolesi and Glinka. He incorporated Debussy and Webern into his own idiom. In each instance the listener was meant to recognize the source, to grasp the intent of a transformation which left salient aspects of the original intact. The history of Picasso is marked by retrospection. The explicit variations on classical pastoral themes, the citations from and pastiches of Rembrandt, Goya, Velázquez, Manet, are external products of a constant revision, a 'seeing again' in the light of technical and cultural shifts. Had we only Picasso's sculptures, graphics, and paintings, we could reconstruct a fair portion of the development of the arts from the Minoan to Cézanne. In 20th-century literature, the elements of reprise have been obsessive, and they have organized precisely those texts which at first seemed most revolutionary. The Waste Land, Ulysses, Pound's Cantos are deliberate assemblages, in-gatherings of a cultural past felt to be in danger of dissolution. The long sequence of imitations, translations, masked quotations, and explicit historical paintings in Robert Lowell's History has carried the same technique into the 1970s. [...] In Modernism collage has been the representative device. The new, even at its most scandalous, has been set against an informing background and framework of tradition. Stravinsky, Picasso, Braque, Eliot, Joyce, Pound—the 'makers of the new'—have been neo-classics, often as observant of canonic precedent as their 17th-century forebears.
  10. ↑ Childs, Peter Modernism (Routledge, 2000). ISBN 0-415-19647-7. p. 17. Посетен на 8 февруари 2009.
  11. ↑ Everdell, William, The First Moderns: Profiles in the Origins of Twentieth Century Thought, University of Chicago Press, 1997, ISBN 0-226-22480-5.
  12. ↑ In the twentieth century, the social processes that bring this maelstrom into being, and keep it in a state of perpetual becoming, have come to be called 'modernization'. These world-historical processes have nourished an amazing variety of visions and ideas that aim to make men and women the subjects as well as the objects of modernization, to give them the power to change the world that is changing them, to make their way through the maelstrom and make it their own. Over the past century, these visions and values have come to be loosely grouped together under the name of 'modernism'." (Berman 1988, 16)
  13. ↑ Lee Oser, The Ethics of Modernism: Moral Ideas in Yeats, Eliot, Joyce, Woolf and Beckett (Cambridge University Press, 2007)
  14. ↑ F.J. Marker & C.D. Innes, Modernism in European Drama: Ibsen, Stringdberg, Pirandello, Beckett
  15. ↑ Morag Shiach, "Situating Samuel Beckett", pp. 234-247 in The Cambridge Companion to the Modernist Novel (Cambridge University Press, 2007)
  16. ↑ Kathryne V. Lindberg, Reading Pound Reading: Modernism After Nietzsche (Oxford University Press, 1987)
  17. ↑ Pericles Lewis, The Cambridge Introduction to Modernism (Cambridge University Press, 2007). pp. 21.
  18. ↑ Morris Dickstein, "An Outsider to His Own Life", Books, The New York Times, August 3, 1997; Anthony Mellors, Late modernist poetics: From Pound to Prynne.
  19. ↑ "postmodernism: [definition of postmodernism in Oxford dictionary]"postmodernism: definition of postmodernism in Oxford dictionary (American English) (US)". oxforddictionaries.com. (American English) (US)". oxforddictionaries.com.
  20. ↑ Ruth Reichl, Cook's November 1989; American Heritage Dictionary's definition of "postmodern"
  21. ↑ Mura, Andrea (2012). The Symbolic Function of Transmodernity (PDF). Language and Psychoanalysis. 1 (1): 68–87
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Модернизъм&oldid=11866201“.