Кола (напитка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кола.
Кола | |
Различни продавани в Германия марки Кола -газирани напитки | |
Информация | |
---|---|
Тип | безалкохолна напитка |
Произход | USA |
Въведена | 1886 г. |
Цвят | карамел |
Аромат | Кола (ядки, цитрусови плодове, канела и ванилия) |
Начин на сервиране | студена |
Кола в Общомедия |
Кола е общо наименование на различни безалкохолни газирани напитки.
История
[редактиране | редактиране на кода]Откривател на първата напитка с марката Кола е Джон Пембъртън.[1]. През 1889 г. той разработва рецепта за сироп и го продава смесен с газирана вода под името Кока-Кола.
Наред с Кока-Кола са създадени многобройни търговски марки. Най-известната от тях е Пепси-Кола, създадена в САЩ. Наред с това и в целия свят има различни марки, като например в Германия, където се произвежда от 1931 г. Афри-Кола. В ГДР са създадени и произвеждат Клуб-Кола и Вита Кола. В Швейцария се произвежда Виви Кола.
В България
[редактиране | редактиране на кода]България е първата страна от бившите социалистически страни, която започва лицензно производство на Кока-Кола още през 1966 г. Също така се произвежда и чисто българската напитка Кооп-Кола.
Интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]Между двете фирми, които са най-големите производители на напитките с име Кола: Кока Кола и Пепси, съществува непрекъсната конкуренция и борба за надмощие, което е довело до понятието Войни на колите. Агресивната реклама на фирмите в тяхната история е един от поводите през 1964 г. да бъде създаден чехословашкия филм Лимонаденият Джо. Този приятен музикален филм-пародия на уестърните в същото време се базира на безалкохолна напитка, така наречената „Колалокова лимонада“, благодарение на която главният герой побеждава враговете си.
Бяла кола (английски White Coke) е безцветна кола, която е изработена специално за маршал Жуков по негова молба в края на 1940 г., за да не прилича на типичната американска кока и да има същите вкусови качества. Изработена от по молба на Дуайт Айзенхауер от фирмата и изпратена в Съветския съюз за маршала.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Spiegel Online: Im Schatten der Braunen Brause, aufgerufen am 7. August Джон Пембъртън 2009