Кварц

Кварц
	Кварц
	Кварц от Тибет
Общи
Категория	оксиден минерал
Формула ; (повтаряща се единица)	SiO2
Класификация на Щрунц	4.DA.05
Класификация на Дана	75.01.03.01
Кристална симетрия	тригонално-трапецоедричен
Елементарна клетка	a = 4.9133 Å; c = 5.4053 Å; Z=3
Характеристики
Молекулно тегло	60,083
Цвят	безцветен
Кристална система	α-кварц: тригонална; β-кварц: хексагонална
Цепителност	{0110} неопределена
Лом	мидест
Чупливост	чуплив
Твърдост по Моос	7
Блясък	стъклен
Цвят на чертата	бяла
Прозрачност	прозрачен до матов
Плътност	2,6 – 2,65 g/cm3
Оптични свойства	униаксиален
Показател на пречупване	nω = 1,543 – 1,545; nε = 1,552 – 1,554
Двойно лъчепречупване	+0.009
Плеохроизъм	няма
Точка на топене	1670 °C
Разтворимост	неразтворим на стайна температура
	Кварц в Общомедия

Кварцът (от немски: Quarz,^[1]) е минерал с химична формула SiO₂. Има силно изразени пиезоелектрични свойства.^[2] Твърдост 7; плътност 2,65 g/cm³.

Кварцът е най-разпространеният минерал на Земята.^[3] Съставлява 12% от литосферата. Силицият заема второ място след кислорода, изграждащ земната кора. Влиза в състава на силикатните минерали заедно с кислорода. Образува силициево-кислородни тетраедри (SiO₄)⁴⁻, които подобно на полимерите могат да се свързват по различен начин помежду си.

Кварцът заема място в топ десет на скъпоценните камъни още от древността. Срещат се воднобистър (планински кристал), бял (млечен кварц), виолетов (аметист), черен (морион), жълт (цитрин), опушен кварц (раухтопаз) и др. Хидротермален, магматогенен. Воднобистрите кристали намират приложение в оптиката, пиезокварцът – в радиоелектрониката и др.; красиво оцветените и прозрачните – като скъпоценни камъни в бижутерията и глиптиката. Използва се и в производството на часовници. Якост на натиск 200 – 300 MPa. При 575 °C скокообразно увеличава обема си и се разрушава.

Немският термин Quarz произлиза от средногорнонемското twarc, вероятно със западнославянски корен със значение „твърд“,^[4] срв. полския термин kwardy или чешкия tvrdý.^[5]

Разновидности на кристалния кварц

Планински кристал – безцветен, воднобистър, прозрачен
Млечен кварц – млечнобял, непрозрачен, понякога просветляващ; синоним – „ледоподобен“ кварц
Опушен кварц (раухтопаз) – кафяв
Морион – черен кварц
Цитрин – лимоненожълт, до оранжев
Аметист – виолетов
Розов кварц – просветляващ до прозрачен, розов до бледорозов кварц. Негова по-рядка разновидност е лавандуловият кварц.
Авантюрин или авантюринов кварц – непрозрачен до полупрозрачен кварцов агрегат (кварцит), съдържащ включения от дребни люспички хематит, гьотит или слюда. Цвят – зелен, кафяв, или червен, с характерни отблясъци (иризация).
Празиолит, зелен аметист – зелена и прозрачна разновидност, която се получава след нагряване на някои видове аметисти и цитрини от щата Минас Жерайс в Бразилия
Сапфиров кварц – индигово син, с микроскопични включения на иглест рутил
Хематоид кварц – синоними ягодов кварц, огнен кварц, Арлекин кристал, спекуларитов кварц и др. Червеникав или блед кафеникав цвят, който се дължи на включванията от хематит.

Разпространение

Кварцът е определяща съставка на гранита и други магмени скали. Среща се често в седиментни скали, като например пясъчник и глинести шисти. Среща се често в гнайс, кварцит и други метаморфни скали. Кварцът има най-малък потенциал за изветряне и съответно се среща много често като остатъчен материал в поточни утайки и остатъчни почви.

Докато повечето кварц се кристализира от разтопена магма, голяма част от кварца също участва химически в хидротермални жилки, понякога с руди на злато, сребро и мед. Големи кварцови кристали се намират в магмени пегматити. Добре образуваните кристали могат да достигат няколко метра на дължина и да тежат стотици килограми.

Естествените кварцови кристали с висока чистота, нужни за полупроводниковата промишленост, са скъпи и редки. Най-големият единичен кварцов кристал е намерен в щата Гояс, Бразилия. Той е с размери приблизително 6.1×1.5×1.5 m и тежи над 44 тона.^[6]

Хубави образци се добиват в Швейцария, Испания (Астурия), Италия, Франция и Русия (Урал).^[3]

Практическо значение

Кварцът се използва в оптически прибори, генератори на ултразвук, в телефонната и радио апаратура (в качеството си на пиезоелектрик), в електронните устройства (кварцов резонатор) и други. В големи количества се използва от стъкларската и керамичната промишленост (кварцов пясък). Използва се и при производството на огнеупорни материали и кварцово стъкло. Широко приложение има в бижутерията.

Грижа за бижутата с кварц

Въпреки че кварцът има твърдост 7 по скалата на Моос, трябва да се избягват драскотини и резки удари по него. Някои видове кварц избледняват на слънце, така че най-добре е кварцовите бижута да се съхраняват в подходяща кутия, тапицирана отвътре с мека материя, когато не се използват. Кварцовите пръстени, обеци, огърлици и гривни се почистват с топла вода и задължително се подсушават с кърпа.

Галерия

Розов кварц
Кварц, турмалин
Кварц (халцедон)
Млечен кварц
Планински кристал
Млечен кварц
Опушен кварц
Аметист
Цитрин

Вижте също

Източници

↑ кварц // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 181.
↑ ^а ^б David C. Cook & Wendy L. Kirk. Minerals and Gemstones. Сан Диего, Калифорния, Thunder Bay Press, 2007. ISBN 978-1-59223-735-7. с. 100.
↑ carat-online.at. Quarze im Edelsteinlexikon von carat-online.at
↑ Origin and meaning of quartz by Online Etymology Dictionary
↑ Rickwood, P. C. The largest crystals // American Mineralogist 66. 1981. с. 885 – 907 (903).

Литература

Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 99-102. Посетен на 9 март 2024.
Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 60-74. Посетен на 1 април 2024.
Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 347-356.
Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 320-325.
Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 296-306.
Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 110-118.

Външни препратки

Нешева, Лариса. Експозиция „Минерали на България“ // Национален музей "Земята и хората". Посетен на 25 април 2024.
кварц // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 30 април 2024.
The Quartz Page

[1] кварц // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.

[2] Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 181.

[cook-3] а ^б David C. Cook & Wendy L. Kirk. Minerals and Gemstones. Сан Диего, Калифорния, Thunder Bay Press, 2007. ISBN 978-1-59223-735-7. с. 100.

[4] rat-online.at. Quarze im Edelsteinlexikon von carat-online.at

[5] Origin and meaning of quartz by Online Etymology Dictionary

[6] Rickwood, P. C. The largest crystals // American Mineralogist 66. 1981. с. 885 – 907 (903).

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]