Барит
 | Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по геология. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
| Барит | |
 Барит върху доломитна основа | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | BaSO₄ |
| Класификация на Щрунц | 7.AD.37 |
| Класификация на Дана | 28.3.1.1 |
| Характеристики | |
| Цвят на чертата | бяло |
| Барит в Общомедия | |
Баритът (BaSO4) е минерал, състоящ се от бариев сулфат.[1][2][3][4] Обикновено е бял или безцветен и има твърдост 3 по скалата на Моос. Основен източник е на метала барий. Името барит произлиза от гръцката дума βαρύς (тежък).
Баритът обикновено се среща в оловно-цинкови жили, във варовикови скали, в отлагания на горещи извори и в хематитова руда. Често се свързва с минералите англезит и целестин.
Добив и употреба
[редактиране | редактиране на кода]На пазара най-често се предлага в суров вид, добит чрез прости методи като промиване, отделяне на тежки частици и магнитна сепарация. В повечето случаи суровият барит има нужда от пречистване, за да се постигне задоволителна чистота и плътност. Баритът, който се използва като агрегат в „тежък“ цимент, се стрива и пресява до еднакъв размер. Повечето от барита се стрива на малки еднородни парченца преди да се използва като примес за индустриални продукти или за придаване тежест на течността използвана при сондиране на петролни кладенци.
Понастоящем на световния петролен пазар има недостиг на чист бял барит. Изискванията на петролната индустрия са за минимална относителна плътност на барита 4,2. Когато при сондаж се използва по-ниска плътност, баритът предизвиква примесването на нежелани вещества в течността използвана от системата за сондиране. Това допринася за по-бавно проникване и създава проблеми с течността използвана при сондиране. Въпреки че баритът съдържа „тежкия“ метал (барий), повечето правителства не го считат за отровен химикал поради изключително ниската му разтворимост.
Баритът се използва също така при производството на бои и хартия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Информация за Барит (Barite, Baryte) // mindat.org. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Информация за Барит (Barite, Baryte) // webmineral. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ барит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 41.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 131. Посетен на 12 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 189- 191. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 451-461.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 577-579.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 105-106.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 15.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Baryte в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |