Анотация

Анотацията (на латински: annotatio – бележка) e формален начин за добавяне бележки към създаден документ.

Анотации се поместват в библиографски списания, в каталози, в книга, на обложката на книгата и др. Някои реклами на книги, филми, театрални постановки също са вид анотация. Анотацията по същество е вид резюме, което представлява много сбит преразказ, разкриващ обективно и неутрално съдържанието на книга, филм, статия, постановка и т.н. Анотацията, освен с много краткото предаване на съдържанието, може да предлага на читателя препоръки и обяснения за предназначението на предлагания текст, както и да има общ оценъчен характер. Оценъчните мнения трябва да са изложени професионално, като са аргументирани и обективни.

Съдържание

В анотацията на книга трябва да са отбелязани: автор, заглавие, издателство, година и място на издаване, както и други важни факти. В зависимост от предлагания материал и нейния автор, в анотацията може да се наблегне върху авторовите постижения, когато той е известен и чиито доказани творчески качества са гаранция за високата стойност на предлагания текст. Другият начин на представяне е съдържанието да бъде предадено конкретно чрез преразказ – основните и сюжетни линии или дялове, като авторът или групата автори не се споменават. За да е обективна, този вид анотация трябва да съдържа и оценка за мястото, което заема книгата сред други с подобна тематика.

В анотацията е необходимо да се постави акцент на новото, различното. В анотациите на научни книги това са преди всичко нови факти, нови открития или ново тълкуване на известни факти. В анотациите на художествени книги се изтъква авторското виждане, неочакваните сюжетни обрати, езикът на автора, особеностите в композиция.

Особен вид анотации са описанията на съдържанието на книги в библиотечните фишове. В тях коментарите по съдържанието са много кратки. Предназначението им е да подпомогнат както читателите, така и библиотекарите при минимален обем на библиотечните картотеки.

Вижте също

• Маргиналии