Archaeplastida
| Архепластиди | ||||||||
 | ||||||||
| Класификация | ||||||||
| ||||||||
| Научно наименование | ||||||||
Adl, 2005 | ||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||
| Архепластиди в Общомедия | ||||||||
| [ редактиране ] |
Archaeplastida са голяма група еукариоти, състояща се от червени и зелени водорасли и висши растения (Embryophyta), заедно с малка група, наречена на Glaucophyta.[1] Пластидите (хлоропластите) на всички тези организми са ограничени от две мембрани, което предполага, че са се развили директно от ендосимбионтни цианобактерии. Във всички останали групи, пластидите са заобиколени от три или четири мембрани, което предполага, че са придобити вторично от червени или зелени водорасли.
Въпреки че много проучвания сочат, че формата Archaeplastida е монофилетична група[2] проучване от 2009 г. твърди, че те в действителност са парафилетични.[3] Обогатяването със знания за нови гени на червени водорасли в едно скорошно проучване показва монофилетичност на Plantae (Archaeplastida), както и монофилетичност между червени/зелени водорасли и другите клонове.[4] Това изследване дава представа за това колко богатите данни за гените на червени водорасли са от решаващо значение за определяне на спорни въпроси в еволюцията на еукариоти и за разбиране на сложните модели на наследственост.
Клетките на Archaeplastida обикновено нямат центриоли и имат митохондрии с гладки кристи. Обикновено имат клетъчна стена, изградена от целулоза, а хранителните резерви се съхраняват под формата на скорбяла. Все пак тези особености не са уникални и са характерни и за други еукариоти. Основното доказателство за монофилетичността на групата Archaeplastida идва от генетични изследвания, които показват, че вероятно пластидите имат еднакъв произход, като и това доказателство се оспорва.[5][6] Фотосинтезиращи организми с пластиди от различен произход (като кафяви водорасли, например) не принадлежат към Archaeplastida.
Archaeplastida се поделят на две основни еволюционни линии. Червените водорасли са пигментирани с хлорофил A и фикобилипротеини, като повечето цианобактерии. Зелените водорасли и сухоземните растения – заедно известни като Viridiplantae (от латински: зелени растения) или Chloroplastida са пигментирани с хлорофили A и B, но липсват фикобилипротеини. Glaucophyta имат типични за цианобактериална пигменти и са необичайни със запазването на клетъчната стена на техните пластиди (наречени цианели).[7]
Филогения
[редактиране | редактиране на кода]| Archaeplastida |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ball S, Colleoni C, Cenci U, Raj JN, Tirtiaux C. The evolution of glycogen and starch metabolism in eukaryotes gives molecular clues to understand the establishment of plastid endosymbiosis // Journal of Experimental Botany 62 (6). януари 2011. DOI:10.1093/jxb/erq411. с. 1775 – 1801. Архивиран от оригинала на 2013-01-13. Посетен на 2013-03-17.
- ↑ Vinogradov S. N. и др. Phylogenetic Relationships of 3/3 and 2/2 Hemoglobins in Archaeplastida Genomes to Bacterial and Other Eukaryote Hemoglobins // Molecular Plant 4 (1). Октомври 2010. DOI:10.1093/mp/ssq040. с. 42 – 58. Архивиран от оригинала на 2012-12-09. Посетен на 2013-03-17.
- ↑ Nozaki, H. и др. Phylogenetic positions of Glaucophyta, green plants (Archaeplastida) and Haptophyta (Chromalveolata) as deduced from slowly evolving nuclear genes // Molecular Phylogenetics and Evolution 53 (3). Декември 2009. DOI:10.1016/j.ympev.2009.08.015. с. 872 – 80.
- ↑ Chan, C. X.; Yang, E. C.; Banerjee, T.; Yoon, H. S.; Martone, P. T.; Estevez, J. M.; Bhattacharya, D. Red and green algal monophyly and extensive gene sharing found in a rich repertoire of red algal genes // Current Biology 21 (4). 2011. DOI:10.1016/j.cub.2011.01.037. с. 328 – 333.
- ↑ Parfrey. L. W. и др. Evaluating support for the current classification of eukaryotic diversity // PLoS Genetics 2 (12). Декември 2006. DOI:10.1371/journal.pgen.0020220. с. e220.
- ↑ Kim, E и др. EEF2 analysis challenges the monophyly of Archaeplastida and Chromalveolata // PLoS ONE 3 (7). Юли 2008. DOI:10.1371/journal.pone.0002621. с. e2621.
- ↑ Adl, Sina M. и др. The New Higher Level Classification of Eukaryotes with Emphasis on the Taxonomy of Protists // Journal of Eukaryotic Microbiology 52 (5). 2005. DOI:10.1111/j.1550-7408.2005.00053.x. с. 399 – 451.