Направо към съдържанието

ФК Парма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Парма
Емблема на футболния клуб
Прозвище„жълто-сините“
„дуковете“
Основан1913 г.
ДържаваИталия
Стадион„Енио Тардини“
Капацитет27 906
Собственик Краус Груп
Президент Кайл Краус
Старши треньор Фабио Пекия
ПървенствоСерия А
2023/241-во (Серия Б)
Уебсайтparmacalcio1913.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК Парма в Общомедия
Стадион „Енио Тардини“

ФК „Парма“ е италиански футболен клуб от град Парма, област Емилия-Романя, който, след като обявява фалит през март 2015 г., прекратява съществуването си през юни същата година. За негов наследник се приема понастоящем състезаващият се в италианската Серия Б отбор на „Парма Калчо 1913“ (на италиански: Parma Calcio 1913).

Kлубът играе домакинските си мачове на стадион „Енио Тардини“, често наричан просто „Тардини“, от 1923 г.

Финансиран от Калисто Танци, клубът печели 8 трофея между 1992 и 2002 г. – период, в който постига най-доброто си класиране като второ място през сезон 1996/97. Парма печели 3 Копа Италия, 1 Суперкопа Италиана, 2 Купа на УЕФА, 1 Суперкупа на Европа и 1 Купа на УЕФА.

Финансови проблеми възникват в края на 2003 г. от скандала „Пармалат“, който води до срив на компанията-майка и функционирането на клуба попада в контролирана администрация до януари 2007 г. „Парма“ е обявен в несъстоятелност през 2015 г. и e повторно основан в Серия Д, като последват 3 директни промоции, за да се завърне в Серия А през 2018 г.

Отборът е известен с прозвищата „жълто-сините“ и „дуковете“.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1913 – 1968)

[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е създаден през юли 1913 г. като „Верди футбол клуб“ (Verdi Football Club) в чест на стогодишнината на известния оперен композитор Джузепе Верди, роден в провинция Парма.[1] Той приема жълтото и синьото като клубни цветове.[2][3] През декември същата година „Парма Фут Бол Клуб“ се формира от много от първите играчи на клуба и започва да носи бели екипи с черен кръст.[4] „Парма“ започва да играе футбол в лигата по време на сезон 1919/20 след края на Първата световна война. Изграждането на стадион „Енио Тардини“ започва две години по-късно.[5] „Парма“ става член-основател на Серия Б, след като завършва като подгласник в Първа дивизия в сезон 1928/29. Клубът остава в Серия Б в продължение на три години, преди да изпадне и да промени името си на Спортна асоциация „Парма“ през 1931 г. В сезон 1935/36 „Парма“ става член-основател на Серия Ц, където клубът играе, докато печели промоция обратно в Серия Б през 1943 г. Италианският футбол е в застой след Втората световна война, въпреки че отборът играе в Campianto Alta Italia през 1944 г.

„Парма“ през сезон 1956/57

След възстановяването на организирания футбол „Парма“ прекарва три години в Серия Б, след което се разделя в две регионални дивизии, преди отново да изпадне през 1948/49 в Серия Ц. Там прекарва още пет сезона преди 11-годишната магия в Серия Б, която включва постигането на 9-о място през 1954/55, клубен рекорд по това време. Това е епоха, в която играчите на клуба имат други работни места или все още са ученици. „Парма“ дебютира на европейско състезание през сезон 1960/61, побеждавайки швейцарския „Белинзона“ на „Корпа деле Алпи“, но изпада в Серия Ц през сезон 1964/65. „Парма“ прекарва само един сезон в Серия Ц преди още едно последващо изпадане, този път в Серия Д през 1966 г.

Възраждане и усъвършенстване (1968 – 1989)

[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е в хаос и е разпореден в ликвидация от съда в Парма през 1968 г., променяйки името си на ФК „Парма“ същата година. През 1969 г. друг местен отбор – Асочационе Калчо Пармензе печели промоция в Серия Д. На 1 януари 1970 г. АК „Пармензе“ придобива спортния лиценз на ликвидирания клуб, създаден през 1913 г. Това означава, че той има право да използва екипите с кръста, емблемата и името на града.[6] Това води до промяна както от финансова, така и от спортна гледна точка, тъй като отборът става шампион в Серия Д и прекарва три години в Серия Ц, преди промоцията в Серия Б, но това е кратък престой. Завръщането в Серия Б не се материализира до края на 1970-те и клубът отново продължава само един сезон във втората дивизия на италианския футбол.

„Парма“„ в класическите си екипи през сезон 1973/74.

Под ръководството на Чезаре Малдини „Парма“ отново се връща в Серия Б, след като печели първото място през 1984 г. с победа в последния ден над „Санремо“. Стефано Пиоли отбелязва единственият гол в мача. Дуковете отново прекарват само една година в Серия Б, завършвайки на дъното и изпадат. Ариго Саки обаче успява да върне клуба в Серия Б през 1986 г. след един сезон в третото ниво. Отборът се радва на добър успех през сезона, като пропуска промоцията само на 3 точки и отстранява „Милан“ от Копа Италия, което убеждава собственика Силвио Берлускони да назначи Саки за треньор на „росонерите“. Заместникът на Саки – Зденек Земан е уволнен само след седем мача и е сменен от Джампиеро Витали, който осигурява две последователни места в средата на таблицата.

Успех и несъстоятелност (1989 – 2004)

[редактиране | редактиране на кода]

Невио Скала е назначен за треньор през 1989 г. „Парма“ на Скала прави историческа промоция през 1990 г. в Серия А с 2:0 победа над „Реджана“.[7] Инвестициите от страна на компанията-майка „Пармалат“ помагат за подобряване на състоянието на отбора и клубът дебютира в Купата на УЕФА през 1991 г.[8][9] Скала печели 4 трофея. Първият от тях е Копа Италия през 1991/92, побеждавайки „Ювентус“ с 2:1. На следващата година е първият международен триумф с победа с 3:1 в Купата на носителите на купи над белгийския „Антверп“ на Уембли.[10] Следващият сезон е успешен за Суперкупата на УЕФА, надделявайки с 3:1 над „Милан“, но „Парма“ губи с 1: 0 от „Арсенал (Лондон)“ за КНК през 1994 г. Последният успех на Скала с „Парма“ е в друг финал срещу „Ювентус“: Дино Баджо вкарва два пъти, за да даде на „Парма“ Купата на УЕФА, но „Ювентус“ отмъщава на финала на Копа Италия. Заменен от Карло Анчелоти, Скала напуска през 1996 г. и е популярен треньор със спечелените трофеи и защото отборът играе атрактивен футбол.

Анчелоти обновява отбора и го класира на 2-ро място през 1997 г.[7][11][12] След това „Парма“ дебютира в Шампионската лига на следващата година. Алберто Малезани е назначен като треньор през 1998 г. и клубът печели финала на Копа Италия срещу „Фиорентина“ и Купата на УЕФА срещу „Олимпик Марсилия“ на стадион Лужники в Москва с 3:0 през 1999 г. През август 1999 г. е спечелена Суперкупата на Италия. През 2000 г. Ернан Креспо е продаден на „Лацио“ за световно рекордна сума от €58.5 млн. и Малезани напуска.

При Ренцо Уливиери клубът губи финала на Копа Италия от „Фиорентина“. При Пиетро Карминяни през 2002 г. „Парма“ печели третия си трофей Копа Италия срещу „Ювентус“ и завършва извън първите шест за първи път от промоцията през 1990 г. През април 2004 г. клубът е обявен в несъстоятелност след финансовата криза на „Пармалат“ и остава в специална администрация в продължение на три години.[13][14][15]

Възраждане и нов фалит (2004 – 2015)

[редактиране | редактиране на кода]

Клубът се преформира като ФК „Парма“ акционерно дружество (Parma Football Club SpA) през юни 2004 г.[16] (като дъщерно дружество на ликвидирания Parma AC SpA), а през сезон 2004/05 се свлича до 17-о място в Серия А въпреки 23-те гола на Алберто Джилардино, който впоследствие е продаден за 25 млн. евро,[17] а треньорите идват и си отиват постоянно. „Парма“ завършва следващия сезон, първият без европейско участие от 1991 г. насам, на 10-о място, но се завръща през 2006 г. след скандала Калчополи.

Клаудио Раниери е треньор на „Парма“ през втория полусезон на 2006/07.

На 24 януари 2007 г. Томазо Гирарди купува клуба от администрацията и става негов собственик и президент.[18] Клаудио Раниери спасява отбора от изпадане в Серия Б в последния ден на сезон 2006/07 след назначаването си през февруари.[19][20] Въпреки това с поредицата от треньори битката на „Парма“ с изпадането през следващата година не е успешна, изпращайки клуба в Серия Б след 18 години на топ ниво.[21]

Франческо Гуидолин връща „Парма“ обратно в Серия А и го класира там на 8-о място при завръщането си през 2009/10, като за малко не се класира за Лига Европа, където са изпреварени от „Удинезе Калчо“. През май 2010 г. Гуидолин е сменен от Паскуале Марино, който е уволнен през април 2011 г., когато „Парма“ отново се бори за оцеляване.[22][23][24] Под ръководството на Франко Коломба, Парма се спасява. През януари 2012 г. Коломба е заменен от Роберто Донадони след 5 мача без победа, завършили със загуба 0:5 от „Интер“, и новият треньор класира тима до 8-о място за седем мача.[25][26]

През 2014 г. Донадони извежда „Парма“ до 6-о място в Серия А и го класира за Лига Европа за пръв път от 2007 г. насам, но „Парма“ не е допуснат до участие поради забавяне на плащането заплати, данък върху доходите, което не отговаря на условията за лиценз на УЕФА, за който клубът е с отнети точки по време на сезон 2014/15.[27][28] Финансовите проблеми предизвикват последователност от промени в собствеността и евентуален фалит на клуба през март 2015 г. с общо пасиви от 218 млн. евро, включително 63 млн. евро неплатени заплати.[29] Клубът е допуснат да завърши сезона, но завършва в дъното на 20-о място.

Ново начало (2015-)

[редактиране | редактиране на кода]

Нов клуб, S.S.D. Parma Calcio 1913, е създаден през юли 2015 г., като взима името си от годината на основаване на предшественика на клуба и осигурява място в Серия Д 2015/16 по чл. 52 на Н.О.И.Ф. като представител на град Парма.[30] Най-успешният треньор в историята на клуба – Невио Скала е избран за президент, а бившият играч Луиджи Аполони – за треньор.[31] В първия сезон на клуба той продава над 9000 сезонни карти – рекорд за Серия Д.[32] „Парма“ постига промоция в професионалната Лега Про, завършвайки сезона на първо място с 94 точки от 38 мача и без загуба от 28 победи и 10 равенства.[33][34]

През сезон 2016/17 завършва на 2-ро място в група B, но печели промоция за Серия Б след победа с 2:0 над „Алесандрия“ на плеойфа за промоция.[35] На 18 май 2018 г. „Парма“ реализира трета промоция за три сезона и се завръща в елита, като става първият италиански футболен клуб, постигнал това.[36]

Емблеми

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1913
    1913
  • 1930
    1930
  • 1968
    1968
  • 1968
    1968
  • 2004 – 2012
    2004 – 2012
  • 2015 – 2016
    2015 – 2016

Срещи с български отбори

[редактиране | редактиране на кода]

„Парма“ се е срещал с български отбори в официални и приятелски срещи.

„Лудогорец“

[редактиране | редактиране на кода]

С „Лудогорец“ се е срещал един път в приятелски мач на 23 юли 2011 г. в Италия като срещата завършва 3 – 0 за „Парма“.[37]

Успехи

[редактиране | редактиране на кода]

Домашни турнири

[редактиране | редактиране на кода]

Европейски турнири

[редактиране | редактиране на кода]

Състав

[редактиране | редактиране на кода]

Последна актуализация: 17 август 2018

Вратари
01 Пиерлуиджи Фратали
55 Луиджи Сепе
Защитници
02 Симоне Якопони
03 Федерико Димарко
013 Франсиско Сиералта
18 Масимо Гоби
22 Бруно Алвеш
23 Марсело Гацола
23 Джанджакомо Маняни
28 Рикардо Галиоло
59 Валерио Ди Чезаре
61 Луиджи Скаглиа
Халфове
05 Лео Щулач
08 Алесандро Дейола
10 Амато Чичирети
11 Джани Мунари
17 Антонио Барила
26 Лука Силигарди
32 Лука Ригони
33 Якопо Деци
70 Антонио Жуниор Вака
71 Джузеппе Кариеро
77 Жонатан Биябиани
88 Алберто Граси
95 Алесандро Бастони
99 Ив Барайе
Нападатели
07 Алесио Да Круз
9 Фабио Чераволо
20 Антонио Ди Гаудио
21 Матео Скоцарелла
25 Лука Джермони
27 Жервиньо
45 Роберто Инглезе
95 Матиа Спроцати

Известни бивши футболисти

[редактиране | редактиране на кода]
Ернан Креспо е един от голмайсторите на Парма през годините.

Бивши треньори

[редактиране | редактиране на кода]

Български футболисти

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Codice etico // Посетен на 24 декември 2014. (на италиански)[неработеща препратка]
  2. ↑ Sappino (2000), p. 986
  3. ↑ Parma Club History // Football-Italia.net. Football Italia. Посетен на 12 януари 2012.
  4. ↑ Parma // Goal.com. Goal.com. Посетен на 5 януари 2011.
  5. ↑ Stadium // FCParma.com. Parma F.C. Посетен на 22 декември 2013.
  6. ↑ Da Giuseppe Verdi a Wembley... // Gazzetta di Parma. Editrice Gazzetta di Parma. Архивиран от оригинала на 2012-06-09. Посетен на 2018-06-12. (на италиански)
  7. ↑ а б Parma: '90s Phenomenon // GhostGoal.co.uk. 19 май 2010. Архивиран от оригинала на 2011-08-17. Посетен на 31 юли 2010.
  8. ↑ Barber, Tony. Bondi invites bids for Parma // Financial Times. 11 януари 2005. Посетен на 25 юли 2011.
  9. ↑ Morrow (2003), p. 202
  10. ↑ Wilson, Steve. Top 10...Euro underdogs // Football-Italia.net. Football Italia. Посетен на 12 декември 2010.
  11. ↑ Crespo „speechless“ after making Parma return // Soccernet.ESPN.Go.com. ESPN (UK), 30 януари 2010. Архивиран от оригинала на 2012-10-24. Посетен на 15 декември 2010.
  12. ↑ Marcotti, Gabriele. Tactical switch // The Times. London, Times Newspapers, 24 май 2005. Посетен на 20 юли 2010.[неработеща препратка]
  13. ↑ Parmalat: Timeline to turmoil // BBC News. British Broadcasting Corporation, 28 септември 2005. Посетен на 23 ноември 2010.
  14. ↑ Wilson, Bill. Parmalat scandal threatens football club // BBC News. British Broadcasting Corporation, 6 януари 2004. Посетен на 23 ноември 2010.
  15. ↑ Richardson, Ben. Tanzi's path from boardroom to jail // BBC News. British Broadcasting Corporation, 31 декември 2003. Посетен на 23 ноември 2010.
  16. ↑ PCOMUNICATO UFFICIALE N. 6/A (2004 – 05) // FIGC, 8 юли 2004. Посетен на 12 юли 2015. (на италиански)
  17. ↑ AC Milan Group 2006 annual report // AC Milan. Архивиран от оригинала на 25 април 2011. (на италиански) Архив на оригинала от 2011-04-25 в WebCite
  18. ↑ Ufficiale: Il Parma è di Ghirardi // La Gazzetta dello Sport. Milan, RCS MediaGroup. Посетен на 29 юли 2010. (на италиански)
  19. ↑ Ranieri appointed coach of Parma // BBC Sport. British Broadcasting Corporation, 13 февруари 2007. Посетен на 1 август 2010.
  20. ↑ Stanco, Sergio. La salvezza abita a Parma // La Gazzetta dello Sport. Milan, RCS MediaGroup. Посетен на 29 юли 2010. (на италиански)
  21. ↑ Horncastle, James. Cross to Bear // Football-Italia.net. Football Italia, 13 март 2008. Посетен на 9 декември 2010.
  22. ↑ Carminati, Nadia. Udinese appoint Guidolin // SkySports.com. Sky Sports, 24 май 2010. Посетен на 1 август 2010.
  23. ↑ Carminati, Nadia. Parma appoint Marino // SkySports.com. Sky Sports, 2 юни 2010. Посетен на 1 август 2010.
  24. ↑ Carminati, Nadia. Parma wield axe on Marino // SkySports.com. Sky Sports, 3 април 2011. Посетен на 4 април 2011.
  25. ↑ Fatale il 5 – 0 con l'Inter, esonerato Colomba // Corriere della Sera. Milan, RCS MediaGroup, 9 януари 2012. Посетен на 11 януари 2012. (на италиански)
  26. ↑ Salsano, Francesco. Parma, settima da record // La Gazzetta dello Sport. RCS MediaGroup, 13 май 2012. (на италиански)
  27. ↑ Parma lose appeal for UEFA license [sic] // 29 май 2014.
  28. ↑ Parma deducted one point for financial issues // FourFourTwo. Haymarket Group, 9 декември 2014.
  29. ↑ Teclab, Yousef. 'It can’t be true': Parma return to Serie A after three straight promotions // The Guardian. Guardian News and Media, 24 май 2018.
  30. ↑ La S.S.D. Parma calcio 1913 s.r.l. ammessa in soprannumero in Serie D // FIGC.it. FIGC, 27 юли 2015. (на италиански)
  31. ↑ New club Parma Calcio 1913 approved to play in Serie D // ESPNFC.com. ESPN (UK), 27 юли 2015. Посетен на 27 юли 2015.
  32. ↑ Rickerd, Stewart. Parma sell 9000 season tickets // Gazzetta World. RCS MediaGroup, 30 август 2015.
  33. ↑ Parma promoted to Serie C in first season after bankruptcy // BBC Sport. British Broadcasting Corporation, 18 април 2016. Посетен на 23 април 2016.
  34. ↑ The Return of Parma // 22 април 2016.
  35. ↑ Parma back in Serie B! // Football Italia, 17 юни 2017.
  36. ↑ Parma secure third successive promotion to Italy's top flight after bankruptcy // BBC Sport. British Broadcasting Corporation, 18 май 2018. Посетен на 19 май 2018.
  37. ↑ Лятна подготовка 2011

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Футбол“         Портал „Футбол“          Портал „Италия“         Портал „Италия“    
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Parma Calcio 1913 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ФК_Парма&oldid=12379354“.