Тараклия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тараклия.
Тараклия Taraclia | |
— град — | |
Страна | Молдова |
---|---|
Надм. височина | 76 m |
Население | 12 355 души[1] (2014 г.) |
Кмет | Вячеслав Лупов[2] |
Основаване | 1813 |
Първо споменаване | 1813 г.[3] |
Пощенски код | MD-7400, MD-7401, MD-7402 |
Телефонен код | +373 294 |
МПС код | TR |
Официален сайт | www.taraclia.md |
Тараклия в Общомедия |
Тараклия (на румънски: Taraclia) е град, разположен в южната част на Молдова. Градът е административен център на Тараклийски район. Населението му през 2010 година е 15 006 души, предимно етнически българи.
История
[редактиране | редактиране на кода]Край Тараклия е открито енеолитно селище от културата Гумелница (Гумелница-Караново VI-Коджадермен) от IV хилядолетие преди Христа. Приема се, че носителите на тази култура в региона са преселници от земите на запад от Прут и на юг от Дунав.[4]
Днешното селище Тараклия е основано през 1813 година от български преселници. Руско-турската война през 1806-1812 г. е причина за първото масово изселване на българите от родината им. Тараклийците, участвали в Освобождението на България, са Димитър Карамалак, Иван Арабаджи, Олимпий и Павел Панови. Потомците им славят подвига им.
През януари 1918 г. румънските войски превземат Бесарабия, което предизвиква протест сред българското население. Българите се притесняват за своя език. Тараклия е мястото, където най-образованите и интелигентни българи се подлагат на тежки изтезания, гонения, осъждане и дори физическа разправа заради справедливото им желание да запазят езика си, културата и традициите си. Това принуждава най-светлите български личности да напускат втората си родина и да емигрират в съседни държави и най-вече в Русия. През периода 1918-1940 г. българите по всякакъв начин оказват съпротива на румънското присъствие.
На 28 юни 1940 г. Бесарабия, включително и Тараклия, са освободени от властта на кралска Румъния и отново са под руско влияние. Тогава започва процесът на насилствената колективизация, репресиите и глада.[5]
На 24 юли 2018 г. на специално заседание на Националната хералдическа комисия в Кишинев са приети нови герб и знаме на Тараклия. На новия герб е изписан на български език девизът „Българският дух е непобедим“, а новото знаме е с цветовете на българския флаг – бял, зелен и червен, като има и изображение на лъв.[6]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- 1877 – 3029 жители
- 1989 – 14 851 жители
- 2004 – 13 758 жители[7]
- 2006 – 13 756 жители
- 2010 – 15 006 жители
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2004 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2004 г.:[8]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 13 756 | 100.00 |
Българи | 10 732 | 78.01 |
Руснаци | 802 | 5.83 |
Гагаузи | 784 | 5.69 |
Молдовци | 757 | 5.50 |
Украинци | 474 | 3.44 |
Цигани | 99 | 0.71 |
Румънци | 2 | 0.01 |
Поляци | 2 | 0.01 |
Евреи | 1 | 0.007 |
Други | 103 | 0.74 |
- Преброяване на населението през 2014 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2014 г.:[9]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 12 355 | 100.00 |
Българи | 9560 | 77.37 |
Молдовци | 793 | 6.41 |
Гагаузи | 726 | 5.87 |
Руснаци | 626 | 5.06 |
Украинци | 369 | 2.98 |
Цигани | 74 | 0.59 |
Румънци | 10 | 0.08 |
Други | 73 | 0.59 |
Неотговорили | 124 | 1.00 |
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Училища с преподаване на български език в града са: Тараклийски държавен университет „Григорий Цамблак“ (от 2004), Педагогически колеж-лицей „Св. св. Кирил и Методий“ (от 1992), Средно общообразователно училище, гимназия № 1 „Олимпий Панов“, гимназия № 2 „Иван Инзов“, Теоретичен лицей „Иван Вазов“ (от 1991).[10]
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Местен футболен отбор е ФК „Тракия“, който играе в молдовската D3-B дивизия.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]- Аксаково, България[11]
- Нова Загора, България
- Сливен, България
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Олимпий Панов (1852 — 1887), български революционер и офицер (майор), военен министър във временното правителство на Петко Каравелов след преврата срещу княз Александър Батенберг
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Преброяване на населението в Молдова (2014).
- ↑ Автобиография на кмета
- ↑ Ivan Duminica. Cu privire la formarea coloniei bulgare Taraclia, județul Akkerman. În: Archiva Moldaviae. Iași, 2013, Vol. V (151-165); // (на румънски)
- ↑ Субботин, Л.В. Предыстория села Городнего (Чийшия) и его округи по археологическим данным, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 59.
- ↑ в. „Македония“, „Бесарабски измерения на нацията: Град с будни българи и богати културни традиции“, бр. 46, 16 декември 1998 г.
- ↑ Тараклия официално получи герб, „Светлина онлайн“, 26.07.2018 // Архивиран от оригинала на 2018-08-08. Посетен на 2018-08-08.
- ↑ www.statistica.md
- ↑ „Ethnic composition, all communes: 2004 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 април 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all communes: 2014 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 април 2019. (на английски)
- ↑ www.focus-news.net
- ↑ www.moreto.net, „Аксаково се побратимява с Тараклия“, 13 март 2008 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на града
- Тараклия TV Архив на оригинала от 2011-11-15 в Wayback Machine.
- Тараклия - Радио Албена
- Уебсайт на българите в Молдова Архив на оригинала от 2012-04-26 в Wayback Machine.
- Резултати от парламентарните избори 2005 в Молдова, район Тараклия[неработеща препратка]
- Прогноза на времето в Тараклия
|
|