Направо към съдържанието

Аксаково

Аксаково
България
43.2608° с. ш. 27.8159° и. д.
Аксаково
Област Варна
43.2608° с. ш. 27.8159° и. д.
Аксаково
Аксаково
43.2608° с. ш. 27.8159° и. д.
Аксаково
Общи данни
Население7842 души[1] (15 март 2024 г.)
414 души/km²
Землище18,958 km²
Надм. височина99 m
Пощ. код9154
Тел. код052
МПС кодВ
ЕКАТТЕ00182
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ; 1999)
Аксаково в Общомедия

Акса̀ково е град в североизточна България, административен център на община Аксаково, област Варна. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 7842 души по настоящ адрес и 8117 души по постоянен адрес.

Градът се намира на 80 – 140 метра над морското равнище, застроен е върху полегата равнина в южното подножие на Франгенското плато, наклонена към Варненското езеро, на 10 километра северозападно от центъра на Варна.

Климатът на Аксаково спада към умерено-континенталната климатична област Северно Черноморие.

Старото име на селището е Аджемлер, което според Васил Миков се превежда като „Персийци“.[2]

Организираното обучение на ученици в селото започва през 1886 г., а първата училищна сграда е построена през 1892 г. При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Аджемлер са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] През 1924 г. край селото преминава главният водопровод на Варна.[4] На 14 август 1934 година селото е преименувано на Акасаково, по името на руския общественик Иван Аксаков, играл активна роля в започването на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.

През 1973 година е построена нова сграда на училището, което от 1981 г. е средно общообразователно.

Аксаково има статут на село до 27 май 2004 г., когато с решение № 451 на правителството на Симеон Сакскобургготски то става град. Селището покрива необходимите условия за да стане град – има над 3500 жители и има изградена социална и техническа инфраструктура.

През 2013 г. е обявен за „Най-добър млад град на България“' в класацията на „Дарик радио“ и вестник „24 часа“.

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
19341217
19461153
19561119
19651940
19755055
19856131
19927039
20017269
20117801
20217150

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 7801 100,00
Българи 6754 86,57
Турци 89 1,14
Цигани 37 0,47
Други 48 0,61
Не се самоопределят 41 0,52
Неотговорили 832 10,66

В града има общност на Евангелската методистка епископална църква.[8]

Аксаково има стратегическо географско разположение: на 1,5 км. от Летище Варна (което е на територията на община Аксаково), на 12 км. от пристанище Варна и на 12 км. от „Варна-Запад“. През територията на община Аксаково преминава магистрала „Хемус“.

На територията на Аксаково има:

  • две детски градини: „Детство мое“ и „Дружба“
  • едно средно училище: СУ „Свети Климент Охридски“[9]
  • Медицински център „Анакиевски“ (МЦ „Анакиевски“)
  • Център за подкрепа на личностно развитие (ЦПЛР): ЦПЛР – Аксаково
  • читалище „Просвета“

Футболният отбор на града се казва ФК Аксаково. През 2018 г. е реализирано сътрудничество с хърватския футболен гранд „Динамо Загреб“ в сферата на детско-юношеския футбол.

Родени в Аксаково
  • Георги Петлешев (1913 – 1942), деец на българското работническо младежко движение
  • Желязко Ив. Желев, македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето[10]
  • Тодор Михалев (27.04.1997 г.), български състезател по модерен петобой
  1. www.grao.bg
  2. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 104
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  4. Дневни новини – Независим информационен ежедневник Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.7 24 юли 1924. стр. 2.
  5. „Справка за населението на град Аксаково, община Варна, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-20. Посетен на 14 декември 2016.
  6. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  8. methodist.bg // Архивиран от оригинала на 2019-04-07. Посетен на 2019-04-07.
  9. „Свети Климент Охридски“
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.