Направо към съдържанието

Русалии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паметник на русалията в Секирник, Струмишко

Русалии или калушари, са ритуални игри, които се изпълняват през Русалийската седмица (също наричана Русаля) – седмицата преди Петдесетница,[1] както и в т.нар. поганни дни (мръсни дни) между Рождество Христово и Богоявление.[2]

Обичаят на русалиите е характерен за някои части на България, Румъния и Македония.[3] Той е регистриран още при траките и е разпространен сред власите в цяла Югоизточна Европа. Макар да е известен от старобългарската литература – където постоянно е осъждан като езическа практика, – в големи части от Северна България той е въведен сравнително късно, през XVI – XVIII век, под влашко влияние.[4] Осъдителни коментари, свързани с поведението на практикуващите го в Средновековна Русия на организираните от тях нощни сборища, където местната форма включва поначало смятани за скандални връзки между мъже и жени, както и съвместно къпане в реките, се намират и в руската църковна литература.[5]

Русалийски игри

[редактиране | редактиране на кода]

Русалийските игри се изпълняват от група мъже с нечетен брой, начело с предводител наричан ватаф.[4] Той обикновено получава длъжността си по наследство, обучен е от своя баща и от ръководи и обучава в русалийския ритуал останалите членове на групата си, които обикновено участват в нея години наред.[4] Облеклото им понякога е обикновено,[4] а в други случаи специално - бели дрехи и по-особени шапки.[1] Калпаците им са окичени с пелин и други билки, а на краката си имат шпори със звънчета.[1] Носят със себе си дълги към 1,5 метра тояги (пръчки за бой) със звънчета, а водачът им – бяло знаме с пришити билки.[4]

Русалиите обикалят по селата, посещавайки домовете, от Спасовден до Петдесетница, като изпълняват магично-шаманистични игри с музикален съпровод, при които винаги мълчат и държат в ръце тоягите си.[1][4] Някои от танците им имат за цел лекуването по магичен начин на нелечими болести (русалски болести).[4] Те се изпълняват живо, със ситни стъпки и са многофигурни.[1]

Русалки

[редактиране | редактиране на кода]

С обичаите на Русалиите понякога се свързват и свръхестествени същества, наричани „русалки“, но различаващи се от носещите същото име водни демони от славянската митология. Според легендите за тях, те имат вид на красиви жени с дълги коси и криле и живеят на края на света. Идват в обикновения свят само през пролетта, по време на Русалийската седмица/Русалска неделя, ръсейки ги с роса и така донасяйки плодородие на цъфтящите жита.[6] Преди да започнат сеенето на росата, през нощта срещу Спасовден (Възнесение Господне), тези вълшебници се събират на горски поляни, за да се кичат с растящото там цвете росен, наричано на някои места също русалче, русанлийче, росник. Във фолклора росенът цъфти само до тази нощ, а на следващата сутрин вече нямат цветове, защото са обрани от русалките.[7] В действителност растението цъфти в периода май-юли месец, а падането (респективно - откъсването, представяно като спонтанно окапване) на цветовете му е важен елемент от ритуала ходене на росен. Сеенето на росата, приписвано на русалките, продължава от Спасовден до Петдесетница, а после те празнуват през цялата Русалска неделя.[8] Тогава са като пияни и могат да вредят на хората – обикновено на нарушили забраната за работа, заспали през деня или излезли сами от селото млади жени – предизвиквайки русалска болест.[9]

Ходене на росен

[редактиране | редактиране на кода]

Ходенето на росен е български народен обичай, широко разпространен в България, както и и сред бесарабските българи.[10] Обичаят изглежда е много стар, тъй като в старобългарски църковни текстове се осъжда като нехристиянско .[11] Той се базира на вярването в съществуването на русалките и в това, че те берат росен в навечерието на Спасовден.[7] Смята се, че докато берат росена и се подготвят за сеенето на росата на следващия ден, те са в особено добро настроение и са склонни да приложат необикновените си умения за излекуването на тежки болести.[7] Става дума за продължителни болести с неясна причина и неподдаващи се на друго лечение, както и на болести, прихванати на предишната Русалска неделя, за които се смята, че са предизвикани от русалките.[7] При него болният прекарва нощта преди Спасовден на място, където расте росен – росенова ливада – придружаван от човек от противоположния пол, който не е член на семейството му.[7] Тъй като росенът не е много често срещан, нерядко на росеновите ливади се събират по няколко болни, които понякога пътуват от няколко околни села.[12] В тази обстановка може да се предположи, че ще се случат и някои сексуални контакти, с участието на практикуващи обичая, особено предвид това, че ходенето на росен се използва и за лечение на безплодие при жените. Обаче ако такава, дори предполагаемо ялова жена зачене в нощта преди Спасовден (или някъде около този ден) това не й се тълкува, като резултат от прелюбодеяние, а се смята за благодеяние на русалките и въобще за нещо станало по магичен път.[13] Този мотив е широко разпространен във фолклора и се свързва с популярната фраза „Тѐ ти, булка, Спасовден!“,[14] ползвана и в по-широк смисъл, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква това.[15] Самият ритуал се състои в обдаряване на русалките от страна на болните - със стомна и кърпа, както и украсен хляб, вино, ракия, печена кокошка, риза или чорапи, които те им оставят на ливадата[7] - и престояване там през нощта с надеждата да се възползват от магическите им сили и благоразположението им в нощта срещу Спасовден (с тази цел се носи и купа/паница, която се пълни с вода). През тази нощ болният предполагаемо спи от вечерта, легнал под стръкове росен, а придружителят му след като поставя до главата му купата с водата и подрежда наблизо останалите предмети[16] остава настрани от болния и будува поне до първи петли (до първото пропяване на петлите), когато се смята, че русалките вече са преминали.[16] На сутринта придружителят събужда болния и оглежда паницата за паднали в нея цветове, смятани са знак за излекуване.[17] След това болният отпива от водата и заедно с придружителя си се прибира възможно най-рано, заради поверието, че ако ги види никой по пътя, това би развалило лечебната магия.[18] Те взимат и водата, от която болният трябва да пие по малко през следващите 40 дни.[18]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На Русалиите са наречени улиците „Русаля“ в кварталите „Изгрев“ и „Дианабад“ (Карта), „Русалка“ в квартал „Орландовци“ (Карта) и „Русалски лък“ в квартал „Сухата река“ (Карта) в София.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 381. (на български)
  2. ↑ Шапкарев, Кузман. Руссаллии. Древен и твърде интересен българский обичай запазен и до днес в Южна Македония. Пловдив, 1884.
  3. ↑ Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 96.
  4. ↑ а б в г д е ж Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 514 – 516.
  5. ↑ https://web.archive.org/web/20121220050844/http://krotov.info/acts/16/2/pravo_04.htm
  6. ↑ Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 279.
  7. ↑ а б в г д е Маринов 1981, с. 632.
  8. ↑ Маринов 1981, с. 638.
  9. ↑ Маринов 1981, с. 638 – 639.
  10. ↑ Ковалов А. И. Русалии в представлениях болгар Республики Молдова // Международная научная конференция „Сохранение культурного наследия в странах Европы“ (г. Кишинёв, 25 – 26 сентября 2008 г.). – Chişinău: „Busines-Elita“ SRL, 2009. – С. 244 – 248.
  11. ↑ Маринов 1981, с. 636 – 367.
  12. ↑ Маринов 1981, с. 632 – 634.
  13. ↑ Днес е Спасовден. Те ти, булка… Имало и срамен фолклор
  14. ↑ Днес е Възнесение Господне[неработеща препратка]
  15. ↑ Те ти, булка, Спасовден!
  16. ↑ а б Маринов 1981, с. 634.
  17. ↑ Маринов 1981, с. 634 – 635.
  18. ↑ а б Маринов 1981, с. 635.
Цитирани източници
  • Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Русалии&oldid=12428482“.