Пръстен
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пръстен.
Пръстен е вид бижу, което се носи на пръста на ръката или крака. И мъжете, и жените носят пръстени, макар да е много по-често явление при жените. Те могат да са направени от метал, дърво, пластмаса, стъкло, кост или друг материал. Най-често използваните метали са злато – жълто или бяло и сребро. Също така може да са украсени с полускъпоценен или скъпоценен камък, като сапфир, диамант или рубин. Годежните пръстени и сватбените халки се носят на безименния пръст. В България преди церемонията на брака годежния пръстен се носи на дясната ръка, а по време на самата сватба се премества на лявата ръка. В САЩ се носи на лявата ръка. Някои от пръстените са гравирани, а други може да имат и други функции, например пръстен-часовник. Пръстените могат да имат и символично значение.
История
[редактиране | редактиране на кода]Най-ранните открити пръстени датират от 3000 г. пр.н.е. от Индската цивилизация. Занаятчийници с малки халки са открити в района на Лотхал, Индия.[1]
Пръстени са открити и в гробниците на Ур, датиращи от 2500 г. пр.н.е.[2] Хетите са правели пръстени, включително такива с печат, но само няколко от тях са открити.[3] Жителите на Старото египетско царство са носели различни пръстени на ръцете си.[3] Египтяните правят метални пръстени, но също и такива от фаянс, които понякога са се подарявали като новогодишни подаръци.[4] Пръстените стават по-широк разпространени и с по-сложен дизайн по време на Средното египетско царство.[3] Местните стилове са наследени от гръцката и римската мода по време на Птолемеите.[3]
Пръстените в Архаична Гърция в известна степен са повлияни от египтянските пръстени, макар да имат по-малко значение и като цяло не се използват за печат.[5] Липсата на местно злато означава, че пръстените в източните колонии се правят главно от сребро и бронз, докато в Етрурия се използва злато.[5]
През класическия период се наблюдава изместване от бронза към по-широкото възприемане на среброто и златото. Най-често срещаният дизайн през този период включва объл камък върху пръстена.[6]
По време на ранния и средния период на Римската империя (първите два века от н.е.) обичайният римски пръстен е съставен от дебела халка, изтъняваща директно в малко по-широка рамка.[7] Гравиран овален камък се е поставял в рамката, като горната част на камъка се е издигала много малко над околния материал на пръстена.[7] През следващите векове римските пръстени стават все по-сложни.[8]
През Късното Средновековие се поражда модата на множество пръстени на всяка ръка или всеки пръст. По това време пръстените се правят основно от медни сплави, сребро или злато.[9] Скъпоценните камъни стават популярни след 1150 г., заедно с вярванията, че определени камъни имат способността да помагат или да защитават носещия ги по различни начини.[9] След 13 век все по-важни стават пръстените с печат, тъй като все повече документи трябва да бъдат подпечатвани.[9]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Пръстен с рубин -
Пръстен с печат -
-
-
Епископски пръстен -
Траурен пръстен -
.jpg)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Williams, Brian. Daily Life in the Indus Valley Civilization. Raintree, 2016. ISBN 9781406298574. с. 27.
- ↑ 7000 Years of Jewellery. British Museum Press, 2006. ISBN 9780714150321. с. 23 – 24.
- ↑ а б в г Taylor, Gerald, Scarisbrick, Diana. Finger Rings From Ancient Egypt to the Present Day. Ashmolean Museum, 1978. ISBN 0-900090-54-5. с. 31.
- ↑ Ogden, Jack. Ancient jewellery Interpreting the past. University of California Press, 1992. ISBN 0520080300. с. 60.
- ↑ а б Taylor, Gerald, Scarisbrick, Diana. Finger Rings From Ancient Egypt to the Present Day. Ashmolean Museum, 1978. ISBN 0-900090-54-5. с. 33.
- ↑ Taylor, Gerald, Scarisbrick, Diana. Finger Rings From Ancient Egypt to the Present Day. Ashmolean Museum, 1978. ISBN 0-900090-54-5. с. 34.
- ↑ а б Johns, Catherine. The Jewellery of Roman Britain Celtic and classical Traditions. Routledge, 1996. ISBN 9780415516129. с. 42.
- ↑ Johns, Catherine. The Jewellery of Roman Britain Celtic and classical Traditions. Routledge, 1996. ISBN 9780415516129. с. 48.
- ↑ а б в Campbell, Marian. Medieval Jewellery in Europe 1100 – 1500. V&A Publishing, 2009. ISBN 9781851775828. с. 72 – 79.