Петер Биксел

Петер Биксел
Peter Bichsel
	Петер Биксел Peter Bichsel
	Петер Биксел през 2012 г.
Роден	24 март 1935 г. (89 г.) Люцерн, Швейцария
Професия	писател, колумнист
Националност	Швейцария
Жанр	роман, разказ, радиопиеса
Дебютни творби	„Опити върху Джино“ (1960)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Петер Биксел в Общомедия

Петер Биксел (на немски: Peter Bichsel) е швейцарски белетрист, колумнист, автор на книги за деца и радиопиеси.

Биография

Петер Биксел израства в семейството на занаятчия, първо в Люцерн, а после в Олтен. В педагогическия семинар в Золотурн се обучава за начален учител. През 1956 г. се жени и става баща на дъщеря и син.

През 1967 г. Петер Биксел встъпва в Швейцарската социалдемократическа партия, която напуска през 1995 г.^[1] Сам той се определя като социалист. До 1968 г. (и еднократно през 1973 г.) работи като първоначален учител. Тясно приятелство го свързва с швеийцарския писател Макс Фриш до смъртта му през 1991 г.

Петер Биксел живее в село Белах край Золотурн.

Творчество

След малки публикации във вестници – предимно поезия – през 1960 г. излиза като самиздат първият му опит в прозата. През зимата на 1963/64 г. взима участие в курс по творческо писане в Берлин, воден от Валтер Хьолерер.

През 1964 г. става бързо известен със своите „Кратки истории“ от сборника „Всъщност госпожа Блум искаше да се запознае с млекаря“ (Eigentlich möchte Frau Blum den Milchmann kennenlernen). С въодушевление е приет в свободното писателско сдружение „Група 47“, което през 1965 г. му присъжда литературната си награда.

Петер Биксел е член на Академията на изкуствата в Берлин и член-кореспондент на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Библиография

Проза

Versuche über Gino, 1960
Eigentlich möchte Frau Blum den Milchmann kennenlernen (21 Kurzgeschichten) 1964
Das Gästehaus, Gemeinschaftsroman, mit Walter Höllerer und Anderen, 1965
Die Jahreszeiten (Roman), 1967
Kindergeschichten (7 Kurzgeschichten), 1969
Des Schweizers Schweiz (Aufsätze), 1969
Stockwerke, (Prosa), 1974
Geschichten zur falschen Zeit. Kolumnen 1975 – 1978, 1979
Der Leser. Das Erzählen, 1982
Schulmeistereien (Reden und Aufsätze), 1985
Der Busant. Von Trinkern, Polizisten und der schönen Magelone, 1985
Irgendwo anderswo. Kolumnen 1980 – 1985, 1986
Möchten Sie Mozart gewesen sein? Meditation zu Mozarts Credo-Messe KV 257 / Predigt für die andern. Eine Rede für Fernsehprediger, 1990
Im Gegenteil. Kolumnen 1986 – 1990, 1990
Zur Stadt Paris (Geschichten), 1993
Cuny-Geschichten, 1994
Gegen unseren Briefträger konnte man nichts machen. Kolumnen 1990 – 1994, 1995
Ein Tisch ist ein Tisch, 1995
Die Totaldemokraten. Aufsätze über die Schweiz, 1998
Cherubin Hammer und Cherubin Hammer (Erzählung), 1999
Am Ende der Revolution – Staaten ohne Citoyens, 1999
Alles von mir gelernt. Kolumnen 1995 – 1999, 2000
Eisenbahnfahren, 2002
Doktor Schleyers isabellenfarbige Winterschule. Kolumnen 2000 – 2002, 2003
Das süße Gift der Buchstaben. Reden zur Literatur, 2004
Wo wir wohnen (Geschichten), 2004
Von der Erfindung der heiligen Schriften (Rede anlässlich der Verleihung der Ehrendoktorwürde), 2004
Kolumnen, Kolumnen, 2005
Geschichten, 2005
Dezembergeschichten, 2007
Heute kommt Johnson nicht. Kolumnen 2005 – 2008, 2008.
Über Gott und die Welt. Texte zur Religion, 2009
Das ist schnell gesagt. Sätze aus dem Werk, 2011
Im Hafen von Bern im Frühling. Kolumnen 2008 – 2011, 2012
Über das Wetter reden. Kolumnen 2012 – 2015, 2015

Радиопиеси

1971: Inhaltsangabe der Langeweile
1983 – 1997: Beiträge für die Sendung Zytlupe
2015: Eigentlich möchte Frau Blum den Milchmann kennen lernen

Награди и отличия

1964: Награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ за отделна творба
1965: Награда на Група 47
1965: Förderungspreis des Поощрителна награда Лесинг на град Хамбург
1966: Förderungspreis der Stadt Olten
1970: Deutscher Jugendbuchpreis für die Kindergeschichten
1978: Literaturpreis des Kantons Bern
1981/82: Stadtschreiber von Bergen
1986: Награда Йохан Петер Хебел на провинция Бьден-Вюртемберг
1987: Награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ за цялостно творчество
1996: Mainzer Stadtschreiber
1999: Награда Готфрид Келер
2000: Каселска литературна награда за гротесков хумор
2000: Европейска награда за есеистика Шарл Вейон
2004: Ehrendoktortitel der Theologischen Fakultät der Universität Basel
2005: Werkbeitrag der Stiftung Pro Helvetia
2011: Литературна награда на Золотурн
2012: Голяма Шилерова награда
2014: prix libref^[2]

Бележки

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Петер Биксел
((de)) Биографични данни за Петер Биксел в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Петер Биксел в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Петер Биксел в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
((de)) Петер Биксел в Швейцарската национална библиотнека^{[неработеща препратка]}
((de)) Петер Биксел в Die LYRIKwelt
((de)) Петер Биксел в Personensuche
((en)) Петер Биксел в Internet Movie Database

[1] Fredi Lerch: Zum Glück nie fluchttauglich In: Die Wochenzeitung Nr. 12, 24. März 2005

[2] prix libref. an Peter Bichsel

[1]

[2]