Мелитопол
| Мелитопол Мелітополь | |
| — Град — | |
  | |
 | |
  Мелитопол  Мелитопол | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Запорожка област |
| Район | Мелитополски |
| Площ | 49,66 km² |
| Надм. височина | 38 m |
| Население |  156 962 души (2013) |
| Основаване | 1784 |
| Пощенски код | +380 61 72301-72315 |
| Телефонен код | 72300 |
| МПС код | AP / 08 |
| Официален сайт | www.mlt.gov.ua |
| Мелитопол в Общомедия | |
Мелито̀пол (на украински: Мелітополь) е град в Югоизточна Украйна, административен център на Мелитополски район, Запорожка област. От 1 март 2022 г. е под руска окупация.
Намира се на 38 метра надморска височина. Към 1 февруари 2013 година населението на града е 156 962 души,[1] втори по големина в областта. Той е основан през 1784 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]През лятото на 1769 г. руски военачалници построяват редут на мястото на днешния град. На 2 февруари 1784 г. Екатерина II издава указ за създаването на Таврическа губерния от превзетите земи. Същата година Григорий Потьомкин подписва основаването на град, а казаците заедно със семействата си започват да се заселват по десния бряг на река Молочна. Много германци също са поощрявани да се заселят в новата провинция.[2]
Първоначално градът се е наричал Киз-Яр, а през 1816 г. е преименуван на Новоалександровка. Населението му през години се увеличава, тъй като в него се заселват много селяни от северните части на Украйна и Русия. На 7 януари 1842 г. е наречен Мелитопол, по името на древногръцкия град Мелита (от старогръцки: Μελιτοπόλη - „меден град“), който се е намирал в устието на река Молочна. Към края на 19 век градът вече е център на търговията, разполагайки с банки и борси на едро. По това време се развиват металургията и машиностроенето.
По-нататъшното развитие на града е свързано с търговията, промишлеността и железопътния транспорт в посока Крим. Към началото на 20 век населението на града наброява около 15 хил. души, а фабриките са 30. Когато Нацистка Германия напада Съветския Съюз през 1941 г., градът придобива голямо стратегическо значение поради местоположението си. На 6 октомври същата година той е окупиран от немската армия. Евреите, които представляват значителна част от населението на града по това време, биват арестувани и избивани от айнзацгрупи.[3]
След като поема офанзивата, Червената армия достига река Молочна на 22 септември 1943 г. При Мелитопол германците вече са започнали да укрепват линията „Пантер – Вотан“. Именно тази линия решава по-нататъшната съдба на Кримския полуостров и на операциите в южната част на СССР. Първият опит на съветските войски да пробият линията се оказва неуспешен. В отговор, съветското командване решава да подготви т.нар. „Мелитополска операция“, която постига успех в периода 26 септември - 5 ноември 1943 г. Въпреки това, сраженията продължават дълго, тъй като немците мобилизират пресни резерви, които да удържат Мелитопол.
Когато Русия напада Украйна, Мелитопол е щурмуван от руските войски на 25 февруари 2022 г. и превзет след тежки сражения, продължили до 1 март. Кметът на града Иван Федоров обявява, че няма да сътрудничи на окупантите, а местното население излиза по улиците, за да протестира срещу руската окупация.[4] На 11 март Федоров е отвлечен от руски войници и освободен пет дни по-късно като част от затворнически обмен.[5] Междувременно, руските войски се опитват да издигнат бившия съветник Галина Данилченко от Опозиционния блок за кмет. Градският съвет на Мелитопол обявява, че това е опит за незаконно създаване на окупационна администрация.[6] На 23 март вече бившия кмет Федоров докладва, че градът изпитва продоволствена криза и че руските войски изземват предприятия, тормозят местното население и са задържали няколко журналисти.[5]
На 30 септември 2022 г. градът е анексиран от Русия, макар международната общност да не го признава за руско владение. Руските власти в града предприемат политика на повторна съветизация, връщайки съветските имена на много улици.[7]
Население
[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Население | Година | Население | Година | Население |
|---|---|---|---|---|---|
| 1815 | 1160 | 1872 | 6524 | 1902 | 16 993 |
| 1816 | 1493 | 1885 | 12 774 | 1904 | 17 726 |
| 1838 | 2130 | 1884 | 12 516 | 1905 | 16 685 |
| 1845 | 2385 | 1886 | 13 672 | 1906 | 15 582 |
| 1851 | 3098 | 1887 | 13 832 | 1907 | 16 040 |
| 1852 | 3125 | 1887 | 13 832 | 1908 | 17 175 |
| 1853 | 3411 | 1888 | 14 326 | 1909 | 17 601 |
| 1856 | 3687 | 1889 | 14 604 | 1910 | 18 519 |
| 1859 | 4594 | 1890 | 14 661 | 1911 | 21 587 |
| 1861 | 5282 | 1893 | 15 539 | 1912 | 22 022 |
| 1862 | 5555 | 1894 | 15 817 | 1959 | 94 670 |
| 1863 | 5865 | 1895 | 19 533 | 1970 | 136 860[8] |
| 1865 | 5892 | 1896 | 19 731 | 1979 | 160 664[9] |
| 1867 | 5864 | 1897 | 15 489 | 1989 | 173 385 |
| 1869 | 6153 | 1899 | 16 168 | 2001 | 160 352 |
| 1871 | 6340 | 1900 | 16 624 | 2010 | 157 600 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]| Народност | 1897[10] | 1970 | 1979 | 2001 |
|---|---|---|---|---|
| Украинци | 8,8 % | 45,8 % | 44,8 % | 55,1 % |
| Руснаци | 42,8 % | 46,5 % | 48,3 % | 38,9 % |
| Българи | 0,6 % | 2,3 % | 2,3 % | 1,8 % |
| Евреи | 40,1 % | 1,6 % | 1,1 % | |
| Беларуси | 0,2 % | 1,1 % | 1,0 % | 0,8 % |
| Татари | 0,9 % | 0,8 % | 1,0 % | |
| Арменци | 1,3 % | 0,1 % | 0,3 % | |
| Гърци | 0,4 % | 0,3 % | 0,2 % | |
| Поляци | 0,7 % | 0,2 % | 0,2 % | |
| Германци | 1,2 % | 0,2 % | 0,2 % | |
| Цигани | 0,2 % | 0,1 % | 0,1 % | |
| Молдовци | 0,1 % | 0,1 % | 0,1 % | |
| Чехи | 0,1 % | 0,1 % | 0,1 % | |
| Албанци | 0,1 % | 0,1 % |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Развита е машиностроителната промишленост за производство на двигатели. Машиностроителният инженерен комплекс в града е представен от 8 големи завода и над 100 малки и средни предприятия. Произвежданите продукти имат търсене главно в селскостопанския сектор. Освен това е развита и хранително-вкусовата промишленост.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]В града функционират 3 висши училища:
- Мелитополски държавен педагогически университет „Богдан Хмелницки“
- Таврийски държавен агротехнически университет
- Мелитополски институт по екология и социални технологии „Украйна“
Има 23 общообразователни училища, от тях 5 гимназии и педагогически лицеи.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Головне управління статистики у Запорізькій області
- ↑ Richard Konkel, genealogist
- ↑ Gefängnis Melitopol' // (на немски)
- ↑ 'We are not co-operating': Life in occupied Ukraine // BBC News. Посетен на 23 March 2022.
- ↑ а б Melitopol mayor accuses Russians of seizing businesses in the city // CNN, 23 March 2022.
- ↑ Міськрада Мелітополя називає в.о мера від окупантів державною зрадницею // Українська правда. 13 March 2022. (на украински)
- ↑ "Оккупационные власти Мелитополя вернули улицам советские названия"
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1970. Таблица 1с. РГАЭ. Ф 1562. Оп. 336. Д. 3831-3838
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1979. Таблица 1с. РГАЭ. Ф 1562. Оп. 336. Д. 5943-5951
- ↑ Динаміка національного складу населення Мелітополя (1814–1917 рр.)
Етнічна приналежність жителів Російської Імперії при проведенні перепису не фіксувалася. У поданому випадку відображено розподіл населення міста за рідною мовою - ↑ „Побратимихме се с Тараклия и Мелитопол“, 12 юли 2012 // DarikNews.bg
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Официален сайт на местната администрация ((uk))
|
