Заек подземник
Заек подземник | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Заек подземник в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Зайците подземници (Oryctolagus cuniculus) са вид дребни бозайници от семейство Зайцови (Leporidae), единствените представители на род Oryctolagus.[2]
Разновидност на заека подземник е питомният заек, отглеждан в много страни по света.[3]
Особености
[редактиране | редактиране на кода]Ушите на заека подземник са сравнително къси, а главата е относително голяма. На цвят обикновено е сивокафяв до кафяв, коремът е бял. Предпочита сухи местности в близост до гори или градини. Храни се с тревисти растения, корени, тънки клони на храсти. Активен е главно през нощта, като не се отдалечава много от жилището си. То представлява сложна система от тунели, които обикновено прокопава сам, макар че понякога използва и стари дупки на лисици или язовци.[3]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Предполага се, че заекът подземник първоначално е разпространен в Северозападна Африка и на Пиренейския полуостров, но в наши дни (20.-21. век) се среща в голяма част от Европа и е интродуциран в Америка и Австралия, където е смятан за инвазивен вид. В България е интродуциран през 1934 година на остров Свети Иван, където има стабилна популация.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Размножителният период на заека подземник е между февруари и септември. Бременността продължава между 28 и 32 дни.
Женските раждат 3 до 5 пъти в годината, обикновено по 5-6, в редки случаи до 12 малки. При раждането си те са напълно безпомощни, на 3-4 седмици започват самостоятелен живот, а на 5-8 месеца достигат полова зрялост.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Червена книга на Република България. Заек подземник. Посетен на 2022-03-28
- ↑ Lagomorph Specialist Group. Oryctolagus cuniculus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 2009-25-3. (на английски)
- ↑ а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 293-295.