Джефри Чосър

Джефри Чосър
Geoffrey Chaucer
	Джефри Чосър Geoffrey Chaucer
английски поет
	Портрет от 17 век
Роден	около 1343 г. Лондон, Кралство Англия
Починал	около 25 октомври 1400 г. (57 г.) Лондон, Кралство Англия
Погребан	Уестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания
Религия	Католическа църква
Националност	Англия,; Великобритания
Работил	поет, писател, дипломат
Литература
Жанрове	поезия
Известни творби	„Кентърбърийски разкази“
Повлиян	Данте Алигиери, Овидий, Джовани Бокачо
Повлиял	Почти цялата английска литература
Подпис
	Джефри Чосър в Общомедия

Джефри Чосър (на английски: Geoffrey Chaucer) е английски писател, наричан Баща на английската литература, широко е приеман за най-значимия английски поет на Средновековието и е първият поет, погребан в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство

Още приживе Чосър се прославя като писател, философ, алхимик и астроном, съставяйки за десетгодишния си син Люис научен трактат за астролабията, като в същото време развива успешна кариера на държавна служба, като чиновник, придворен и дипломат. Сред многото му произведения, включващи „Книга на херцогинята“, „Дом на славата“, „Легенда за добрите жени“ и „Троил и Крисеида“, най-популярен и днес е сборникът „Кентърбърийски разкази“. Чосър изиграва ключова роля за легитимирането на простонародния средноанглийски във време, когато доминиращите литературни езици в Англия са френският и латинският.

Биография

Ранни години

Джефри Чосър е роден в Лондон около 1343 година, макар че точната дата и място са неизвестни. Баща му и дядо му са търговци на вино в Лондон, а предходните поколения от рода са търговци в Ипсуич, като фамилното им име идва от френското chausseur („обущар“).^[1] В детството си бащата на Джефри, Джон Чосър, е отвлечен от своя леля, която се опитва да го ожени за дъщеря си, и съдейки по голямата глоба от 240 лири, която ѝ е наложена, семейството е добре финансово осигурено.^[2] Джон Чосър се жени за майката на Чосър, Агнес Коптън, която през 1349 година получава голямо наследство, включващо 24 магазина в Лондон, от своя чичо Хамо де Коптън, работил като секач на монети в Тауър.

За разлика от други поети от това време, като Уилям Лангланд и Поета на Перлата, сведения за живота на които не са запазени, за Чосър съществува относително богата информация, тъй като през по-голямата част от живота си той заема различни официални длъжности.

Първият документ за живота на Джефри Чосър е от 1357 година, когато със съдействието на баща си е назначен за паж на графинята на Ълстър Елизабет де Бърг.^[3] Тя е омъжена за Лайънъл Антверпенски, херцог Кларънс и син на крал Едуард III, и така Чосър в съвсем ранна възраст попада в непосредствена близост до кралския двор, където ще прекара остатъка от живота си.

През 1359 година, в ранните етапи на Стогодишната война, Чосър се включва, заедно с Лайънъл Антверпенски, в английските походи срещу Франция. През 1360 година той е пленен по време на обсадата на Реймс и кралят плаща за освобождаването му откуп от 16 лири, относително голяма сума.^[4]

Начало на служба в кралския двор

Сведенията за живота на Джефри Чосър в първите години след обсадата на Реймс са несигурни. Изглежда той пътува във Франция, Испания и Фландрия, може би като пратеник, а е възможно и да е извършил поклонение в Сантяго де Компостела. Около 1366 година той се жени за Филипа Роет. Тя е дъщеря на рицар от Ено и е придворна дама на кралица Филипа д'Авен, съпруга на Едуард III и дъщеря на графа на Ено Гийом I. Сестрата на Филипа Роет, Катрин, по-късно става трета съпруга на херцога на Ланкастър Джон Гонт.

Не е сигурно колко са децата на Чосър и Филипа Роет, като най-често се говори за три или четири. Синът му, Томас Чосър, има блестяща кариера като главен виночерпец на четирима крале, пратеник във Франция и председател на Камарата на общините. Дъщерята на Томас Чосър, Алис, се жени за херцога на Съфолк Уилям де ла Поул, а нейният внук (праправнук на Джефри Чосър) Джон де ла Поул е определен за наследник на английския трон от крал Ричард III преди самият той да бъде свален от власт.

Другите деца на Чосър вероятно са Елизабет Чоси, монахиня в Баркингското абатство,^[5]^[6] Агнес, присъствала на коронацията на Хенри IV, и още един син, Люис Чосър.

Изглежда по времето, когато се жени, Чосър учи право в Инър Темпъл. На 20 юни 1367 година става член на кралския двор като вале дьо шамбр, йомен или ескуайър, длъжност, която може да бъде свързана с различни дейности. Съпругата му също получава пенсия като служител на двора.

Чосър продължава често да пътува в чужбина, понякога със служебни задачи. През 1368 година той може би присъства в [Милано] на сватбата на Лайънъл Антверпенски и Виоланте Висконти, дъщеря на Галеацо II. За това събитие там са две други литературни знаменитости на епохата – Жан Фроасар и Франческо Петрарка. Смята се, че по това време Чосър пише „Книга на херцогинята“ („The Book of the Duchess“) в памет на Бланш Ланкастърска, починалата съпруга на Джон Гонт.

70-те години

През 1370 година Джефри Чосър участва във военен поход в Пикардия, а през 1373 година посещава Генуа и Флоренция. Някои съвременни изследователи смятат, че по време на това пътуване той се запознава с Франческо Петрарка и Джовани Бокачо, които го запознават с италианската поезия, форми и сюжети от която той ще използва по-късно.^[7]

Възможно свидетелство за признанието за литературната дейност на Чосър е наградата, дадена му от крал Едуард III за неуточнени заслуги – „галон вино дневно до края на живота му“. Това е необичайна награда, но е дадена на Гергьовден през 1374 година, когато по традиция се награждават приноси в изкуството, поради което се предполага, че причината за нея е някое ранно поетично произведение. Чосър получава натуралната рента до 18 април 1378 година, когато новият крал Ричард II я преобразува в парична.

На 8 юни 1374 година Джефри Чосър получава важния пост на контрольор на митницата на лондонското пристанище.^[8] Той изглежда се справя добре със задълженията си, защото остава на тази служба в продължение на 12 години, необичайно дълъг срок за това време.

През 1377 година Чосър отново пътува с неясна цел, тъй като сведенията в източниците си противоречат. По-късни документи приемат, че тази мисия, в която участва и Жан Фроасар, има за цел уреждането на брак между бъдещия крал Ричард II и френска принцеса, като по този начин се сложи край на Стогодишната война. Ако това е била целта на мисията, тя завършва без успех. През 1378 година Чосър пътува до Милано като пратеник на Ричард II до Висконти и английския кондотиер Джон Хокууд, който е предполагаем прототип на образа на Рицаря от „Кентърбърийски разкази“.

„Кентърбърийски разкази“

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Последни години

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Творчество

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Когато Чосър пише своите „Кентърбърийски разкази“, Бокачо не е вече жив, но неговият „Декамерон“ е стигнал до английския остров и в някои отношения италианският белетрист е оказал влияние върху Чосър. Изцяло обаче по съдържание, художествена образност, типологичност на героите чосъровите разкази са напълно оригинални, с ярко проявена авторова личност, която се опира на народни основи. С голямото разнообразие на героите – селяни, рицари, търговци, съдии, доктори, свещеници, монаси, кръчмари и др., писателят ни представя в голяма ширина тогавашната действителност в Англия. Предшественик на Ренесанса и майстор на стиха, той черпи вдъхновение от френската и италианската поезия.

Вижте също

Боеций и Утешението на философията

Бележки

↑ Skeat 1899, с. ix.
↑ Skeat 1899, с. xi-xii.
↑ Skeat 1899, с. xvii.
↑ Crow 1966, с. 24.
↑ Power, Eileen. Medieval English Nunneries, c. 1275 to 1535. Biblo & Tannen Publishers, 1988. ISBN 0819601403. p. 19. Посетен на 19 декември 2007. (на английски)
↑ Coulton, G. G. Chaucer and His England. Kessinger Publishing, 2006. ISBN 9781428642478. p. 74. Посетен на 19 декември 2007. (на английски)
↑ Hopper 1970, с. viii.
↑ Morley, Henry. English Writers: an attempt towards a history of English literature. Vol. V. London, Cassell & Co, 1890. p. 106. (на английски)

Цитирани източници

Crow, Martin Michael et al. Chaucer: Life-Records. Austin, University of Texas Press, 1966. (на английски)
Hopper, Vincent Foster. Chaucer's Canterbury Tales (Selected): An Interlinear Translation. 1970. (на английски)
Skeat, Walter W (ed.). The complete works of Geoffrey Chaucer Vol. 1. Oxford, Clarendon Press, 1899. (на английски)

Външни препратки

((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Джефри Чосър, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
((en)) Произведения на Джефри Чосър в проекта Гутенберг
Произведения на Джефри Чосър в Моята библиотека

[Skeat1899ix-1] Skeat 1899, с. ix.

[Skeat1899xi-xii-2] Skeat 1899, с. xi-xii.

[Skeat1899xvii-3] Skeat 1899, с. xvii.

[Crow196624-4] Crow 1966, с. 24.

[5] Power, Eileen. Medieval English Nunneries, c. 1275 to 1535. Biblo & Tannen Publishers, 1988. ISBN 0819601403. p. 19. Посетен на 19 декември 2007. (на английски)

[6] Coulton, G. G. Chaucer and His England. Kessinger Publishing, 2006. ISBN 9781428642478. p. 74. Посетен на 19 декември 2007. (на английски)

[Hopper1970viii-7] Hopper 1970, с. viii.

[8] Morley, Henry. English Writers: an attempt towards a history of English literature. Vol. V. London, Cassell & Co, 1890. p. 106. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]