Бийск

Бийск Бийск
— Град —
Улица „Съветска“ в Бийск.
Бийск 52.516667, 85.166667 Бийск
Страна	Русия
Федерален субект	Алтайски край
Район	Бийск
Площ	291,67 km²
Надм. височина	180 m
Население	183 852 души (2021)
Кмет	Виктор Щигрев
Основаване	1709
Град от	1782
Пощенски код	659300
Телефонен код	+7 3854
МПС код	22
Часова зона	UTC+7:00
Официален сайт	www.biysk22.ru
Бийск в Общомедия

Бийск (на руски: Бийск) е град в Русия, административен център на Бийски район, Алтайски край. Населението на града през 2016 година е 203 826 души.

История

На 29 февруари 1708 г. Петър I подписва указ за изграждането на крепост в близост до изворите на река Об. За начало на съществуването на построената между реките Бия и Катун така наречена „Бикатунска крепост“ се счита 18 юни 1709 г. (тази дата е записана в първия списък на заселниците в крепостта). Крепостта е трябвало да участва в защитата на югоизточните граници на руските имперски търговски пътища, водещи към Китай и Монголия. Въпреки това, през лятото на 1710 г. дървената крепост е разрушена от номадите-джунгари и през 1718 г. е възстановена на ново място – 20 км по-нагоре по течението на Бия, на десния бряг на реката. Старото име не съответства на новото местоположение и така през 1732 г. Бикатунската крепост е преименувана на Бийска. Влизаща в рамките на Бийско-Кузнецката казашка линия, новата крепост през 1756 г. изиграва важна роля за процеса на доброволно присъединяване на алтайците към Русия.

До 1779 г. Бийската крепост влиза в състава на Тоболска губерния. С указ на Екатерина II от 1 май 1779 г. крепостта влиза в Барнаулски окръг като част от Коливанска област. От 1782 г. Бийската крепост се превръща в окръжен град. През 1783 г. Коливанска област е преобразувана в Коливанска губерния. През 1786 г. окръжният град е преместен в Барнаул. Неточностите в официалните документи от този период водят до това, че съвременните градове Бийск и Барнаул си оспорват титлата „първи град“ на Алтайския край. На 1 май 1797 г. е елиминиран градският магистрат на Бийск и жителите на града са принудени да минат под прякото подчинение на градския магистрат на Кузнецк (днес – Новокузнецк). На 26 февруари 1804 г. е формирана Томска губерния, в рамките на която е образуван Бийски окръг на област Барнаул. Оттогава Бийск отново става град.

С премахването на крепостта през 1846 г., градът се превръща от военно-административен в търговски и индустриален център. В Бийск започват да се изграждат предприятия за преработка на местни суровини и материали: кожарска фабрика, спиртоварна, дъскорезница, парна мелница, хладилник и редица фабрики за тухли, както работилници за металообработка. Отличителна черта на финансовото и икономическото развитие в предреволюционното десетилетие е високата концентрация на банков капитал. Заедно с местните кредитни институции, в Бийск успешно функционират офисите на големи банки, като например Сибирската търговска банка, Руско-азиатската и Петроградската международна търговска банка. Капиталовите инвестиции, включително чуждестранните, са насочени най-вече в към добива на злато, дървесина и зърно. Освен всичко останало, в продължение на много десетилетия Бийск е и духовен център на Алтайския край.

На 17 декември 1917 г. в Бийск е установена съветска власт, а за първи председател на Съвета на депутатите е избран Захар Двойних. През юни 1918 г. бийските червеногвардейци вземат участие в сраженията срещу белочехите. На 19 юни 1918 г. градът попада под контрола на войските на Временното Сибирско правителство, начело с А. В. Колчак. През пролетта на 1919 г. в града развива дейност подготвяща въоръжено въстание нелегална болшевишка група под ръководството на П. Н. Мерлин, която е ликвидирана през юни 1919 г. Съветската власт е възстановена на 9 декември 1919 г. По време на Втората световна война на фронта се бият 26 456 бийчани, от които загиват и не се връщат 9772 души. В Бийск са евакуирани редица големи промишлени предприятия (котелна централа, завод „Молмаш“, завод „Продмаш“, завод „Електропеч“, кибритена фабрика и др.) и в тила на войната те продължават да произвеждат необходимата продукция. Освен това, в Бийск се местят 23 болници, в които се възстановяват над 200 хил. ранени. С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 21 февруари 1975 г. градът е разделен на два района – Източен и Приобски, но през 2002 г. това деление е отменено.

География

Градът се намира на 180 метра надморска височина, в часова зона UTC+7. Разположен е на брега на река Бия, недалече от сливането и с река Катун в Алтайския край. Разстоянието до краевата столица Барнаул е 163 km.

Климат

Бийск е разположен в зона на влажен умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 3.2 °C.

Климатични данни за Бийск
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	6,5	9,9	17,4	33,7	36,7	36,6	38,9	38,8	33,6	28,4	19,7	10,8	38,9
Средни максимални температури (°C)	−8,9	−7,5	0,0	10,3	19,8	25,4	27,0	24,2	18,6	8,6	−1,6	−7,9	9,0
Средни температури (°C)	−13,9	−13,3	−5,9	4,4	12,9	18,7	20,5	17,8	12,2	3,8	−5,9	−12,6	3,2
Средни минимални температури (°C)	−18,9	−19,1	−11,7	−1,5	6,0	12,0	14,1	11,4	5,9	−1	−10,1	−17,2	−2,5
Абсолютни минимални температури (°C)	−51,8	−50,6	−43,1	−32,4	−7,2	−1,2	0,8	−2,1	−7,6	−24,1	−43,6	−50,5	−51,8
Средни месечни валежи (mm)	32	27	25	42	52	58	64	56	47	45	54	46	548
Източник: Climate Data – Russia, Weather online

Население

Население по години

1709	1782	1856	1897	1914	1926	1931
646	2400	3100	17 200	27 000	46 000	53 400
1939	1956	1959	1967	1973	1979	1985
80 000	112 000	146 416	181 000	199 000	211 567	222 000
1989	1991	1993	1996	1999	2001	2003
233 238	235 000	234 000	227 000	225 700	223 500	218 600
2005	2007	2009	2011	2013	2015	2016
227 600	223 000	219 774	210 011	205 250	204 164	203 826

Икономика

Промишлеността на града се разраства драстично по времето на Втората световна война, когато някои предприятия от западните части на Русия биват преместени в Бийск. Градът е снабдяван с електроенергия от Бийската ТЕЦ. В Бийск са развити следните промишлености: машиностроителната, фармацевтичната и химическата. Една от най-големите фармацевтични компании в Русия – „Евалар“ е базирана в Бийск. Произвеждат се и оръжия, сред които техника за ракети с твърдо гориво. Селското стопанство е също силно развито.

Транспорт

Бийск разполага с летище и жп гара.

Образование

Град Бийск е голям учебен и културен център на Алтайския край. В града се намират четири учебни заведения: Алтайската държавна академия по образованието (бивш Бийски държавен педагогически университет), Бийски технологичен институт (филиал на Алтайския държавен технически университет „И. Ползунов“), филиал на Московския свободен университет и филиал на Московската академия по съвременни хуманитарни науки. Освен висшите училища, възможност за професионално обучение в Бийск предоставят няколко колежи (медицински, музикален, педагогически, политехнически, икономически и колеж по право), четири техникума, професионален лицей и редица професионално-технически училища. Общо образование може да се придобие в Бийския лицей, четири гимназии, кадетска школа и около 40 общообразователни училища (някои от които са основани още в предреволюционните времена). В града функционират и четири музикални училища и 46 институции за предучилищна подготовка.

Културен живот

В Бийск работят 15 библиотеки. Централната градска библиотека, която носи името на В. М. Шушкин, е основана през 1900 г., като нейният фонд наброява около 500 000 книги. Основаният през 1920 г. Бийски краеведски музей е един от най-големите и най-стари музеи в Алтайския край. В Бийск работи основаният през 1943 г. Градски драматичен театър (сградата на който е построена за Народен дом през 1914 – 1916 г. от архитекта И. Ф. Носович), кино „Алтай“ (което e затворено) и модерно кино с четири зали „Кинопланета". Освен това, в града има няколко клуба и дворци на културата, както и модерни заведения за отдих на младите хора. Градът разполага с наситен медиен пазар: освен многотиражни вестници се издават повече от 10 списания, в ефира се предават три местни телевизионни канала и се ретранслират 10 национални телевизии, работят и четири местни радиостанции.

Личности

• Михаил Михеев (1911 – 1993), руски поет и писател