Архай
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Архай (на старогръцки: ἀρχαῖος – древен) е един от основните четири еона в историята на Земята, обхващащ периода от преди 4 до 2,5 милиарда години назад[1]. Предшестван от Хадей и последван от еона Протерозой[2]. По това време Земята все още няма кислородна атмосфера, но се появяват първите анаеробни бактерии. Вулканичната дейност е засилена с чести изригвания, а повърхността на Земята е подложена на Късната тежка метеоритна бомбардировка. По това време Земята е три пъти по-гореща, отколкото е днес.
Терминът архай е предложен през 1872 г. от американския геолог Джеймс Дуайт Дана.[3] Еонът архай се дели на четири ери:
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Архай Архив на оригинала от 2011-10-17 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Archean Eon
- ↑ INTERNATIONAL CHRONOSTRATIGRAPHIC CHART
- ↑ Архейская эра (архей) // Архивиран от оригинала на 2011-01-06. Посетен на 2012-01-15.
Тази статия, свързана с геология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.