красив
Облик
красив (български)
ед. ч. | м. р. | кра·сив | |
---|---|---|---|
непълен член | кра·си·вия | ||
пълен член | кра·си·ви·ят | ||
ж. р. | кра·си·ва | ||
членувано | кра·си·ва·та | ||
ср. р. | кра·си·во | ||
членувано | кра·си·во·то | ||
мн. ч. | кра·си·ви | ||
членувано | кра·си·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
- Човек, същество, предмет дело на човешка дейност или природна забележителност, което доставя естетическа наслада.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- хубав, напет, гиздав, красен, прелестен, очарователен, ненагледен, изящен, строен, прекрасен, грациозен, разкрасен
- живописен, художествен
- чуден
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|