кокал
Облик
кокал (български)
ед.ч. | ко·кал | |
---|---|---|
непълен член | ко·ка·ла | |
пълен член | ко·ка·лът | |
мн.ч. | ко·ка·ли | |
членувано | ко·ка·ли·те | |
бройна форма | ко·ка·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Някое от парчетата твърда, белезникава тъкан, съставляваща скелета на гръбначните животни.
Етимология
от нгр. κόκαλο „кост“ < старогр. κόκκαλος „ядка от пиния“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|