вопъл
Облик
вопъл (български)
ед.ч. | во·пъл | |
---|---|---|
непълен член | во·пъ·ла | |
пълен член | во·пъ·лът | |
мн.ч. | воп·ли | |
членувано | воп·ли·те | |
бройна форма | во·пъ·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9
Плач, стенание
Етимология
заемка от рус. вопль (при старобълг. въпити „плача“ (Супр., Клоц.)).
Фразеологични изрази
Превод
|
|