Полски пословици и поговорки
Облик
- Всички пътища водят до Рим.
- Wszystkie drogi prowadzą do Rzymu.
- Духът иска, но плътта е слаба.
- Duch chętny, lecz ciało mdłe.
- Едната ръка мие другата.
- Rączka rączkę myje.
- За умрелите, казваш добро или не казваш нищо.
- O umarłych mówi się dobrze albo wcale.
- Запали една свещ на бог и една на дявола.
- Panu Bogu świeczkę i diabłu ogarek.
- Как искал бих да ми се работи толкова, колкото ме и мързи! [Ех, как искам да ми се иска толкова, колкото не ми се иска!!!]
- Zeby mi sie chcialo, tak jak mi sie nie chce.
- Както Господ на Куба, така и Куба на Господ.
- Jak Bóg Kubie, tak Kuba Bogu.
- Когато жената слезе от каруцата, на коня му става по-леко.
- Baba z wozu, koniom lżej.
- Когато си сред гаргите, грачи и ти. (Ставаш такав кавато ти е компанията / каквито са ти приятелите.)
- Wlazłeś między wrony, krakaj jak i one.
- Който става рано бива награден от Бога.
- Kto rano wstaje, temu Pan Bóg daje.
- На лошата балерина подгъва на полата й пречи.
- Złej baletnicy [przeszkadza i] rąbek spódnicy.
- Навсякъде е добре, но у дома е най-добре.
- Wszędzie dobrze, ale w domu najlepiej.
- Спокойните води рушат бреговете. (Тихата вода е най-дълбока.)
- Cicha woda brzegi rwie.
- Това, което Иванчо не се научи, Иван няма да го може. (Не можеш да научиш старото куче на нови номера.)
- Czego Jaś się nie nauczy, tego Jan nie będzie umiał
- Щом котката я няма, мишките пируват.
- Kota nie ma, myszy harcują.
- Ябълката не пада по-далече от ябълковото дърво.
- Niedaleko pada jabłko od jabłoni.