Звеното
Облик
Звеното или Специален отряд (англ. The Unit) е американски военен екшън драма-сериал, създаден по действителни случаи от дейността на истинския Делта форс и техните семейства. Създател, продуцент, както и сценарист на част от сериите е Дейвид Мамет. Първо изълчване в САЩ: 2006-2009 г.
- Ако се държите като командир, те ще изпълняват вашите команди.
- — Как ви учат да не се страхувате?
— Ами… бях прекалено зает, за да почувствам страх!
- — Какво правиш, когато не си достатъчно силен.
— Правиш се, че си.
- — Прекрасен ден за стрелба, а?
— Че има ли лош ден за стрелба?!
- Стрелецът прави оръжието.
- — Без оръжия съм като гол.
— Моите съболезнования…
- Голям пистолет или нищо - в звеното не жалим чувствата на другите.
- — Има ли опасност това да гръмне?
— Няма как да разбера, докато не пробвам.
- — Три шрапнела се намират близо до гръбнака ти.
— Е, стоят си там от години.
- Тренировката свърши - сега да видим дали ви стиска. Това са бойни патрони - стреляй между тях двамата!
- Мисля… да си помисля по въпроса.
- Мислѝ положително и ще живееш дълго!
- Я, млъкнете! Мисля.
- — Имам идея.
— Усещам, че няма да ми хареса.
- — И какво ще правим?
— Ще използваме предимствата си - минаваме към план Б.
— И какъв е той.
— Ще го измислим.
- Добрият войник винаги има резервен план.
- Знаете ли какво е вдъхновение?! Временна липса на глупост.
- Искаш моя съвет как да се справиш ли? Вживей се в ролята си.
- Ако не можеш да контролираш подчинените си, ще те пратя да пазиш портала.
- Знаеш ли къде е номерът: да не се паникьосваш. Проблемът не е проблем, докато не го забележиш.
- Не поемаш рискове, за които не знаеш.
- Готов ли си да поемеш подобен риск заради принципите си?
- — Смятате ли, че заплахите срещу мен са истински.
— Приемаме всички заплахи на сериозно - затова все още сме живи.
- Ти си пратила агентите след всичко, което сме прижвели заедно?… Знаеш ли как се нарича това? Изневявра!
— Трябваше да избирам между себе си и теб - съжалявам.
— И аз съжалявям…, но вече сме във фазата на наказанието.
- Някой е пробутал на тези негодници красиви лъжи за революции, за да се погрижат отровният газ да тече.
- Какви са твоите приоритети? Какво избираш: човека или мисията? Ти решаваш!
- — Ще се справя сам.
— Никой не се съмнява в твоите способности, но мисията е за двама.
- Когато мисията се скапе, аз (ръководителят) отговарям за това. Забрави ли правилото?
- Хартийките не правят мисиите.
- Не влизаме (в акция), ако не смятаме, че можем да излезем.
- Първото, на което ни учат (при изпълнението на една мисия), е как да разпределяме силите си.
- Последният урок: когато мисията свърши, забравяш за нея.
- — Що за новобранска издънка беше това?! Ще ми кажеш ли къде си забрави главата, войнико, защото не я носиш на тази мисия?
— Нямам извинение, сър.
— Това е новото "майната ти".
- — Мислите (и колебанията) ти нямат никакво значение. Но си ги донесъл на мисията и ще трябва да се справяш с тях. Както и всички остнали…
— Както и всички ли?!
— Да не се мислиш за единствен?! Всички си имат мисли. Чудното е, че твоите се забавиха толкова време.
— Значи и другите от звеното…?
— Да, и с другите е така, но твоите определено правят мисията по-трудна… Нито си първият, нито ще си последният. Ако не можеш да се спавиш с мислите си, напускаш.
- — Това не те ли притеснява?
— Би ме притеснило, ако се замислях.
- — Запомни това: мишената е само заместител на човека. Не става дума за стрелба, а за убиване.
- — На война като на война - знаете как е.
— Знам, но не ми харесва.
— Ако щете вярвайте, но и аз се боря с това.
— Понякога се чудя в какво се превръщаме.
— Ако някога разберете…, запазете го за себе си.
- — Всички военни акции дават жертви.
— Бих казал, че е задължително. Важното е да ги причиним на врага.
- Войната е само загуби и хаос. Това е най-пълната загуба на време, дух и средства. Войната е най-отвратителното нещо на света. И въпреки всичко твърдят, че само робството е по-отвратително от нея. Всички военни са потърпевши, а семействата им - повече от тях. На война много обстоятелства не са под наш контрол, а още по-малко под контрола на отделния войник.
- — Понятието "справедлива война" е много трудно за определяне. По-добре ме питай за смисъла на живота…
— И какъв е смисълът на живота?
— Той е неизвестен за нас.
- — Някои твърдят, че отнемането на човешки живот е неоправдано.
— Тези някои наемат други, за да вършат това вместо тях.
— Но в Библията пише "не убивай!"
— Става дума за умишлено убийство. На иврит думите за убийство и умишлено убийство се различават. Умишленото убийство е ненужно и неоправдано. Но ти би ли допуснал крадец, който се промъква нощем в дома ти и е готов да нарани семейството ти?
- —Познавате Писанието?!
— Достатъчно…, за да загазя.
- — Всеки човек търси нещо.
— И когато го открие?…
— Намира покой.
- Битки се печелят, когато противникът счита, че си готов на всичко.
- Ще ги ударим… преди да са разбрали, че битката е започнала. Това е покер от най-висок залог.
- Първото, което научаваш в битка, е да преценяваш силата на противника. В битка силата на противника се използва срещу самия него.
- Добрият лидер се обгражда с мъдри съветници и ги слуша какво му говорят.
- В този живот има малко златни шансове. Предлагам ти един. Ще го приемеш ли?
- Искаш да знаеш защо сме те избрали?… Не сме. Само ти направихме предложение. Ти сам ни избра.
- Нямаме проблем с качествата ти, а с това как ги ползваш.
- — Смяташ, че не мога да ръководя звеното?
— Знаеш го, и другите го знаят. Понякога образът в огледалото го разбира последен.
— Важното е, че най-накрая го разбира.
- — Тези (генералски) звезди означават, че ще трябва да се откажа от звеното.
— Звеното е проблем на полковника. Време е да продължиш напред. Всеки го прави. Рано или късно.
- Приемеш ли да влезеш в звеното, приемаш и правилата му. Това важи и за редника, и за офицера.
- Ако си предложил услугите си на враговете, все едно не си бил един от нас.
- — Когато нарочно не искаш да говориш за нещо, просто го променяш…
— И лъжеш най-близките си приятелки…
— Не, просто не говориш, защото е болезнено.
— Знаеш ли кое е по-болезнено? Да те уличат впоследствие, че лъжеш.
- — Нека ви разкажа всичко.
— Не си длъжна.
— Не, ще го разкажа, защото иначе следващия път пак ще се чудите дали отново казвам истината.
- — Лъжата е безсмислена, ако се колебаете. Очевидно е, че сте военен.
— Откъде знаете.
— И аз съм бил военен.
- — А има ли добра причина да се лъже?
— В името на по-голяма кауза.
- — Истината не е много приятна.
— По това се познава, че е такава.
- — Знам какво преживяваш. Но ще ти дам един съвет: когато нямаш повече информация, е време за решения. Може би вече ти е дошло много и е крайно време да вземеш решение.
- Няма да те оставя да се бориш сама.
- Това е моят начин да ти благодаря за самообладанието, с което прие неприятния инцидент.
- — Проблеми ли има?
— Не, тя ще се справи.
— Бащиното доверие не ми достатъчно.
- — Не я притискай толкова.
— Дори не е достатъчно.
— Разпада се.
— Нищо подобно.
— Тя е дете, ужасно е уплашена.
— Беше на война, това е.
- — Тя е под напрежение.
— Не го отричам, но трябва да мине през това.
— Защо.
— Защото това й е работата. Защото други хора зависят от нея. Защото трябва да се справи.
- — Професионалистът работи най-добре под натиск.
— Хубава мисъл.
- Ако той прекрачва границата, кажи му - бъди прям.
- Има само четири начина да се сдобиеш с богатство: да го наследиш, да го изработиш, да ти падне късмет или да го откраднеш.
- Че за какво друго служи бизнесът, освен да изкарва пари.
- Плащай, качвай или бягай. … Ако не играеш, не печелиш.
- — Разорихте се, господине?
— Е…, просто пари.
- — А вие, господине, с какво се занимавате?
— Ами… предимно си гледам работата.
- — Знаеш ли какво е най-важното: простота, търпение и състрадание
— И кой го е казал?
— Лао Дзъ. Но го научих от баща ти.
- Отговарям само пред две неща: съвестта си и армията. А съвестта ми казва, че ти и твоята шайка сте сбъркали човека.
- — Не искам да те разрочаровам.
— Подведе ли другарите си?
— Не знам…
— Знаеш... Подведе ли екипа си.
— Да.
- — Ти се провали. Приеми го!
— Не е вярно! Справих се! Цял живот съм се готвил за това.
— Значи си живял напразно…
- — Опрях окървавената си ръка в стъклото (преди да ме отвлекат).
— Защо?
— За да оставя знак.
— За кого?
— За тези, които ще ни търсят.
— Откъде си сигурна, че ще те търсят?
— Не изоставяме другарите си.
- — Ще правя каквото смятам за нужно и когато смятам за нужно и няма да се отчитам пред тебе. Няма такова правило.
— Вече има! Току-що го въведох.
- Не си в позиция да издаваш нареждания.
- — Можете поне да ми кажете какво следва!
— И защо да ви казвам?
— Защото питам!
- Спор между адвокат и съпруга на сержант:
— Как мога да ви вярвам, че това, което казвате, е истина?
— Госпожо, вашият съпруг военен ли е?
— Да.
— Той има ли чувство за чест?
— Да, разбира се!
— А аз откъде мога да ви вярвам, че е така?
- Не мога да предам приятелите си. Какъв пример ще дам на децата си тогава?!
- — Старите приятели са най-верните.
— Колко вярно.
- Не позволявай на криворазбраната лоялност да те провали.
- Откога лошите предзнаменования грешат?!
- — Не помня кога за последно чувствах, че съм с всичкия си.
— Е, време е да се научим да сърфираме. Да си виждала някога тъжен сърфист?
- — Явно, твърдо си решила да не прекараш добре.
— Определено е така.
- Толкова си напрегната, че не разсъждаваш сериозно.
- Казват, че всички си имат предел. Не че нещо се е скъсало. Просто оттам нататък… вече няма нищо.
- Дори всичко това, да е вярно, не е причина да захвърляш живота си.
- Ако беше лесно, всеки щеше да го направи.
- Нищо няма да постигнем като се самосъжаляваме.
- — По-зле от това няма накъде.
— Винаги има и по-зле.
- Помните ли как майките все казват на децата си: "Можеше да е и по-зле."
- — Не е ли странен светът понякога!?
— И аз съм го забелязал…
- — Как живееш в очакване на обаждане?
— Това е дарба. Но понякога не се обаждат.
- — Не мислех, че ще те видя отново…
— Не изглеждаш много разочарована…
— Не съм. Неведоми са пътищата на съдбата.
— Да но в някоя друга вселена. В тази има други правила.
- — Защо ме гледаш така.
— Добре ли се чувстваш
— Добре съм, Продължавам напред. Нали така?
- — Благодаря, че дойдохте.
— Не ми прозвуча като молба.
— И не беше молба.
- — Защо на никого не е казал какво смята да прави?
— Ами… щяха да го спрат.
- — Генералът ще се опита да ни спре.
— Ще ни спре, ако ни хване.
- Насилието привлича внимание.
- Всеки вижда това, което може да си представи.
- Нищо не е каквото изглежда.
- Не бива да се живее с илюзии.
- Доверието движи света напред.
- Човек отива там, където го ценят.
- Това е древен китайски детектор на лъжата: ако човек лъже, няма слюнка, за да изплюе ориза (който е налапал в устата си - бел.цит.).
- Знаеш ли какво са правили с вещиците през средновековието? Връзвали са им по една наковалня и са ги пускали в някое езеро. Ако потънат, значи са невинни.
- — Хипотетичен въпрос: какво е наказанието за шпионаж в Китай в наши дни.
— Същото каквото и през последните две хиляди години.
- Нали знаеш какво казват за отмъщението: "Винаги копай две ями."
- Като цигарите е: лесно се започва, трудно се отказва - нарича се пристрастяване.
- Ще се измъкнат - като змии през дървена ограда.
- — Красиво е (в пустинята)!
— Красиво е за опосуми.
- Петлите кукуригат и слънцето изгрява, но не е заради тях.
- Слънцето вече залязва. Ако се колебаеш, то ще залезе по-скоро…, защото се чувства обидено.
- — Та ти ме оставяш на тридесет мили разстояние - без кола и без пари!? Как ще се прибера?
— Сещам се за четири начина: с просия, с проституция, с ходене и с мислене. Ти решаваш.
- — Ходил ли си на училище, синко?
— Разбира се, сър. Но не внимавах много в час.
— Ето затова сега си в армията!
- — Заплашваш ли ме?
— Не. Аз съм ти единственият приятел тук, но вече започвам да губя търпение.
- — Дай й само минута. Какво ти коства?
— А какво печеля?
- — И къде е поуката от всичко това?
— Няма поука - просто ти отклоних вниманието.
- Услуга за услуга: ако не ми помогнеш и аз няма да го направя!
- Който получава, трябва и да дава.
- Добре де, всички сме уплашени, но се налага да работим заедно, за да оцелеем. Ясно ли е?
- Най-трудното при заложниците не е да ги измъкнем, а да ги убедим да си тръгнат по своя воля.
- Налага се да спасяваме хора, които не знаят, че трябва да бъдат спасени.
- Полк.Райън: Казвам ви, че не си нося седло, за да си пазя задника.
- Полк.Райън: Той може само да ти е зачервил ухото, но аз ще ти разбия челюстта.
- Полк.Райън към серж.Уилямс:
— Да нямаш навика да имитираш по-висшестоящите?
— Само тези, на които открито се възхищавам, сър.
- — Какви са единствените неща, които падат от небето, сержант?
— Само манна небесна и парашутисти, сър.
- — Разполагаш само един хеликоптер и четирима души?!
— Повече от достатъчно - иначе ще изглежда, че си клатим краката.
- — Дефиницията за хеликоптер - шест милиона отделни части, летящи в безредна формация… мразя ги и в червата си.
— Мисли положително.
— Добре де, и с положителност ги мразя и в червата си.
- Знаете ли как се проектира самолет? Първо и преди всичко забравяте за абсолютно всичко друго, преди да започнете да проектирате самолет. Защото това чудо трябва да полети!
- — Летим след 90 минути.
— Време е за екшън.
- — Докладвай!
— На западния фронт всичко е спокойно!
— И тук смъртоносна е само скуката.
- — Какво правиш, когато виждаш индианци?
— Внимаваш.
— А когато не виждаш индианци?
— Внимаваш двойно повече.
- — Защо просто не го направим?
— Не обичам думата "просто", все едно казваш "евентуално", а нямам намерение "евентуално" да оцелея - държа да съм възможно най-сигурен.
- — Ако заобиколим, ще изгубим часове. Ще минем направо.
— Това не е добра идея.
— Но е единствената, която имам.
- — Мога да пратя подкрепление до половин час.
— Ще закъснеят с половин час! Влизам сам!
- — Аз обаче му видях сметката.
— Сериозно?!
— Не, усмихнато.
- Той успя! Напрàви го! Сега вече с него няма да може да се разговаря…
- — Беше истинско и забавно.
— Но не беше истински забавно.
- Един строеви казваше: "Професионалния войник го провалят само три неща - трите "Пе"-та: пачки, пички и пиячка."
- — Обикновено не пия през деня.
— И аз не правя много неща през деня, но… е известно, че допускам изключения.
- — Ти си пиян!
— Това медицинска диагноза ли е или лично мнение?
- — Кучи син!
— Да, такъв съм!
- — Какво ти става?! Да не си луд!
— И така да е… Откъде да знам.
- — Не дразни човек, ако не се знаете с него от седем години.
— И кой казва това?
— Мъжът ти.
- — Не съм те питала за историята на живота ти и знеш ли защо?
— Защо?
— Защото е изписана на лицето ти.
- Ти обичаш само лошите момичета. Може би другите изобщо не съществуват за тебе.
- Пререкание между серж.Мак Герхард и съпругата му:
— Ти (в армията) отдаваш своето тяло под наем за родината; а аз (в бара) отдавам моето, заради децата си. Каква е разликата?!
- Най-лесно е да обвиним за всичко армията. Ако мъжете ни не скачаха от самолети, щяха да гонят секретарки или да играят голф или нещо друго.
- Свикваш с лишенията... При военните не си напърво място, нито пък децата ти - работата им е, която е на първо място.
- Първо правило на съпруга на член от спец.звеното: "Разсеяният войник е загинал войник."
- Самотна съм. Ти също. И това е доста сложно и за двама ни. Да спрем дотук.
- Забелязали ли сте приликите между преговорите и съблазняването. И двете страни пазят намеренията си в тайна.
- Можем ли да я обвиняваме, че търси малко романтика на място, напълно лишено от такава?
- — Тя е различна. Точно такава ти трябва. Да прибавя сол към живота ти, да го прави интересен.
— Да не твърдиш, че съм скучен?!
— Да, скучен си. Ако не бях аз, щеше всяка вечер да си седиш вкъщи и да си готвиш.
— А защо тогава тя се е хванала с мен.
— Трябваш й. Твоята героична натура й трябва.
- — Добро момче съм.
— Такива финишират последни.
- — И така - знам коя съм аз - но ти кой си?
— Не съм такъв, какъвто изглеждам.
— Че кой ли е... Виж, знам как изглеждаш, но какъв си в действителност?
- — Да не ме сваляш?
— И това може да стане. С времето.
- — Невероятна си!
— Благодаря, че забеляза.
— Подозирах го отдавна.
- — Започвам да се влюбвам в теб…
— Ами… спри тогава.
- — Чао, скъпи. Обичам те цял ден.
— И цяла нощ след това…
- "Съжалявам" казваш на момичето си, когато свършиш прекалено бързо.