Направо към съдържанието

Gore (албум)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Gore
Албум на Deftones
Записан2014 – 2015 г., Megawatt Recording, Студио сити, Калифорния
Издаден8 април 2016 г.
ЖанрАлтърнатив метъл, експериментален рок, спейс рок
Времетраене48:14
Музикален издателReprise Records
Пореден албум8-и
Продуцент(и)Мат Хайд
Професионална оценка
Хронология на Deftones
Koi No Yokan“ (2012) „Gore“
Сингли от Gore
  1. Prayers/Triangles
    Издаден: 4 февруари 2016
  2. Phantom Bride
    Издаден: 7 юни 2016

Gore е осми студиен албум на алтърнатив метъл групата Deftones. Издаден е на 8 април 2016 г. от Reprise Records.

Изданието получава критичното признание, дебютира под номер 1 в Нова Зеландия и Австралия, и под номер 2 в Billboard 200. Това е петият албум на групата, който дебютира в топ 10 на последната класация. Албумът е белязан от творческо напрежение между фронтменът Чино Морено и китариста Стивън Карпентър.

„Gore“ се отличава с алтърнатив метъл звучененето на групата, смесено с различни влияния от други жанрове.[2] Музиката е сравнена с тази от албума „Saturday Night Wrist“ (2006), като критиците отбелязват експерименталният му звук и атмосфера.[3][4][5][6] Чък Камбъл от „Knox News“ отбелязва пост-метъл звука на „Gore“, наричайки го „безкраен живот“.[7] Роб Сайс от „Rock Sound“ отбелязва, че бандата „въвлича своето ню уейв и пост-пънк влияние“ в записа.[8] Няколко критици също отбелязват спейс рок звук в албума.[9][10]

Допълнителен персонал

[редактиране | редактиране на кода]
Име Време
1. Prayers/Triangles 3:38
2. Acid Hologram 4:06
3. Doomed User 4:27
4. Geometric Headdress 3:29
5. Hearts/Wires 5:21
6. Pittura Infamante 4:04
7. Xenon 3:17
8. (L)MIRL 5:02
9. Gore 4:59
10. Phantom Bride Джери Кантрел) 4:53
11. Rubicon 4:58
48:14[11]
  1. Heaney, Gregory. Koi No Yokan // Allmusic. Посетен на 14 ноември 2012.
  2. Fowler, Luke. Review: Deftones' Gore // Pretty Much Amazing, 11 април 2016. Посетен на 13 април 2016.
  3. Rowe, Riley. Gore – Deftones // Metal Injection. Посетен на 7 април 2016.
  4. Yeung, Neil. Gore – Deftones // Allmusic. Посетен на 6 април 2016. "Effects man Frank Delgado buffers everything with clever sonic touches -- experimental traces of mood that haven't been this exciting since 1999's groundbreaking White Pony -- like on the hazy swirl of the aptly named „Acid Hologram“ and the uncomfortably tense „Geometric Headdress.“
  5. Album Review: Deftones – Gore // Consequence of Sound. Посетен на 8 април 2016. "Gore is an amalgamation of the darker vibes of 2012’s Koi No Yokan and the tight, experimental arrangements of 2010’s Diamond Eyes." (на английски)
  6. Mumford, Gwilym. Deftones: Gore review – metal that seduces instead of assails // The Guardian. 7 април 2016. Посетен на 12 април 2016.
  7. Campbell, Chuck. Music review: Destructive Deftones rip through ‘Gore’ // 5 април 2016. Посетен на 8 април 2016. "And although there is something quaint about „Gore“ – flashbacks to turn-of-the-century post-metal, before rock all but vanished from relevance – it nonetheless sounds timelessly vital."
  8. Sayce, Rob. Deftones – 'Gore' // Rock Sound. 7 април 2016. Архивиран от оригинала на 2017-02-18. Посетен на 12 април 2016.
  9. Deftones Gore // ThePRP. Посетен на 29 април 2016.
  10. Hill, Stephen. Deftones: Gore // Metal Hammer. Team Rock. Посетен на 29 април 2016.
  11. www.warnermusic.ch
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gore (album) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​