Изданието получава критичното признание, дебютира под номер 1 в Нова Зеландия и Австралия, и под номер 2 в Billboard 200. Това е петият албум на групата, който дебютира в топ 10 на последната класация. Албумът е белязан от творческо напрежение между фронтменът Чино Морено и китариста Стивън Карпентър.
„Gore“ се отличава с алтърнатив метъл звучененето на групата, смесено с различни влияния от други жанрове.[2] Музиката е сравнена с тази от албума „Saturday Night Wrist“ (2006), като критиците отбелязват експерименталният му звук и атмосфера.[3][4][5][6] Чък Камбъл от „Knox News“ отбелязва пост-метъл звука на „Gore“, наричайки го „безкраен живот“.[7] Роб Сайс от „Rock Sound“ отбелязва, че бандата „въвлича своето ню уейв и пост-пънк влияние“ в записа.[8] Няколко критици също отбелязват спейс рок звук в албума.[9][10]
↑Heaney, Gregory. Koi No Yokan // Allmusic. Посетен на 14 ноември 2012.
↑Fowler, Luke. Review: Deftones' Gore // Pretty Much Amazing, 11 април 2016. Посетен на 13 април 2016.
↑Rowe, Riley. Gore – Deftones // Metal Injection. Посетен на 7 април 2016.
↑Yeung, Neil. Gore – Deftones // Allmusic. Посетен на 6 април 2016. "Effects man Frank Delgado buffers everything with clever sonic touches -- experimental traces of mood that haven't been this exciting since 1999's groundbreaking White Pony -- like on the hazy swirl of the aptly named „Acid Hologram“ and the uncomfortably tense „Geometric Headdress.“
↑Album Review: Deftones – Gore // Consequence of Sound. Посетен на 8 април 2016. "Gore is an amalgamation of the darker vibes of 2012’s Koi No Yokan and the tight, experimental arrangements of 2010’s Diamond Eyes." (на английски)
↑Campbell, Chuck. Music review: Destructive Deftones rip through ‘Gore’ // 5 април 2016. Посетен на 8 април 2016. "And although there is something quaint about „Gore“ – flashbacks to turn-of-the-century post-metal, before rock all but vanished from relevance – it nonetheless sounds timelessly vital."
↑Sayce, Rob. Deftones – 'Gore' // Rock Sound. 7 април 2016. Архивиран от оригинала на 2017-02-18. Посетен на 12 април 2016.
My Own Summer (Shove It) · Be Quiet and Drive (Far Away) · Change (In the House of Flies) · Back to School (Mini Maggit) · Minerva · Hexagram · Hole in the Earth · Mein · Rocket Skates · Diamond Eyes · You've Seen the Butcher · Leathers · Tempest
EP
Live · Back to School (Mini Maggit) · Live: Volume I - Selections from Adrenaline