Embraer E-Jet
Embraer E-Jet | |
Описание | |
---|---|
Държава | Бразилия |
Тип | Пътнически самолет |
Производител | Ембраер |
Произведени бройки | 1090 |
Първи полет | 19 февруари 2002 г. |
Използван от | ЛОТ Полиш Еърлайнс България Ер |
Тактико-технически данни | |
Екипаж | 2 Пилота |
Embraer E-Jet в Общомедия |
Фамилията Ембраер E-Jet (на английски: Embraer E-Jet family) е серия теснофюзелажни самолети с два двигателя, произведени от бразилския самолетен производител Ембраер. Представени са за първи път на авиошоуто в Париж през 1999 г. и влизат в производство през 2002 г. Серията е голям успех за бразилския производител и самолетите се ползват както от малки регионални авиокомпании, така и от най-големите авиокомпании по целия свят. Към юни 2016 г. са произведени 1238 броя.
Дизайн и разработка
[редактиране | редактиране на кода]Линията „Ембраер E-Jet“ е съставена от две семейства пътнически самолети и един бизнес джет. По-малките Е170 и Е175 създават базовия модел, на база на който са направени и по-големите Е190, Е195 и бизнес джетът Lineage 1000, които са издължени версии с по-мощни двигатели, по-големи крила, хоризонтални стабилизатори и колесници. Е170 и Е175 са 95% идентични, също както и Е190 и Е195. Двете семейства са 89% идентични, като споделят еднакво напречно сечение на фюзелажа, еднаква авионика, Honeywell Primus Epic Electronic Flight Instrument System (EFIS). Всички самолети от линията са оборудвани с уинглет за подобрен разход на гориво.
Всички самолети от линията са със салон с по 4 седалки на редица (2+2) и споделят един дизайн на фюзелажа (двоен мехур), който Ембраер е разработил, за да има достатъчно място над главата на изправен човек без да се навежда. Е190 и Е195 имат същия максимален брой пасажери, като ранните версии на Боинг 737 и имат двигатели, които са по-тихи, което ги прави удобни за летища с тежки ограничения за звука.
Второ Поколение на семейството Е-Jets
[редактиране | редактиране на кода]През ноември 2011 г. Ембраер обяви, че работи по модифицирана версия на семейството с подобрени двигатели. Новата версия на самолетите ще имат по-модерни двигатели с по-нисък разход на гориво и по-голям диаметър на вентилатора. Самолетите ще бъдат оборудвани и с по-високи колесници и крила с нов дизайн. Подобренията целят по-голяма конкурентоспособност на пазара след появата на новия Bombardier CSeries. Очаква се новите самолети да влязат в експлоатация през 2018 г.
GE, Pratt & Whitney и Rolls-Royce са възможни доставчици на новите двигатели. Двигателят на Pratt & Whitney е избран през януари 2013 г. Honeywell Primus Epic 2 е избран за пакета авионика на самолета.
През февруари 2012 г. Ембраер обявява че разработват нов модел със 130 места.
Оперативна История
[редактиране | редактиране на кода]Първият Е170 е доставен през март 2004 г. на ЛОТ Полски Авиолинии, следвано от дъщерната компания на US Airways MidAtlantic Airways и Алиталия. ЛОТ е извършил първия пътнически полет с Е170 на 17 март 2004 г. от Варшава до Виена. Най-голямата поръчка за серията е от JetBlue за 100 Е190 с опции за още 100.
Четиристотната машина е доставена през 2008 г. на Republic Airlines в САЩ. Същата година на 6 ноември Jet Blue поставя рекорд за най-дълъг полет с Е190 от Анкоридж в Аляска до Бъфало, Ню Йорк. Полетът е дълъг 4989 km (2694 nmi), като той е извършен с празен самолет на непътнически полет. Самолетът впоследствие се връща на работа в базата на авиокомпанията на летище Кенеди в Ню Йорк след двумесечна чартърна операция с кандидатката за вицепрезидент Сара Пейлин. През септември 2009 г. шестстотният произведен самолет от серията е доставен на ЛОТ. Kenya Airways получава дванадесетият си самолет от серията, който е също и деветстотният произведен самолет от серията „Ембраер“ E-Jet на 10 октомври 2012 г.
На 13 септември 2013 г. с церемония в завода на Ембраер в Сао Хосе дос Кампос е доставен самолетът със сериен номер 1000. На самолета има изрисувано специално лого, за да отбележи доставката.
Варианти
[редактиране | редактиране на кода]Е170 и Е175
[редактиране | редактиране на кода]Моделите Е170 и Е175 са в клас до 80 места и са по-малките модели от серията. Задвижвани са от два двигателя General Electric CF34-8E с 14,200 паунда (62.28 kN) тяга всеки. Самолетът конкурира Бомбардие CRJ-700 и Бомбардие CRJ-900 и турбовитловият Бомбардие Q400. Самолетът е замислян да замести нишата заемана от BAe 146 и Фокер 70.
Е170 е първият произведен от серията. Прототипът 170 – 001, регистриран като PP-XJE е произведен на 29 октомври 2001 г. и изпълнява първия си полет 119 дни по-късно на 19 февруари 2002 г. Самолетът е показан публично на конференцията на регионалните авиокомпании през май 2002 г. След добрата реакция от страна на авиокомпаниите, компанията пуска и Е175, по-издължената версия на Е170 полита за първи път през юни 2003 г. Първият американски превозвач, използвал самолета е US Airways след сертифицирането му от FAA, като първия му полет е на 4 април 2004 г. Прототипът 170 – 001 извършва последния си полет на 11 април 2012 г. след което бива нарязан за части в САЩ.
Е190 и Е195
[редактиране | редактиране на кода]Е190 и Е195 са по-големите модели от серията, те са оборудвани с нови, по-големи крила, по-голям хоризонтален стабилизатор и нови по-мощни двигатели, GE CF34-10E, с 18,500 паунда (82.30 kN) всеки. Тези самолети конкурират Бомбардие CRJ-1000, CS100, Боинг 717, Боинг 737 – 600 и Еърбъс А318.
Първият полет на Е190 е извършен на 12 март 2004 г. от самолета с регистрация PP-XMA, а първият полет на Е195 е извършен на 7 декември същата година от самолет с регистрация PP-XMJ. Първият клиент за Е190 е американската JetBlue, те правят и най-голямата поръчка за самолета от 100 самолета с опция за още 100. Първият клиент за Е195 е британската компания Flybe с поръчка за 14 и опция за още 12 самолета.
Е190 е в клас самолети за къси и средни авиокомпании и се използва от много от най-големите компании в света, оборудван с бизнес класа.
Ембраер Lineage 1000
[редактиране | редактиране на кода]На 2 май 2006 г. Ембраер обявява, че планира да пусне бизнес джет от серията. Ембраер Lineage 1000 е направен на базата ан Е190, но е с разширен обхват от 7800 км (4200 nmi) и луксозен салон с до 19 седалки. Първите два самолета са доставени през декември 2008 г.
Нереализирани варианти
[редактиране | редактиране на кода]Е195Х
[редактиране | редактиране на кода]Ембраер разглеждали възможността за произвеждане на удължена версия на Е190 с до 130 места в отговор на запитване на Америкън Еърлайнз за самолет, който да замести старите им MD-80. Проектът е кръстен Е195Х, но е прекратен от Ембраер през май 2010 г. поради съмнения за твърде малък обхват на самолета.
Поръчки и доставки
[редактиране | редактиране на кода]Модел | Снимка | Твърди поръчки | Опции | Доставки | Незавършени поръчки |
---|---|---|---|---|---|
E-170 | 193 | 12 | 188 | 5 | |
E-175 | 421 | 353 | 249 | 172 | |
E-190 | 580 | 135 | 515 | 65 | |
E-195 | 145 | 2 | 138 | 7 | |
Total | 1339 | 502 | 1090 | 249 |
Инциденти
[редактиране | редактиране на кода]- На 24 август 2010 г. на полет на Хенан Еърлайнз с номер 8387, Ембраер 190 излита от Харбин, Китай се разбива на около 1 км преди пистата в Ичун, Китай. При катастрофата загиват 42 души.[1]
- На 29 ноември 2013 г. на полет на Мозамбик Еърлайнз с номер 470, Ембраер 190 се разбива в Намибия при което загиват 33 души на борда (27 пасажери и 6 души екипаж). Вторият пилот е отишъл до тоалетната, при което е бил заключен извън кокпита от капитана, който е разбил самолета.[2]
Технически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Варианти | E-170 (ERJ170-100) |
E-175 (ERJ170-200) |
E-190 (ERJ190-100) |
E-195 (ERJ190-200) |
---|---|---|---|---|
Пилоти | 2 Пилота | |||
Максимален брой пасажери | 80 [3] |
88 [4] |
114 [5] |
122 [6] |
Дължина | 29,90 м | 31,68 м | 36,24 м | 38,65 м |
Размах на крилете | 26,00 м | 28,72 м | ||
Височина | 9,67 м | 10,28 м | ||
Празно тегло | 21 140 кг | 21 810 кг | 28 080 кг | 28 970 кг |
Максимално тегло за излитане | 35 990 кг (STD) 37 200 кг (LR) 38 600 кг (AR) |
37 500 кг (STD) 39 790 кг (LR) 40 370 кг (AR) |
47 790 кг (STD) 50 300 кг (LR) 51 800 кг (AR) |
48 790 кг (STD) 50 790 кг (LR) 52 290 кг (AR) |
Максимален полезен товар | 9100 кг (STD&LR) 9840 кг (AR) |
10 080 кг (STD&LR) 10 360 кг (AR) |
13 080 кг | 13 650 кг |
Разбег при излитане (При максимално тегло) | 1644 м | 2244 м | 2056 м | 2179 м |
Двигатели | 2× GE CF34-8E турбовентилаторни 61.4 kN (13,800 lbf) тяга всеки 63.2 kN (14,200 lbf) APR тяга всеки |
2× GE CF34-10E турбовентилаторни 82.3 kN (18,500 lbf) тяга всеки 89 kN (20,000 lbf) APR тяга всеки | ||
Максимална скорост | 890 км/ч (481 възела, Mach 0.82) | |||
Обхват | STD: 3334 км (1800 nmi) LR: 3889 km (2100 nmi) AR: 3892 km (2102 nmi) |
STD: 3334 км (1800 nmi) LR: 3889 km (2100 nmi) AR: 3706 km (2001 nmi) |
STD: 3334 км (1800 nmi) LR: 4260 km (2300 nmi) AR: 4448 km (2402 nmi) |
STD: 2593 км (1400 nmi) LR: 3334 km (1800 nmi) AR: 4077 km (2201 nmi) |
Максимално гориво на борда | 9335 кг | 12,971 кг | ||
Максимална височина на полета | 12,500 м | |||
Тяговъоръженост | 0.42:1 | 0.39:1 | 0.41:1 | 0.39:1 |
Разрез на фюзелажа и кабината | ||||
Външна ширина | 3,01 м | |||
Ширина на кабината | 2.74 м | |||
Външна височина | 3.35 м | |||
Височина на кабината | 2.00 м |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ seattletimes.nwsource.com
- ↑ www.reuters.com, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924191318/http://www.reuters.com/article/2013/11/30/us-mozambique-flight-idUSBRE9AT02920131130, посетен на 16 февруари 2015
- ↑ Embraer 170 Specifications // Embraercommercialjets.com. Архивиран от оригинала на 2011-07-10. Посетен на 16 октомври 2012.
- ↑ Embraer 175 Specifications // Embraercommercialjets.com. Архивиран от оригинала на 2012-03-03. Посетен на 16 октомври 2012.
- ↑ Embraer 190 Specifications // Embraercommercialjets.com. Архивиран от оригинала на 2013-02-28. Посетен на 16 октомври 2012.
- ↑ Embraer 195 Specifications // Embraercommercialjets.com. Архивиран от оригинала на 2010-02-15. Посетен на 16 октомври 2012.
- Embraer E-jet specifications, посетен на 26 декември 2009