Направо към съдържанието

324 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< 4 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

324 (триста двадесет и четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

[редактиране | редактиране на кода]
Походите на Александър Велики.

В Македонската империя

[редактиране | редактиране на кода]
  • Александър Велики е в Кармания и нарежда на сатрапите да разпуснат наемниците.[1]
  • През март Александър се завръща с армията си в Суза, където се среща с Неарх и командвания от него морски флот, който генералът е успял да докара в близост до града благодарение на системата реки, които текат там.[2] Организирани са пищни тържества и петдневна церемония, по време на която Александър и деветдесет и един други членове на двора му взимат за свои съпруги жени от персийската аристокрация. Самият цар се жени за две принцеси – за най-старата дъщеря на Дарий III и най-младата на Артаксеркс III. Всички бракове са сключени съобразно персийския ритуал, за да се демонстрира как завоевателите са се превърнали в управляващата класа на Персийската империя, а едновременно с това Хефестион е назначен за хиларх (велик везир).[2] Освен това 30 000 млади персийци обучени в македонския начин на водене на бой и наречени епигони се събират в Суза, за да бъдат инспектирани от Александър.
  • Тези действия на Александър и страха от евентуална замяна от епигоните, подтиква голяма част от македонската войска към прояви на открито недоволство, което достига връх към средата на лятото, когато царят и войската достигат Опис. Тогава Александър обявява всеки вече негоден македонски войник за свободен да се пребере в родината и да бъде заменен с друг млад войник от дома. В резултат на това всички войници независимо от състоянието им се обединяват в настояването си да се завърнат по домовете си. Недоволството е толкова голямо, че Александър е принуден да екзекутира някои от водачите на недоволните и да подложи останалите на гневни тиради и заплахи, че ако дезертират ще бъдат заменени от завладените народи.[3]
  • Македонските войници отстъпват и молят Александър за прошка, след което се провежда пищен прием в чест на помирението. Царят провежда демобилизация като 10 000 ветерани са поставени на подчинение на Кратер, за да се отправят към дома. При тяхното пристигането в Македония новият им командир е натоварен да замени Антипатър като регент в европейските владения, а последния да поведе армия от свежи новобранци към Азия.[3]
  • През есента Александър и армията се местят в Екбатана. Тук отново се състоят продължителни тържества, по време на които умира Хефестион. Царят понася тежко смъртта му и се отдава на дълъг период на траур и екстравагантни планове за погребението.[4]
  • През зимата Александър води експедиция срещу каситите в Загрос и подчинява поне част от тях.[4]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
  • В Олимпия, пред 20 000 души, е прокламиран декрет от името на Александър, който нарежда гръцките градове да възстановят правата и позволят на изпратените от тях в изгнание или прогонените да се завърнат.[5]
  • Атина основава колония на Адриатическото крайбрежие.[6]

В Римската република

[редактиране | редактиране на кода]

Родени

[редактиране | редактиране на кода]

Починали

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 534
  2. ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 840
  3. ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 841
  4. ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 842
  5. ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 534
  6. ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 900
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=324_г._пр.н.е.&oldid=10242118“.