Направо към съдържанието

@

от Уикипедия, свободната енциклопедия
@

Пунктуация

апостроф ( или ' )
дефис ()
въпросителен знак ( ? )
двоеточие ( : )
запетая ( , )
кавички ( „ “ )
многоточие ( , ... )
наклонена черта ( / )
скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >)
тире ( , , , )
точка ( . )
точка и запетая ( ; )
удивителен знак ( ! )

Разделяне на думи

интервали ( ) () ()
interpunct ( · )

Обща типография

амперсанд ( & )
вертикална черта ( |, ¦ )
знакът @ ( @ )
знак за номер ( )
знак за параграф ( § )
долна черта ( _ )
процент и свързани знаци
( %, ‰, ‱ )
обратна наклонена черта ( \ )
тилда ( ~ )
звездичка ( * )
обел (÷)
обелиск ( ) ( )
градус ( ° )
прим ( )

Знакът @ е типографски символ, добил голяма популярност с използването си в електронната поща.

В миналото е използван в англоезичните страни да заменя „at“ („по“) в счетоводните документи: например, „7 неща @ $2 вс. = $14“. Някои учени смятат, че се е появил като съкращение на латинския предлог „ad“, но всъщност символът е сливане на двете букви „a“ и „d“. Целта е по-лесно и бързо изписване.[1] Днес знакът повсеместно се използва като разграничител между потребителското име и домейна в адресите на електронната поща.

Според стандартите за кодировка на символите ANSI/CCITT/Unicode, официалното название на символа е commercial at. На английски език се произнася неформално „ат“, на руски – „собака“ („куче“). През 2012 г. поредното издание на официалния правописен речник на българския език въвежда думата „кльомба“.[2] В разговорната реч се ползват „кльомба“, „маймунско а“, „маймунка“, „маймуна“, „ухо“.[3][4]

Обикновено на клавиатурата @ споделя клавиш с цифрата 2

Кльомбата (@) събира множество прякори през годината. Различните нации имат най-разнообразни асоциации със символа „@“, като например животни или хранителни продукти. По-известни са прякорите: охлюв, куче, рибени рулца, слонско ухо, овнешка глава, хоботче, патенце, мишле, котешка опашка, червей, гъсеница, зелка, щрудел, свинска опашка, косьовче, вита баница.

В края на 1971 година програмистът Рей Томлинсън увековечава символа @. Работейки по проекта ARPANET на Министерството на отбраната на САЩ, Томлинсън трябвало да изгради компютърна мрежа без централен компютър, в която да има начин за предаване на съобщения между отделните компютри. Съобщенията трябвало да се адресират едновременно до отделен потребител и до компютъра, към който се изпраща. След лутане между купчина знаци, Томлинсън избира „@“ за разделяне на двете части на първия имейл адрес: „tomlinson@bbntenexa“. Когато ARPANET се превръща в глобална мрежа и прераства в интернет, започват да се използват и други домейни като „.com“, „.org“, „.net“ и други.[1]

Кльомба, поставена пред потребителското име – например @petrov – обозначава в някои интернет форуми обръщение към съответния потребител. В Туитър и други микроблогове, този формат означава, че последвалият текст е публично съобщение към потребителя. В чат приложението IRC, имената на операторите на даден чат канал се показват предшествани от кльомба.

Символът „@“ се появява в средновековния български превод на Манасиевата летопис (1345 г.). Символът замества първата буква в думата „Амин“.
  • През 2007 година скулпторът Александър Хайтов (син на Николай Хайтов) забелязва на страница 62 от Манасиевата летопис знака @. Предполага се, че знакът замества първата буква в думата „Амин“ (@МИНЬ).
  • През 2009 година кльомбата @ е открита и в арагонския ръкопис Taula de Ariza, датиращ от 1448 г. Испанският историк Хорхе Романс направил това откритие. За испанци, французи и португалци „@“ се използвала като мярка за тегло, равна на 11,502 kg.
  • Думата „кльомба“ е употребена за първи път в телевизионното предаване „Добро утро“ по Българската национална телевизия в първото издание на телевизионната игра „Торнадо“ от автора и продуцент Пенко Русев, в желанието му за лаконичен изказ при упоменаването на имейла на играта ([email protected]).
  • В старобългарския език думата „кльомба“ е означавала грозно написана буква.
  • През 2000 година знакът @ е открит в писмо на флорентински търговец от 1536 г. Откритието е на италианския професор Джорджио Стабиле. В писмото се споменава за „една @ вино“, което е съкращение за мерната единица амфора.
  • Символът @ е открит и в „Събеседника на Иван Грозни“ от 1550 година. В този труд кльомбата е украсена буква „азъ“. Тази буква е еквивалентна на числото „1“ в кирилската система.
  • През 19 век британците използвали @ като знак за умножение, а по-късно (през 1961 г.) този символ е включен в клавиатурата на IBM.
  • В програмния език BASIC знакът @ се използва за обозначение на място на даден елемент.[1]
  1. а б в De-sign – сайт за дизайн, реклама, маркетинг и технологии // Посетен на 06/11/2013.[неработеща препратка]
  2. Институт за български език // Посетен на 17/05/2019.
  3. Законът и ние. Езиковата игра // PC World – бр. 8, 2004. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 11/03/2007.
  4. ABC Design & Communication. 30 години електронна поща // new media ezine.com, 11 октомври 2002. Посетен на 11/03/2007.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата At sign в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​