Шанду

42.359722, 116.179167

Шанду (тук изписано Ciandu, както го изписва Марко Поло) на френска карта на Азия, съставена от Сансон д'Абвил, географ на крал Луи XIV, датирана 1650 г. Тя също показва Xandu на изток от Cambalu, където го поставят английски карти. Като някои други европейски карти от времето, тази карта показва Камбалу и Пекин като два различна града, но те всъщност са един град. Когато тази карта е съставена, Шанду е в руини от почти три века.

Въпреки че Матео Ричи и Бенто дьо Гоа вече са доказали, че Катай е прости друго име за Китай, английският картограф Джон Спийд през 1626 г. продължава традицията да показва „Cathaya, the Chief Kingdome of Great |Cam“ на североизток от Китай. На тази карта той постява Xandu на изток от „Катайския метрополис“ Cambalu

Шанду, Шангду или Ксанаду (на китайски: 上都, на пинин: Shàngdū; букв. „Горната столица“) е лятната столица на Кубилай хан и неговата династия Юен, управлявала Китай от 1271 до 1368 г. като част от Монголската империя.

Градът е строен е в периода 1252 – 1256 г. и първоначално е известен като Кайпингфу (Правителствена служба на префектура Кайпинг) , а след основаването на династия Юен и установяването на столицата в Даду или Канбалик (дн. Пекин) е преименуван на Шанду или Шангду („Горна столциа“). Градът е бил разположен в днешна Вътрешна Монголия, 275 км северно от Пекин.

Планът на града е приблизително квадратен, със страни от по 2200 м. Състои се от Външен град и Вътрешен град, който грубо е квадрат със страни от по 1400 м в югоизточната част на града, където е двореца, обитаван от Кубилай хан през лятото. Дворецът има страни от по 550 м, 40% от Забранения град в Пекин. Големите каменни здания за важните особи са съставяли каменния град. В близост е бил писарският град, осеян с фонтани и храмове, обитаван от членовете на държавната администрация, военните, инженерите. Третият раздел на града е бил отделен за народа, където каменните китайски здания се редували с монголски юрти. Обграден от защитна стена, в града е имало зоологическа градина и паркове. Източният, южният и западният район извън града са места на пазари, жилища и складове.

Системата за отводняване на дъждовната вода е рядка за времето си. В своя апогей Шанду е наброявал 200 000 души население. Най-видимите днешни останки са стените от пръст, но има и кръгова тухлена платформа в центъра на вътрешното заграждение. В града има такива руини като залата Даминг, павилиона Даан, където са открити теракотени плочки, мраморни резби и други находки, и кули на четирите ъгъла на двореца.

Шанду е посетен от венецианския пътешественик Марко Поло през 1275 г. Той е приет в двора на Кубилай хан и описва видяното в своята книга Милионът. През 1358 г. градът е унищожен от пожар поради въстанието на Червените забрадки , войнствени будисти, вярващи в идването на Майтрея. На 28 юли 1368 г. последният император от династия Юен Тогон-Тимур избягал от Пекин и на 15 август пристигнал в Шанду. На 17 юни 1369 г. войски на династия Мин превзели града, а монголският двор избягал в днешния Кешигтенски окръг на Вътрешна Монголия.

Впоследствие Шанду се превръща в метафора за разкош, най-известно използвана в стихотворението на английския романтически поет Самюъл Колридж Kubla Khan (1797 г.). Днес градът е известен за някои като Ксианченг или „Градът призрак“, защото някои хора твърдят, че им се е явявал градът както е изглеждал по времето на Кубилай, с величествени дворци, високи стени, знамена, конници и пазари, но привидението изчезвало бързо след това. ,

През 1996 г. градът е внесен в списъка с кандидати за Световното културно наследство на ЮНЕСКО под името „Исторически останки в Юенски Шанду“.

Вижте също

• Каракорум
• Шангри-Ла
• Шамбала

Външни препратки

• Historical Remains at Yuan Shangdu