Феликс Щайнер

Феликс Щайнер
СС обергрупенфюрер
Звание	СС обергрупенфюрер
Години на служба	1914 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вафен-СС (1945)
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Германски златен кръст
Дата и място на раждане	23 май 1896 г. Щалупьонен, Германия
Дата и място на смърт	12 май 1966 г. Мюнхен, Германия
Феликс Щайнер в Общомедия

Феликс Мартин Юлиус Щайнер (на немски: Felix Martin Julius Steiner) е германски офицер, СС-обергрупенфюрер, генерал от войските на Вафен-СС, командващ 5^-а СС танкова дивизия „Викинг“ и 3^-ти СС танков корпус по време на Втората световна война (1939 – 1945).

Биография

Ранен живот и Първа световна война

Роден е на 23 май 1896 година в гр. Щалупьонен, Източна Прусия, Германия (днес Нестеров, Калининградска област, Русия). Завършва средно училище в град Кьонигсберг.

Постъпва в германската имперска армия през 1914 година, постъпвайки като кадет в Пруския офицерски корпус.

Воюва на Източния фронт по време на Първата световна война, но е тежко ранен при нападението на Литва и почти 2 години се лекува. Награден е с Железен кръст I и II степен. Напуска армията с чин оберлейтетант.

Междувоенен период

В следвоенните години е командир на доброволческите отряди „Фрейкорпс“ в град Мамел, Източна Прусия (днешна Литва). През 1922 година отново се присъединява към армията, а през 1933 година е произведен в чин майор.

През 1934 година става член на НСДАП и СА, за кратко разработва тренировъчна програма за тактики и обучение на СС формированията, чийто член става през 1935 година.

След повторното въвеждане на задължителната военна служба в Германия постъпва на служба в СС частите с чин щурмбанфюрер, поемайки командването на батальон, част от СС полк „Дойчланд“. Само след година е повишен в чин щандартенфюрер и поема командването на полка. В навечерието на Втората световна война е произведен в чин оберфюрер.

Втора световна война (1939 – 1945)

Участва в Нападението на Полша и окупацията на чешката Судетска област. През 1940 година участва във Френската кампания, където за проявена храброст и воински заслуги е награден с Рицарски кръст.

След началото на войната, СС-Райхсфюрера Хайнрих Химлер го натоварва със задачата да създаде и командва новото доброволческо военно формирование на СС-дивизията „Викинг“ (по-късно наречена 5^-а СС танкова дивизия „Викинг“).

Дивизията е формирана през 1941 година от СС полковете „Нордланд“ и „Вестланд“. В дивизия „Викинг“ воюват и чуждестранни доброволци („расово приемливи народи“, както били наричани на нацистки жаргон) – фламандци, холандци, валони, датчани, норвежци и финланци. Въпреки това чужденците съставят 9 % от личния състав на дивизията (1000 от 11 000). „Викинг“ била първата Вафен-СС част, включваща в състава си чужденци. Начело на дивизията е в Битката за Кавказ и овладяването на Кавказките нефтени полета.

През 1943 година е назначен за командващ 3^-ти СС танков корпус. Начело на корпуса участва в бойни действия на Източния фронт. След военните действия при „Курланския котел“, корпуса понася тежки загуби и численният му състав намалява драстично и в началото на 1945 година е трансформиран като част от новосъздадената група армии „Висла“, командвана лично то Химлер. През февруари 1945 година Химлер назначава Щайнер за командващ 11^-а армия, но на 5 март на същата година е заменен от генерал Валтер Лухт.

На 21 април 1945 година по нареждане на Адолф Хитлер е създадена армейска група Щайнер (Armeeabteilung Steiner), командвана от него, на която фюрерът нарежда да нанесе контраудар по руските войски в района на южните предградия на Берлин и да пробие обръча на Първи беларуски фронт, командван от маршал Георгий Жуков. Съгласно нарежданията на Хитлер Щайнер прави пробив в северния фланг на Червената армия, за да могат в същото време генерал Теодор Бусе и неговата армия да хванат „в клещи“ съветските войски.

В Битката за Берлин, на 22 април 1945 година, Хитлер нарежда на своите генерали да се бият докрай, след което да се самоубият.

Щайнер отказва да изпълни заповедта и изтегля частите си в западна посока. На 3 май се предава на съюзническите войски.

Следвоенни години

След пленяването му от съюзниците е включен в списъка за обвиняемите в Нюрнбергския процес, но малко по-късно е изваден от списъка.

Пише мемоари и книги за войната. Умира на 17 май 1966 г. в Мюнхен.

Военни награди

Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (?) и I степен (?) Сребърна пластинка към ордена Железен кръст (1914) – II (?) и I степен (?) Рицарски кръст с дъбови листа и мечове Носител на Рицарски кръст (15 август 1940) Носител на Дъбови листа № 159 (23 декември 1942) Носител на Мечове № 86 (10 август 1944)

Орден „Германски кръст“ (1942) – златен (22 април 1942) Германски медал „За зимна кампания на изтока 1941/42 г.“ (?) Германски „СС пръстен на честта“. (?) Орден на ветеран войник „Шеверон“ (?) Финландски орден „Кръст на свободата“ (?) – с дъбови листа и мечове I степен. (?) Упоменат в ежедневния доклад на Вермахтберихт (1 август 1944)

Външни препратки

• ((ru)) Последни сто дни на райха, от Джон Толанд
• ((de)) Ген. Ф. Щайнер в немския сайт на – Lexikon der Wehrmacht Архив на оригинала от 2016-01-01 в Wayback Machine.