Направо към съдържанието

Тара (Библия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тара
תרח
библейски персонаж
Роден
1883 г. пр.н.е.
Починал
1678 г. пр.н.е.
ПогребанХаран, Турция
Семейство
ДецаАвраам[1]
Аран[1]

Тара или Терах[2] (на иврит: תֶּרַח, на английски: Teraḥ) е библейска фигура в Книгата Битие, син на Нахор, син на Серуг и баща на патриарх Авраам (на арабски: ;إبراهيم, Ибрахим), всички потомци на сина на Сим (син на Ной[3]Арфаксад[4][5]

Повечето от разказаното за Тара е записано в Битие. Бащата на Тара бил Нахор, син на Серуг, потомци на Сим[6].Те и много от техните предци са били политеисти. Тара имал трима синове: Аврам (по-известен с по-късното си име Авраам), Аран и Нахор II[7]. Семейството живеело в Ур Халдейски. Един от внуците му е Лот[8], чийто баща Аран е починал в Ур[9].

Тара взел семейството си и напуснал Ур, за да се премести в Ханаанската земя. Той се отправил към Ханаан, но по пътя се спрял в град Харан, където по късно умира.[10]

В Книгата на Исус Навиев, в последната си реч пред израелските лидери, събрани в Сихем, Исус Навиев разказва историята на Божието формиране на израелската нация, започвайки с "Тера, бащата на Авраам и Нахор, [който] живял отвъд река Ефрат и почитал други богове."[11]

В някои ислямски секти се смята, че бащата на Ибрахим (Авраам) е бил невярващ човек [12]поради отказа му да слуша постоянните съвети на сина си. Всъщност най-ранната история с участието на Ибрахим в Корана е неговата дискусия с неговия ab (арабски: أَب, което може да означава „баща“). Името, дадено на този човек в Корана [13], е „Азар“ (на арабски: آزر).

Азар изисквал най-искрените съвети от сина си. След като получил първите си откровения от Аллах, Ибрахим поканил баща си по пътя на исляма. Ибрахим му обяснил недостатъците на идолопоклонството [14] и защо е било грешка да се покланя на предмети, които нито чували, нито виждали.[15]От Корана 74/6, „И [споменете, О, Мохамед], когато Ибрахим каза на своя Аб Азар: Приемате ли идоли като божества? Наистина виждам, че вие ​​и вашите хора сте в явна грешка“. Ибрахим казал на баща си, че наистина е получил откровения от Бог, знания, които баща му не притежавал,[16] и му казал, че вярата в Аллах ще му даде огромни награди както в този, така и в отвъдния живот. Ибрахим завършил проповедта си, като предупредил Азар за тежкото наказание, пред което ще бъде изправен, ако не поправи пътищата си[17]. Когато Ибрахим предложил на баща си напътствията и съветите на Аллах, той ги отхвърлил и заплашил да го убие с камъни[18]. Ибрахим се помолил на баща си[19]да бъде простен от Бог и въпреки че продължил да търси прошка, това било само заради обещание, което му бил дал по-рано. Когато станало ясно, че неумолимата омраза на Азар към монотеизма никога няма да бъде преборена, Ибрахим се отделил от него.[20]

Коранът казва, че хората на Ибрахим са били идолопоклонници. Когато Ибрахим бил малко момче, той решил най-накрая да даде урок на своята общност. Той си казал, че има план за техните идоли[21]. Коранът разказва, че впоследствие Ибрахим счупил идолите, всички с изключение на най-големите, които той запазил непокътнати[22]. Когато хората се върнали, започнали да се разпитват за останките, докато някои от хората си спомнили, че младежът Ибрахим е говорил за идолите по-рано[23]. Когато Ибрахим пристигнал, хората веднага започнали да го разпитват, питайки го дали има нещо общо със счупените идоли. Тогава Ибрахим с хитър подигравателен въпрос, попитал хората защо не питат най-големия от идолите, които според тях наистина можел да чува и говори[24]. Тогава хората се смутили от срам и признали, че идолите не са в състояние да говорят[25].

След инцидента с останките на идолите, хората, макар да са признали вината си, са пренебрегнали предупреждението на Ибрахим и вместо това са отвърнали, като го хвърлили в огън и възкликнали „опази вашите богове“. Въпреки че естествената природа на огъня е характерна за силна жега, Бог заповяда на пламъка да бъде хладен и спокоен за Ибрахим[26]В резултат на това Ибрахим останал невредим както физически, така и духовно, след като оцелял в огъня и преследването. Хората продължили да го подиграват и преследват, но без резултат, тъй като Коранът казва, че именно те „са загубили най-много“.[27]Това означава, че Ибрахим е излязъл невредим и надминал хората.