Радиодонти
| Радиодонти | ||||||||||||||
 От ляво надясно и от горе надолу: Amplectobelua symbrachiata, Anomalocaris canadensis, Aegirocassis benmoulai, Peytoia nathorsti, Lyrarapax unguispinus, Cambroraster falcatus и Hurdia victoria. Размерът не е в мащаб. | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Collins, 1996 | ||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||
| Радиодонти в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Радиодонтите (Radiodonta) са разред членестоноги, които получават широко разпространение в целия свят в геоложкия период камбрий, въпреки че са откривани и вкаменелости от по-късни периоди, като ордовик[1][2] и девон.[3][4] Те са лесно разпознаваеми поради присъствието на израстъци в предната част на главата, които са използвани с различни цели[2][5] (например: сграбчване на плячка или използване по подобен начин като балените при някои видове китове[4][5][6][7]).
Името на разреда произлиза от латински и гръцки език (radius на латински – „спица“; odoús на гръцки – „зъб“) и описва устройството на устата на радиодонтите, макар че според по-нови изследвания не всички видове от разреда имат такава структура на устата.[8]
Известни представители на този разред са родовете аномалокарис (Anomalocaris canadensis) и егирокасис (Aegirocassis benmoulai), както и семейството Huriidae.
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Радиодонтите се характеризират със сегментирано тяло, покрито отстрани със странично-ориентирани плавници, радиалносиметрична уста и два израстъка в предната част на главата, приспособени за различни начини на хранене.[6][8]
Предните им израстъци са съставени от твърди части, свързани с по-мека тъкан.[4]
Очите им са много развити,[2][9] особено в сравнение с повечето членестоноги през камбрий, и са сравними с тези на водните кончета, които съдържат по около 28 000 фасети. Някои радиодонти притежават по повече от две очи, например рода Станликарис, чиито представители притежават по три очи, разположени на малки стъбълца.[10]
Семейства
[редактиране | редактиране на кода]Семействата, принадлежащи на този разред, са Amplectobeluidae, Anomalocaridae, Tamisiocaridae и Hurdiidae.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Peter Van Roy, Derek E. G. Briggs. A giant Ordovician anomalocaridid // Nature, 2011-05-25. (на английски)
- ↑ а б в John R. Paterson, Gregory D. Edgecombe и Diego C. García-Bellido. Disparate compound eyes of Cambrian radiodonts reveal their developmental growth mode and diverse visual ecology // Science.org, 2020-12-02. (на английски)
- ↑ Xuejian Zhu, Rudy Lerosey-Aubril, Javier Ortega-Hernández. Furongian (Jiangshanian) occurrences of radiodonts in Poland and South China and the fossil record of the Hurdiidae // ResearchGate, 2021-23-07. (на английски)
- ↑ а б в г Giacinto De Vivo , Stephan Lautenschlager и Jakob Vinther. Three-dimensional modelling, disparity and ecology of the first Cambrian apex predators // National Library of Medicine, 2021-07-21. (на английски)
- ↑ а б Gaëtan J-M Potin, Pierre Gueriau, Allison C Daley. Radiodont frontal appendages from the Fezouata Biota (Morocco) reveal high diversity and ecological adaptations to suspension-feeding during the Early Ordovician // ResearchGate, 2023-08-11. (на английски)
- ↑ а б Jakob Vinther, Martin Stein, Nicholas R. Longrich и David A. T. Harper. A suspension-feeding anomalocarid from the Early Cambrian // Nature, 2014-03-26. (на английски)
- ↑ Rudy Lerosey-Aubril и Stephen Pates. New suspension-feeding radiodont suggests evolution of microplanktivory in Cambrian macronekton // Nature, 2018-09-14. (на английски)
- ↑ а б Gaëtan J.-M. Potin, Allison C. Daley. The significance of Anomalocaris and other Radiodonta for understanding paleoecology and evolution during the Cambrian explosion // Frontiers, 2023-05-09. (на английски)
- ↑ John R. Paterson, Diego C. García-Bellido, Michael S. Y. Lee, Glenn A. Brock, James B. Jago и Gregory D. Edgecombe. Acute vision in the giant Cambrian predator Anomalocaris and the origin of compound eyes // Nature, 2011-12-7. (на английски)
- ↑ Joseph Moysiuk и Jean-Bernard Caron. A three-eyed radiodont with fossilized neuroanatomy informs the origin of the arthropod head and segmentation // ResearchGate, 07 2022. (на английски)
|
