Прешлен
| Прешлен | |
|---|---|
| |
| Латински | vertebra |
| Прешлен в Общомедия | |
Прешлените (на лат. Vertebra) са многобройни самостоятелни костни образувания, които изграждат гръбначния стълб. Те са разположени в медианната равнина, под кожата на гърба. Ембрионално произлизат от гръбната хорда (на лат. chorda dorsalis).
Общо устройство на прешлените
[редактиране | редактиране на кода]Всеки прешлен се състои от тяло (на лат. corpus vertebrae), дъга (на лат. arcus vertebrae), странични израстъци (на лат. processus transversus vertebrae), ставни израстъци (на лат. processus articulares vertebrae) и бодлест израстък (на лат. processus spinosus vertebrae).
Видове прешлени
[редактиране | редактиране на кода]- Шийни (на лат. Vertebrae cervicales) – При домашните животни са 7, както при повечето бозайници, с изключение на дървесния ленивец – 8 и ламантина – 6.[1] Първият шиен прешлен или атлас, atlas, дава началото на гръбначния стълб и непосредствено се свързва с тилната кост на черепа.[1] Вторият шиен прешлен или осев при повечето видове има дълго тяло, чиито краниален край участва заедно с по-голямата част от тялото на атласа в образуването на зъбоподобен израстък, dens axis.[1] Дорзално зъбът има грубо поле за прикрепване на връзки.[1] Останалите прешлени стават прогресивно по-къси към гръдния кош.[1] Седми шиен прешлен притежава най-късото тяло и някои белези характерни за гръдните прешлени.[1]
- Гръдни (на лат. Vertebrae thoracicae) – Участват в образуването на скелета на гръдния кош и се съединяват ставно с ребрата и отговарят на техния брой (чифта).[1]
- Поясни (на лат. Vertebrae lumbales) – За разлика от гръдните прешлени имат по-еднообразна форма и по-голяма дължина.
- Кръстцови (на лат. Vertebrae sacrales) – При новородени и млади животни те са съединени чрез междупрешленни хрущялни плочки.[1] Пълно срастване настъпва на различна възраст: човек – 16 – 30 години, месоядни – 1/2 години, преживни – 3 – 4 години, свиня – 1 1/2 години и кон – 4 – 5 години.[1]
- Опашни (на лат. Vertebrae caudales (coccygeae)) – Техният брой много варира дори вътре в отделните видове и показват прогресивно опростяване на формата.[1]
Брой на прешлените при различните видове
[редактиране | редактиране на кода]| Вид | Прешлени | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| шийни | гръдни | поясни | кръстцови | опашни | общ брой | |
| Човек | 7 | 12 | 5 | 5 | 3 – 4 | 32 – 33 |
| Кон | 7 | 18 | 6 | 5 | 15 – 21 | 51 – 57 |
| Говедо | 7 | 13 | 6 | 5 | 18 – 21 | 49 – 52 |
| Овца | 7 | 13 | 6 – 7 | 4 | 16 – 18 | 46 – 49 |
| Прасе | 7 | 14 – 15 | 6 – 7 | 4 | 20 – 23 | 51 – 56 |
| Куче | 7 | 13 | 7 | 3 | 20 – 23 | 50 – 53 |
| Котка | 7 | 13 | 7 | 3 | 22 – 23 | 52 – 53 |
| Заек | 7 | 12 | 7 | 4 | 16 | 46 |
| Морско свинче | 7 | 13 – 14 | 6 | 2 – 3 | 4 – 6 | 32 – 36 |
| Видра | 7 | 14 | 6 | 3 | 18 | 48 |
| Жираф | 7 | 14 | 6 | 3 | 11 | 41 |
Пет от седемте шийни прешлени при торбестите къртици са срастнали в обща кост, която придава здравина на тялото при копаене под земята.[2]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- www.gwc.maricopa.edu Архив на оригинала от 2008-01-21 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к Гаджев, Стоян. Анатомия на домашните животни, Том I. Стара Загора, 2000, 2-ро изд. 2016. ISBN 954-487-037-7. с. 31 – 48.
- ↑ Gordon, Greg. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 842.
|
