Направо към съдържанието

Паул Клее

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паул Клее
Paul Klee
швейцарско-германски художник
1911 г.
Роден
Починал
29 юни 1940 г. (60 г.)
ПогребанБерн, Швейцария
Учил вАкадемия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Кариера в изкуството
Жанрабстракционизъм[1]
УчителиФранц фон Щук
НаправлениеЕкспресионизъм,[2] Сюрреализъм, Поантилизъм, Баухаус[2]
Подпис
Паул Клее в Общомедия

Паул Клее (на немски: Paul Klee) е швейцарско-германски художник. Един от най-изявените художници на 20 век, той не принадлежи към никое течение, макар че е повлиян от различни стилове, сред които експресионизъм, кубизъм и сюрреализъм.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Кооперацията, в която е роден Паул Клее.

Клее е роден на 18 декември 1879 г. в Мюнхенбухзе, край Берн в Швейцария. Майка му е швейцарка, а баща му – германец, преподавател по музика. Съгласно швейцарското законодателство Клее получава гражданството на баща си. В края на живота си прави опити да получи швейцарско гражданство, но така и не успява.

Паул Клее от малък започва да се занимава с рисуване и музика. Първоначално възнамерява да стане музикант, но по-късно решава да се посвети на изобразителното изкуство. През 1898 г. заминава за Мюнхен, където учи при Хайнрих Книр, а от 1899 г. – в Академията за изящни изкуства при Франц фон Щук. След пътуване до Италия и Берн, той се установява в Мюнхен, където се запознава с Василий Кандински, Франц Марк и други представители на местния авангард. През 1906 г. се жени за пианистката Лили Щумпф, от която има един син.

След Първата световна война, по време на която рисува камуфлажи по самолетите на германската армия, Клее преподава в академията Баухаус във Ваймар и от 1926 г. – Десау, която напуска през 1931 г. и става преподавател в Дюселдорф. След като нацистите вземат властта през 1933 г. и обявяват изкуството му за „изродено“, известният със симпатиите си към левицата Клее заминава за Швейцария.

Около 1935 Паул Клее започва да страда от симптомите на болест, диагностицирана след смъртта му като склеродерма. Умира на 29 юни 1940 г. в Муралто.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Schöpferische Konfession. In: Tribüne der Kunst und der Zeit. Eine Schriftensammlung. Hrsg. von Kasimir Edschmid. Reiß, Berlin 1920.
  • Paul Klee: Die Farbe als Wissenschaft. In: Das Werk. Mitteilungen des Deutschen Werkbundes. Band 1, Berlin/München 1920, Farben-Sonderheft, S. 8.
  • Wege des Naturstudiums. In: Staatliches Bauhaus 1919 – 1923. Bauhaus Verlag, Weimar 1923, S. 24 – 25.
  • Exakte Versuche im Bereich der Kunst. In: Bauhaus Zeitschrift für Gestaltung 1. 1928[3]
  • Über die moderne Kunst. Vortrag zur Ausstellung im Kunstverein Jena 1924, erstmals veröffentlicht im Verlag Benteli, Bern-Bümplitz 1945; Palm & Enke, Erlangen 1995, ISBN 3-7896-0550-6, zudem in Spiller I, S. 81 ff.
  • Pädagogisches Skizzenbuch. Erstausgabe als Bauhausbuch 2 im Jahr 1925, Neuausgabe Gebr. Mann, Berlin 2003, ISBN 3-7861-1458-7.
    Педагогически бележник. София: Агата-А, 1996, 60 с.
  • Das bildnerische Denken. Hrsg. u. bearb. von Jürg Spiller, Schwabe, Basel/Stuttgart 1971.
  • Unendliche Naturgeschichte. Hrsg. u. bearb. von Jürg Spiller. Schwabe, Basel/Stuttgart 1971.
  • Schriften, Rezensionen und Aufsätze. Hrsg. von Christian Geelhaar. Köln, 1976.
  • Beiträge zur bildnerischen Formlehre. Faksimile-Ausgabe. Basel/Stuttgart, 1979.
  • Gedichte. Hrsg. von Felix Klee. Arche, Zürich 2005 (2. Aufl.), ISBN 3-7160-1650-0.
Дневници и кореспонденция
  • Tagebücher von Paul Klee 1898 – 1918. Hrsg. von Felix Klee. DuMont, Köln 1957, 1979.
  • Paul Klee Tagebücher 1898 – 1918. Textkritische Neuedition, hrsg. Paul-Klee-Stiftung, Bearb. Wolfgang Kersten. Stuttgart 1988.
  • Paul Klee Tagebücher 1898 – 1918. Hrsg. von Felix Klee. Dumont Buchverlag, Köln 2006, ISBN 3-8321-7705-1.
  • Tagebücher 1898 – 1918 und Texte. Neuausgabe, hrsg. von Felix Klee und Alexander Klee. Dumont Literatur und Kunst Verlag, 2007, ISBN 978-3-8321-7775-1.
  • „In inniger Freundschaft“: Alexej Jawlensky, Paul und Lily Klee, Marianne Werefkin; der Briefwechsel. Hrsg. vom Zentrum Paul Klee, Bern, und von Stefan Frey. Zürich 2013, ISBN 978-3-909252-14-5.

Литература за него

[редактиране | редактиране на кода]
Zentrum Paul Klee в Берн. Арх. Ренцо Пиано.
  • Wilhelm Hausenstein. Kairuan oder eine Geschichte vom Maler Klee und von der Kunst dieses Zeitalters. München, 1921
  • Klee F. Paul Klee, his life and work in documents. New York: G. Braziller, 1962
  • Kagan A. Paul Klee/art & music. Ithaca: Cornell UP, 1983
  • Franciscono M. Paul Klee: his work and thought. Chicago: University of Chicago Press, 1991
  • Ferrier J.L. Paul Klee. Paris: Terrail, 1999
  • Paul Klee: Leben und Werk. Jürgen Glaesemer (Hrsg.). Stuttgart: Hatje Cantz, 2001.
  • Anger J. Paul Klee and the decorative in modern art. Cambridge; New York: Cambridge UP, 2004
  • Porter Aichele K. Paul Klee, poet/painter. Rochester: Camden House, 2006
  • Шевалье Д. Пауль Клее. М.: Слово, 1991
  • Парч С. Пауль Клее. М.: Арт-Родник; Taschen, 2004
  • Антонен Арто. Живописец мысли. Анри Мишо Приключения линий// Пространство другими словами: Французские поэты XX века об образе в искусстве. СПб: Изд-во Ивана Лимбаха, 2005, с.37 – 38, 66 – 71.

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Ангелус новус“, 1920
    „Ангелус новус“, 1920
  • „Розова градина“, 1920
    „Розова градина“, 1920
  • „Началата на усмивката“, 1921
    „Началата на усмивката“, 1921
  • „Призракът на един гений“, 1922
    „Призракът на един гений“, 1922
  • „Блясъкът на пейзажа“, 1926
    „Блясъкът на пейзажа“, 1926
  • „В преградките на ангела“, 1931
    „В преградките на ангела“, 1931
  • „След потопа“, 1936
    „След потопа“, 1936
  • „Знаци в жълто“, 1937
    „Знаци в жълто“, 1937
  • „Горски вещици“, 1938
    „Горски вещици“, 1938
  • „Жена за боговете“, 1938
    „Жена за боговете“, 1938
  • „Котката дебне“, 1939
    „Котката дебне“, 1939
  • „Откъде? Къде? Накъде?“, 1940
    „Откъде? Къде? Накъде?“, 1940
  • „Кукла без заглавие“ (автопортрет), 1922
    „Кукла без заглавие“ (автопортрет), 1922

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ 44622
  2. ↑ а б 2390
  3. ↑ Auszug daraus im Beiheft 1998, wie vorige Anm., S. 46 f.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Паул Клее.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paul Klee в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Паул_Клее&oldid=11812616“.