Направо към съдържанието

Михаил IV Асен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Асен, цар на Бългаия
български цар
Монета на Иван Александър със сина си Михаил Асен IV
Монета на Иван Александър със сина си Михаил Асен IV

Роден
около 1323 г.
Починал
1355 г. (32 г.)
Семейство
РодСрацимировци
БащаИван Александър
МайкаТеодора Басараб
Братя/сестриИван Срацимир
Иван Асен IV
Кера Тамара
Кераца-Мария
Десислава Българска
Иван Шишман
Иван Асен V
Василиса
СъпругаИрина Палеологина
Михаил Асен, цар на Бългаия в Общомедия

Михаил Асен IV е първородният син на цар Иван Александър (упр. 1331 – 1371) от брака му с Теодора Басараб, дъщеря на българския войвода Иванко I Басараб († 1352).

Роден е през 1323 или 1324 г. в Ловеч от брака на деспот Иван Александър и Теодора Басараб, дъщеря на влашкия войвода Иванко Басараб.[1][2] През 1331 г. баща му е обявен за цар на България и като негов първороден син Михаил Асен е наследник на трона в Търново. Престолонаследникът e гордостта на царското семейство, надарен „с всички добродетели“. Между 1332 и 1336 г. Иван Александър обявява сина си за цар и го провъзгласява за свой съвладетел (съцар).[1][3]

Анонимната българска хроника от XV век съобщава за голямо сражение между войската на Михаил Асен и османците в околностите на Средец, при което младият цар е убит от нашествениците, а българите търпят тежки загуби.[4][3] През 1354 – 1355 османците нахлуват в пределите на България в посока към Пловдив и Средец. Както пише в хрониката:

...българите отново се събраха под водачеството на Михаила, синът на Александра. И настана голям бой; и убиха турците Михаила и погина голямо множество българи

Тези редове показват, че българската войска пресреща нашествениците някъде около днешна София; разразява се жестока, кръвопролитна битка, в която младият цар загива заедно с много от войниците си, но нашествието е отбито. Вероятно загубите на османците също са немалки, тъй като следващата атака срещу България е чак през 1370 г.

Героичната смърт на цар Михаил намира отглас в народни песни от Софийско, в които се говори за „Михаил Василич, загинал със смъртта на храбрите“.[4]

По бащина линия е от рода Срацимировци, клон на Шишмановци, и е потомък на българските царски династии Асеневци и Тертеровци, а по майчина линия е от влашкия род Басараб.

През 1336 г. Михаил Асен се жени за византийската принцеса Ирина Палеологина (1327 – след 1356), дъщеря на император Андроник III Палеолог и на италианската принцеса Анна Савойска.[1][3][5]

Бракът им е едно от условията на мирния договор между цар Иван Александър и император Андроник сключен през 1332 г. след победоносната за българите битка при Русокастро.[1][6] Поради възрастта на двамата младоженци сватбата е отложена за по-късно и се провежда през пролетта на 1336 г. край Адрианопол.[1][6] В чест на мира между двете държави Мария получава името Ирина („мир“).[1][6]

Смята се, че бракът е бездетен. Известно е, че Ирина Палеологина се връща във Византия след смъртта на Михаил Асен в края на 1355 или началото на 1356 г.[7][4][8]

  1. а б в г д е Андреев; Лазаров; Павлов 1994, стр. 273.
  2. Божилов 1994, стр. 192 – 193.
  3. а б в Божилов 1994, стр. 194.
  4. а б в Андреев; Лазаров; Павлов 1994, стр. 274.
  5. Mihail Asen, fmg.ac
  6. а б в Божилов 1994, стр. 193.
  7. EIRENE Maria Palaiologina, съпругата на Михаил Асен, fmg.ac
  8. Божилов 1994, стр. 195.

Цитирана литература

[редактиране | редактиране на кода]