Направо към съдържанието

Махер ал-Асад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Махер ал-Асад
ماهر حافظ الأسد
сирийски генерал
Роден
8 декември 1967 г. (56 г.)
Учил вДамаскски университет
Военна служба
Званиегенерал-майор
Годиниот 1988 г.
Служил наСирия
Род войскиВъоръжени сили на Сирия
КомандванияРепубликанска гвардия
Четвърта бронетанкова дивизия
ВойниГражданска война в Сирия
Семейство
БащаХафез ал-Асад
МайкаАниса Махлуф
Братя/сестриБасил ал-Асад
Башар ал-Асад
Меджид ал-Асад
Бушра ал-Асад
СъпругаМанал ал-Джадан
Деца3
Махер ал-Асад в Общомедия

Махер ал-Асад (на арабски: ماهر حافظ الأسد) е сирийски генерал и командир на елитната Четвърта бронетанкова дивизия на сирийската армия, която заедно със сирийското военно разузнаване формира ядрото на силите за сигурност на Сирия.[1][2] Той също така е член на Централния комитет на сирийския регионален клон на партията БААС.[3]

В началото на Сирийската революция някои смятат Махер за втория най-влиятелен човек в Сирия след брат му – президентът Башар ал-Асад.[4] Базата му на влияние обаче не се смята за достатъчно силна, за да се противопостави директно на управлението на Башар.[5] Махер се смята за хардлайнер на режима, който според съобщенията е подкрепял репресиите срещу движението „Дамаска пролет“ и е замесен в докладите на ООН за организиране на убийството на ливанския премиер Рафик Харири.[5]

Махер ръководи бруталното потушаване на сирийските протестиращи в Дераа, което води до обявяването на санкции от САЩ и ЕС срещу него.[6] Той е описан от анализаторите като предпочитащ Иран (за разлика от Русия) като играеща най-голямата роля като основен съюзник на сирийското правителство по време на Гражданската война в Сирия и последвалото следвоенно възстановяване. Това е в контраст с позицията на генерал-майор Сухейл ал-Хасан, командир на 25-та дивизия на силите за специални мисии, който придобива голямо влияние в резултат на дейността си по време на Гражданската война в Сирия, за когото се съобщава, че предпочита Русия.[7][8][9][10] През 2021 г. обаче е съобщено, че Махер е част от фракцията на Баас, която настоява за прекратяване на иранското присъствие в Сирия, за да насърчи регионалното сближаване със съседните арабски страни.[11]

Махер ал-Асад също ръководи операциите на страховитите отряди Шабиха – проасадски алавитски паравоенни формирования, известни с фракционистки атаки срещу сунитски цивилни.[12] Като командир на Четвърта бронирана дивизия той е пряко замесен в операциите по производство, трафик и износ на многомилиардната наркоимперия на Сирия, която пренася най-вече незаконния психостимулант Каптагон.[13][14][15][16][17]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Махер ал-Асад е роден на 8 декември 1967 г. като най-малкото дете на Аниса Махлуф и Хафез ал-Асад. Той е само на две години, когато баща му става президент на Сирия. Подобно на другите деца в семейство Ал-Асад, той е отгледан с обществено внимание и е обучаван в Сирия.[18][19]

Завършва средно образование в Академията на свободата и след това учи бизнес администрация в Дамаския университет.[20][21] Следвайки в университета, той преследва кариера в армията като по-големия си брат Басел. Когато Басел загива в автомобилна катастрофа през 1994 г., Махер е споменат като възможен наследник на баща им, но в крайна сметка наследник става брат им Башар, въпреки че му липсва военен опит и политическа амбиция. Спекулира се, че репутацията на Махер като избухлив човек е повлияла на решението в полза на Башар.[22]

Бизнес начинания

[редактиране | редактиране на кода]

Махер ал-Асад управлява редица различни бизнес проекти в Ливан с братовчед си Рами Махлуф. Шмуел Бар твърди, че е имало раздяла между тях двамата, защото Махлуф са се притеснявали, че ще бъдат превърнати в изкупителни жертви на антикорупционна пропагандна кампания.[23] Махер за известно време контролира сайта на онлайн медията Cham Press.[24]

Пране на пари

[редактиране | редактиране на кода]

На 23 май 2011 г. ЕС налага санкции за предоставяне на финансиране на правителството, което позволява насилие срещу демонстранти по време на гражданската война в Сирия.[25] Според сп. „Форчън“ Махер се е облагодетелствал от операция за пране на пари за милиарди долари в ливанската банка „Ал-Мадина“, която се срива през 2003 г. в началото на войната в Ирак. Ал-Мадина е била използвана за пране на пари от подкупи на иракски служители и техните партньори в незаконното залагане на програмата на ООН „Петрол срещу храни“. Източници твърдят, че сумата, прехвърлена и изпрана чрез Ал-Мадина, възлиза на над 1 млрд, долара, като 25% комисиона отива за сирийски служители и техните ливански съюзници; сред получателите на тези пари е и Махер.[26]

Банковите записи на Ал-Мадина показват, че на офис мениджърът на офиса на Махер, Халид Кадур, е бил прехвърлен безплатно апартамент в Бейрут, оценен на 2,5 млн. долара – прехвърляне, което следователите смятат, че е имало за цел да го постави под контрола на Махер.[27] Цялото досие за срива на банката е в ливанското Министерство на правосъдието, с изключение на ключовите части, които замесват Махер, които все още са в Ливанската централна банка, защото хората се страхуват да не бъдат убити заради това.[28] На 23 юни 2011 г. ЕС налага санкции на мениджъра на офиса на Махер за предоставяне на финансиране на правителството, което позволява насилие срещу демонстранти по време на въстанието в Сирия. Подобни санкции са наложени и на Раиф ал-Куватли, друг бизнес партньор на Махер.[29]

Военна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на брат му Басел през 1994 г. Махер поема командването на бригада в Републиканската гвардия.[30] Времето, прекарано като командир на бригада, му позволява да натрупа ценен военен опит и да изгради лични връзки със своите офицери.[31] След смъртта на баща си през 2000 г. е произведен от майор в подполковник.[30] Впоследствие става командир на Републиканската гвардия, – част от 10 000 души, чиято лоялност се смята за гарантирана от значителния дял от приходите, които получава от петролните полета в района на Дейр ез-Зор, и командир на елитния Четвърти брониран отряд на армията – отдел, който някога е бил отбранителните роти на неговия чичо Рифат ал-Асад.[32][33]

През юни 2000 г. Махер е избран в Централния комитет на сирийския регионален клон на партията Баас и впоследствие оказва влияние при убеждаването на брат си Башар през първите няколко месеца от неговото управление да сложи край на политическата откритост на Дамаската пролет.[34] Три години по-късно той се среща в Йордания с израелския бизнесмен Ейтан Бенцур, бивш генерален директор на Израелското външно министерство, и предлага да започне отново мирни преговори с Израел без предварителни условия. Предложението е отхвърлено от Ариел Шарон, министър-председателят на Израел.[35]

Махер често се появява публично с брат си Башар и се говори, че е един от най-близките му съветници. Той се конкурира с Асеф Шаукат за влияние в правителството на Асад. Шаукат е женен за сестра му Бушра и е ръководител на военното разузнаване. Махер се противопоставя на брака на Шаукат със сестра му и кара той да бъде арестуван на няколко пъти, за да ги раздели.[36] През октомври 1999 г. се говори, че той е прострелял Шаукат в стомаха по време на спор.[37] Шаукат оцелява и се говори, че двамата са били в добри отношения. Твърди се, че Башар, Махер и Асеф формират вътрешния кръг на властта в правителството на Асад.[38]

И Шаукат, и Махер са споменати в изтекла чернова на Доклад „Мехлис“ като заподозрени в убийството през 2005 г. на бившия ливански премиер Рафик Харири. Според проектоверсията „един свидетел от сирийски произход, но пребиваващ в Ливан, който твърди, че е работил за сирийските разузнавателни служби в Ливан, е заявил, че приблизително две седмици след приемането на резолюция 1559 на Съвета за сигурност Махер ал-Асад, Асеф Шаукат, Хасан Халил, Бахджат Сюлейман и Джамил ал-Сайед решиха да убият Рафик Харири.“[39]

През 2008 г. Махер отговаря за потушаването на затворнически бунт в Сейд-Ная, където 400 войници са отвлечени от затворниците. Около 25 души от 10 000 затворници са убити по време на репресиите.[40] Групи за защита на човешките права има непотвърдени видеозаписи, които уж показват как Махер прави снимки с мобилния си телефон на разчленените тела на затворници след бунта.[41] Снахата на Махер, Мажд ал-Джадан, която живее в изгнание във Вашингтон, твърди, че лицето на видеозаписа е Махер.[42] През 2016 и 2017 г. има противоречиви доклади относно ранга на Махер, независимо дали е бил бригаден генерал или генерал-майор.

През април 2018 г. е назначен за началник на сирийската елитна 4-та бронирана дивизия, която наблюдава, наред с други неща, дейностите на въоръжената алавитска милиция, известна като Шабиха.[43] Преди това е командир на 42-ри батальон в състава на дивизията.[44]

Участие в гражданската война в Сирия

[редактиране | редактиране на кода]

От началото на сирийското въстание в средата на март 2011 г. войските на Махер изиграват ключова роля в насилственото потушаване на протестите в южния град Дераа, крайбрежния град Баниас, централната провинция Хомс и северната провинция Идлиб.[45] В. „Лос Анджелис Таймс“ съобщава, че съществуват видеозаписи, за които активисти и наблюдатели твърдят, че показват как Махер лично стреля по невъоръжени протестиращи, които настояват за падането на правителството на Асад в предградието Барзех на Дамаск.[46] Дезертиращи войници под командването на Махер съобщаат, че са получили заповеди от него да използват смъртоносна сила срещу невъоръжени протестиращи. Един дезертирал снайперист съобщава, че по време на протестите в Дераа: „Беше ни наредено да се целим в главата или сърцето от самото начало. Не ни бяха дадени конкретни числа, но ни беше казано да убием колкото е възможно повече, докато има протести.“[47]

Премиерът на Турция Реджеп Таип Ердоган заявява, че действията на Махер по време на сирийското въстание се доближават до дивотия и оказва натиск върху брат му Башар да отстрани Махер от командването на армията и да го изпрати в изгнание.[48] На 27 април 2011 г. Съединените щати налагат санкции на Махер за подпомагане на нарушенията на човешките права в Сирия.[49] Две седмици по-късно, на 10 май 2011 г., ЕС санкционира Махер за това, че е бил главният надзорник на насилието срещу демонстранти по време на въстанието в Сирия.[50] Арабската лига издава списък с деветнадесет сирийски служители, на които е забранено да пътуват до арабските страни и чиито активи са замразени от тези страни. Сред посочените са Махер, неговият братовчед и телекомуникационен магнат Рами Махлуф, както и военни и разузнавателни фигури.[51] На 2 декември 2011 г. на Махер също е наложена забрана за пътуване.

Ролята на Махер става по-значима след убийството на сирийския министър на отбраната, високопоставени служители по сигурността и Асеф Шаукат на 18 юли 2012 г.[52] След четиридневна обсада от опозиционните сили от 18 до 22 юли 2012 г., 4-та бронетанкова дивизия, командвана от Махер, преминава през три контролирани от бунтовниците района на Дамаск.[53]

През август 2012 г. саудитският вестник „Ал-Ватан“ твърди, че Асад е готов да се оттегли и че брат му Махер е загубил краката си при бомбения атентат в Дамаск на 18 юли 2012 г., цитирайки руския заместник външен министър Михаил Богданов.[54] Информацията веднага е опровергана в руски медии.[55] След това всекидневникът пуска аудиозапис от твърдяния разговор, но се твърди, че гласът не е звучал като този на Богданов.[56] Други източници, включително западен дипломат, казват, че са чули, че Махер е загубил крак.[57][58]

В доклад от юли 2013 г. на проправителствени уебсайтове се посочва, че Махер е командвал войски в театъра на операциите в Халеб и Хомс.[59]

Противоречия

[редактиране | редактиране на кода]

Като командир както на елитната Републиканска гвардия, така и на Четвърта бронетанкова дивизия, Махер е известен като най-големият главорез в семейство Асад.[60] Той е широко възприеман като твърд лоялист, който довършва мръсната работа за режима.[61]

Доклад на ООН от 2005 г. обвинява Махер, че е лично замесен в убийството на ливанския премиер Рафик Харири. Скандалната Четвърта бронетанкова дивизия на Махер е отговорна за започването на брутални репресии срещу протестиращите в Дераа, убивайки много цивилни, което води до разпространението на антиправителствени демонстрации в цялата страна по време на събитията от Сирийската революция.[62]

Участие в търговията с Каптагон

[редактиране | редактиране на кода]

Махер играе централна роля в координирането на производството на незаконни лекарства от сирийския режим и трафика им към чужди държави. Йорданският журналист Салах Малкауи казва: „В операцията по контрабанда на лекарства участват командири на милиции, служби за сигурност, военни сили. Лекарствата не могат да достигнат до тези райони, без да преминат през десетки бариери и контролно-пропускателни пунктове, които попадат в Четвъртата дивизия, която е под ръководството на Махер ал-Асад, братът на сирийския президент... Говорих с няколко (контрабандисти). Те са получили военно обучение... използвайки военни тактики... за извършване на сложни нападения.“[63]

През април 2011 г. президентът на Съединените щати Барак Обама издава изпълнителна заповед 13572, блокираща собствеността на Махер ал-Асад по отношение на нарушения на правата на човека и брутално потушаване на протестиращите в Сирия.[64]

През март 2023 г. Съединените щати и Обединеното кралство налагат допълнителни санкции срещу Махер ал-Асад и неговите сътрудници, заедно с други наркобарони, за участието им в сирийската наркоиндустрия и трафика на Каптагон. Министерството на финансите на САЩ обвинява Махер ал-Асад и неговия Четвърти отдел за финансиране на „незаконни схеми за генериране на приходи, които варират от контрабанда на цигари и мобилни телефони до улесняване на производството и трафика на Каптагон".[65][66][67][68]

През април 2023 г. Европейският съюз налага санкции на лица и фирми, свързани с Махер и неговата Четвърта бронетанкова дивизия за военни престъпления, изтезания и подпомагане на незаконната търговия с наркотици в Сирия. Режимът на Асад е определен като основен актьор, който улеснява трафика на Каптагон до европейските пристанища.[69] Документът за санкциите, публикуван от Съвета на Европейския съюз, гласи: „Четвърта бронетанкова дивизия е отговорна за жестоките репресии срещу цивилното население. Четвърта бронетанкова дивизия също печели от военната икономика, особено от трафика на Каптагон. Търговията с Каптагон се превърна в ръководен от режима бизнес модел, обогатявайки вътрешния кръг на режим и оформяйки неговата спасителна линия“.[70]

Слухове за смърт

[редактиране | редактиране на кода]

На 20 август 2012 г. се появяват слухове, че Махер, който не е бил виждан от атентата в Дамаск на 18 юли 2012 г., е починал от нараняванията си, след като RT съобщава, че висш сирийски военен е починал в болница в Москва.[71] След публикуването на доклада сирийските държавни медии отричат това да е вярно.[71] Член на проопозиционния Сирийски национален съвет, Мохамад Махзех, заявява, че той и други членове са 100% сигурни, че е вярно и че Махер е сирийският военен служител, който е починал в Москва.[71]

Въпреки това на 10 октомври 2012 г. Абдула Омар, избягал сирийски журналист, казва пред Си Ен Ен, че Махер е бил лекуван в Русия, но се е върнал в президентския дворец, където Ал-Омар казва, че той е загубил левия си крак при бомбардировката, а също и използването на лявата си ръка.[72]

Снимка на Махер Ал-Асад с певеца Джордж Васуф от юни 2014 г. е публикувана от ливански телевизионен водещ, потвърждавайки, че той е жив.[73]

Международна заповед за арест

[редактиране | редактиране на кода]

На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест на Махер Ал-Асад по обвинения в съучастие в престъпления срещу човечеството и съучастие във военни престъпления. Обвиненията са свързани с химическите атаки в град Дума и област Източна Гута през август 2013 г., при които загиват повече от 1000 души.[74]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Махер е женен за Манал ал-Джадан, сунитка, от която има две дъщери и един син.[75][76] Бракът му със сунитка, като този на брат му Башар[77], укрепва бизнес връзките му със сунитския елит.[78] Според американския новинарски уебсайт „Глобал Пост“ Махер е считан от онези, които го познават, за твърде избухлив, за да бъде ефективен владетел.[75]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ COUNCIL IMPLEMENTING DECISION 2011/302/CFSP of 23 May 2011 implementing Decision 2011/273/CFSP concerning restrictive measures against Syria // Official Journal of the European Union L136/91. 24 май 2011.
  2. ↑ Syria's military: what does Assad have? // Reuters. 6 април 2011. Архивиран от оригинала на 1 May 2011. Посетен на 5 май 2011.
  3. ↑ Alan George. Syria: Neither Bread Nor Freedom. Zed Books, 6 September 2003. ISBN 978-1-84277-213-3. с. 77. Посетен на 2 March 2013.
  4. ↑ Syria 101: 4 attributes of Assad's authoritarian regime, The Assad family – Ariel Zirulnick
  5. ↑ а б Bashar al-Assad's inner circle // BBC News. 30 юли 2012. Архивиран от оригинала на 27 март 2022.
  6. ↑ Bashar al-Assad's inner circle // BBC News. 30 юли 2012. Архивиран от оригинала на 27 март 2022.
  7. ↑ Russia, Iran in Syria: Partners clashing - Region - World - Ahram Online // english.ahram.org.eg. Посетен на 2019-09-01.
  8. ↑ Bakeer, Ali. US 'maximum pressure' on Iran is empowering Russia in Syria // www.aljazeera.com. Посетен на 2019-09-01.
  9. ↑ Russia, Iran Maneuver for Influence in Syria // Voice of America. Посетен на 2019-09-01. (на английски)
  10. ↑ Columnist In Syrian Daily Close To Assad Regime: As Russia-Iran Disagreements In Syria Increase, Each One Pressures Regime To Accept Its Initiative For The Region // MEMRI. Посетен на 2019-09-01. (на английски)
  11. ↑ Hashem, Ali. IRGC Syria commander removed 'upon request from Assad' // Al-Monitor. 15 ноември 2021. Архивиран от оригинала на 25 май 2022.
  12. ↑ All the Tyrant's Men: Chipping Away at the Assad Regime's Core // The Washington Institute. Посетен на 2021-12-29. (на английски)
  13. ↑ Jalabi, Raya (28 март 2023). "Assad cousins hit with sanctions over amphetamine trade that funds regime". Financial Times. Архивиран от оригинала на 28 март 2023.
  14. ↑ Solomou, John (17 април 2023). "Syria is largest narco-state in world as it earns more from Captagon than from its legal exports". ANI. Архивиран от оригинала на 17 април 2023.
  15. ↑ Daly, Max (14 December 2022). "Is the Syrian Regime the World's Biggest Drug Dealer?". Vice News. Архивиран от оригинала на 4 януари 2023.
  16. ↑ AlKhaldi, Celine (11 April 2023). "A little-known drug brought billions to Syria's coffers. Now it's a bargaining chip". CNN. Архивиран от оригинала на 12 април 2023
  17. ↑ Hubbard, Saad, Ben, Hwaida (5 December 2021). "On Syria's Ruins, a Drug Empire Flourishes". The New York Times. Архивиран от оригинала на 11 март 2023
  18. ↑ Maher Assad: brother of Syrian President Bashar Al Assad // Middle East Intelligence Bulletin 2 (7). August 2000. Архивиран от оригинала на 2019-06-10.
  19. ↑ Mid-East Realities // Middle East. 11 юни 2000. Посетен на 9 март 2013.
  20. ↑ Maher Assad: brother of Syrian President Bashar Al Assad // Middle East Intelligence Bulletin 2 (7). August 2000. Архивиран от оригинала на 2019-06-10.
  21. ↑ Mid-East Realities // Middle East. 11 June 2000. Посетен на 9 март 2013.
  22. ↑ Pan, Ester. Syria's Leaders // Council on Foreign Relations. 10 март 2006. Архивиран от оригинала на 30 април 2017. Посетен на 10 юни 2011.
  23. ↑ Bar, Shmuel. Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview // Comparative Strategy 25 (5). 2006. DOI:10.1080/01495930601105412. с. 395. Архивиран от оригинала на 23 юли 2011.
  24. ↑ Badran, Tony. Syrian-Saudi Media Wars // {{{journal}}}. Mideastmonitor, September–October 2006. Архивиран от оригинала на 20 април 2011.
  25. ↑ COUNCIL IMPLEMENTING DECISION 2011/302/CFSP of 23 May 2011 implementing Decision 2011/273/CFSP concerning restrictive measures against Syria // Official Journal of the European Union L136/91. 24 May 2011.
  26. ↑ Prothero, Mitchell. Beirut bombshell // Fortune Magazine. 4 май 2006. Посетен на 23 юни 2011.
  27. ↑ Pound, Edward. Following the old money trail // U.S. News & World Report. 27 март 2005. Посетен на 4 юли 2011.
  28. ↑ Prothero, Mitchell. Beirut bombshell // Fortune Magazine. 4 май 2006. Посетен на 23 юни 2011.
  29. ↑ Council Implementing Regulation (EU) No 611/2011 of 23 June 2011 implementing Regulation(EU) No 442/2011 concerning restrictive measures in view of the situation in Syria // Official Journal of the European Union L164/54. 24 June 2011.
  30. ↑ а б Maher Assad: brother of Syrian President Bashar Al Assad // Middle East Intelligence Bulletin 2 (7). August 2000. Архивиран от оригинала на 2019-06-10.
  31. ↑ Bashar al-Assad's inner circle // BBC. 18 май 2011. Посетен на 10 юни 2011.
  32. ↑ MEIB. Syria's Praetorian Guards: A Primer // Middle East Intelligence Bulletin 2 (7). August 2000. Архивиран от оригинала на 2012-07-04.
  33. ↑ Campell, Kirk. Civil-Military Relations And Political Liberalization: A Comparative Study Of The Military's Corporateness And Political Values In Egypt, Syria, Turkey, and Pakistan. UMI Microform, 2009. с. 228. Посетен на 10 юни 2011.
  34. ↑ Black, Ian. Six Syrians who helped Bashar al-Assad keep iron grip after father's death // Guardian. 28 април 2011. Посетен на 10 юни 2011.
  35. ↑ Benn, Aluf. PM, Mofaz adopt 'wait and see' approach to talks with Syria // Haaretz. 5 юни 2003. Посетен на 23 юни 2011.
  36. ↑ Nicole Dow, CNN. Getting to know Syria's first family // CNN.
  37. ↑ Maher Assad: brother of Syrian President Bashar Al Assad // Middle East Intelligence Bulletin 2 (7). August 2000. Архивиран от оригинала на 2019-06-10.
  38. ↑ Pan, Ester. Syria's Leaders // Council on Foreign Relations. 10 март 2006. Архивиран от оригинала на 30 април 2017. Посетен на 10 юни 2011.
  39. ↑ Mehlis Report // Washington Post. Посетен на 23 юни 2011.
  40. ↑ Stack, Liam. Syrian prison riot shrouded in silence // CSMonitor. 10 юли 2008. Посетен на 21 юни 2011.
  41. ↑ Blomfield, Adrian. More than 1,000 Syrians cross border into Turkey // The Telegraph. 9 June 2011. Архивиран от оригинала на 12 януари 2022. Посетен на 21 юни 2011.
  42. ↑ Hugh Macleod. Syria's "thug-in chief" // Global Post. 27 юни 2011. Посетен на 20 януари 2013.
  43. ↑ All the Tyrant's Men: Chipping Away at the Assad Regime's Core // The Washington Institute. Посетен на 2021-12-29. (на английски)
  44. ↑ Maher Al-Assad Named Commander of the Syrian Army's elite 4th Mechanized Division // Asharq AL-awsat. Посетен на 2019-09-01. (на английски)
  45. ↑ Kennedy, Elizabeth. In unending turmoil, Syria's Assad turns to family // 17 юни 2011. Архивиран от оригинала на 19 юни 2011. Посетен на 21 юни 2011.
  46. ↑ Syria: Is mystery gunman President Bashar Assad's brother, Maher? // Los Angeles Times. 7 май 2011. Посетен на 21 юни 2011.
  47. ↑ Macleod, Hugh. Seeing Syria through the sniper's sights // Al Jazeera. 29 юни 2011. Посетен на 20 юли 2011.
  48. ↑ Kennedy, Elizabeth. In unending turmoil, Syria's Assad turns to family // 17 юни 2011. Архивиран от оригинала на 19 юни 2011. Посетен на 21 юни 2011.
  49. ↑ Blocking Property of Certain Persons With Respect to Human Rights Abuses in Syria // {{{journal}}} 76 (85). Federal Register, 29 април 2011.
  50. ↑ COUNCIL IMPLEMENTING DECISION 2011/302/CFSP of 23 May 2011 implementing Decision 2011/273/CFSP concerning restrictive measures against Syria // Official Journal of the European Union L136/91. 24 май 2011.
  51. ↑ Arab League slaps new sanctions on Syria // ABC. 4 декември 2011. Посетен на 23 юли 2012.
  52. ↑ Erika Solomon. Syria says could use chemical arms against foreign intervention // Reuters. 23 юли 2012. Посетен на 23 юли 2012.
  53. ↑ Adrian Blomfield. Assad forces regain control of Damascus // Daily Telegraph. 23 юли 2012. Архивиран от оригинала на 8 септември 2019. Посетен на 23 юли 2012.
  54. ↑ Avi Issacharoff. Report: Assad's brother 'fighting for his life,' month after Damascus bomb attack // Haaratz. 14 август 2012. Посетен на 4 март 2013.
  55. ↑ Brian Whitaker and Louisa Loveluck. Syria crisis: US accuses Iran of training militia // The Guardian. 15 August 2012. Посетен на 21 октомври 2012.
  56. ↑ Saudi daily insists Russian official interviewed on Syria // The Daily Star. 15 август 2012. Посетен на 21 октомври 2012.
  57. ↑ Syria: Bashar Assad's brother Maher 'loses leg' // The Telegraph. 16 август 2012. Архивиран от оригинала на 12 януари 2022. Посетен на 16 август 2012.
  58. ↑ Assad's feared brother lost leg in bomb attack: sources // Reuters. 16 август 2012. Посетен на 16 август 2012.
  59. ↑ Report: Maher al-Assad Commanding Homs Assault // Syria Report.
  60. ↑ Bar, Shmuel. Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview // Comparative Strategy 25 (5). 2006. DOI:10.1080/01495930601105412. с. 395. Архивиран от оригинала на 23 юли 2011.
  61. ↑ Hugh Macleod. Syria's "thug-in chief" // Global Post. 27 юни 2011. Архивиран от оригинала на 3 януари 2014. Посетен на 20 януари 2013.
  62. ↑ Hugh Macleod. Syria's "thug-in chief" // Global Post. 27 юни 2011. Архивиран от оригинала на 3 януари 2014. Посетен на 20 януари 2013.
  63. ↑ AlKhaldi, Celine (11 април 2023). "A little-known drug brought billions to Syria's coffers. Now it's a bargaining chip". CNN. Архивиран от оригинала на 12 април 2023.
  64. ↑ Factbox: Sanctions imposed on Syria // Reuters. 2011-11-28. Посетен на 2022-11-10.
  65. ↑ Treasury Sanctions Syrian Regime and Lebanese Actors Involved in Illicit Drug Production and Trafficking // U.S Department of Treasury.
  66. ↑ Tackling the illicit drug trade fuelling Assad's war machine // Gov.uk.
  67. ↑ US announces sanctions against Assad cousins over drug trade // Al jazeera. 28 март 2023. Архивиран от оригинала на 28 март 2023.
  68. ↑ Jalabi, Raya. Assad cousins hit with sanctions over amphetamine trade that funds regime // Financial Times. 28 март 2023. Архивиран от оригинала на 28 март 2023.
  69. ↑ EU curbs Syria's Assad cousins, others over suspected drug trade // Reuters. 24 април 2023. Архивиран от оригинала на 24 април 2023.
  70. ↑ "Council Implementing Decision (CFSP) 2023/847 of 24 April 2023 implementing Decision 2013/255/CFSP concerning restrictive measures in view of the situation in Syria". EUR-Lex. 24 април 2023. Архивиран от оригинала на 28 април 2023.
  71. ↑ а б в Chana Ya'ar. Is Assad's Brother Maher Dead in Moscow // 20 август 2012. Посетен на 20 август 2012.
  72. ↑ Defecting Syrian propagandist says his job was 'to fabricate' // CNN. 9 октомври 2012. Посетен на 21 октомври 2012.
  73. ↑ Maher Assad Appears for First Time in Four Years // Naharnet.
  74. ↑ France issues arrest warrant for Syria's President Assad - source // Reuters. 2023-11-15. Посетен на 2023-11-15.
  75. ↑ а б Hugh Macleod. Syria's "thug-in chief" // Global Post. 27 юни 2011. Посетен на 20 януари 2013.
  76. ↑ La Siria de los Assad // El Mundo. Посетен на 21 June 2011.
  77. ↑ Bar, Shmuel. Bashar's Syria: The Regime and its Strategic Worldview // Comparative Strategy 25 (5). 2006. DOI:10.1080/01495930601105412. с. 395. Архивиран от оригинала на 23 юли 2011.
  78. ↑ All the Tyrant's Men: Chipping Away at the Assad Regime's Core // The Washington Institute. Посетен на 2021-12-29. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maher al-Assad в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Сирия“         Портал „Сирия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Махер_ал-Асад&oldid=12365062“.