Направо към съдържанието

Кулан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кулан
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Нечифтокопитни (Perissodactyla)
семейство:Коне (Equidae)
триб:Equini
род:Същински коне (Equus)
вид:Кулан (E. hemionus)
Научно наименование
Pallas, 1775
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Кулан в Общомедия
[ редактиране ]

Кулан или Онагер (Equus hemionus) е нечифтокопитен бозайник от семейство Коне, разпространен в Предна и Централна Азия.

По външен вид заема средно положение между магаре и кон, затова се и нарича още и полумагаре. Тялото му е набито, дължината му е до 200 cm, а височината при холката – 125 cm. Главата му е масивна, има дълги подвижни уши (24 cm), тънки крака и високи копита, къса грива и сравнително къса и тънка добре окосмена опашка. През лятото космената му покривка е пясъчножълта с една тъмнокафява ивица на гърба, гривата и опашката му са черни, а долната част на тялото – по-светла, почти бяла.

Обитава равнини, пустини и полупустини с твърди почви. Среща се в Сирия, Иран, Индия и Тибет.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с тревиста и храстова растителност. Той е предпазлив и при опасност бяга бързо до 70 км/час. Живее на стада до 50 животни. При недостиг на храна предприема далечни миграции.

След 11 месеца бременност ражда по едно малко.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

В миналото куланът е бил безпощадно изтребван заради месото и кожата му, но днес като рядък вид се намира под охрана.

  1. Equus hemionus (Pallas, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)