Катон Млади

Катон Млади
Marcus Porcius Cato Uticensis
	Катон Млади Marcus Porcius Cato Uticensis
древноримски държавник
	Жан Батист Роман и Франсоа Рюд, Катон чете диалога Федон преди да предприеме самоубийството си, карарски мрамор, 1840
Роден	95 г. пр.н.е. Рим, Италия
Починал	46 г. пр.н.е. (49 г.) Утика, дн. Тунис
Политика
Партия	Оптимати
	сенатор
Семейство
Баща	Марк Порций Катон Салониан Млади
Майка	Ливия Друза
Братя/сестри	Порция; Сервилия Цепиона; Сервилия Младша
Съпруга	Атилия; Марция
Партньор	Емилия Лепида (съпруга на Сципион)
Деца	Порция Катона; Марк Порций Катон
Други роднини	Марк Порций Катон Стари; Марк Порций Катон Салониан; Сервилия
	Катон Млади в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Порций Катон.

Марк Порций Катон (на латински: Marcus Porcius Cato Uticensis, Cato Minor), обикновено наричан Катон Млади или Младши, а също и Утически (Cato Uticensis) (от гр. Утика при Картаген) е сенатор, военачалник, политик и държавник към края на Римската република. Известен е със своята честност, неподкупност и упоритост. Той е най-изтъкнатият противник на Гай Юлий Цезар и след неговата победа в гражданската война се самоубива.

Биография

Катон Млади е правнук на Катон Стари. Син е на Марк Порций Катон и неговата съпруга Ливия Друза. Роден е през 95 пр.н.е.. Загубва рано своите родители.

През 72 г. Катон Млади се отличава във войната против въстаналите роби. През 67 г. става военен трибун в Македония, където беседите с Атинодор Кордилион значително разширяват неговия кръгозор. Заедно с Атинодор, Катон Млади се връща в Рим и се занимава с философия и съдебни речи и се старае да придобие практически знания. През 65 г. става квестор и като такъв е добросъвестен и необикновено деен. През следващата година Катон Млади посещава отново Изтока.

През 62 г., като народен трибун Катон обвинява консула Мурен във вземане на подкуп и застава зад смъртно наказание на привържениците на Катилина, с което си навлича ненавистта на Цезар.

През 58 г. Катон по идея на привържениците на Цезар е изпратен на остров Кипър, за да изгони от там цар Птолемей, мисия, с която се справя успешно и получава благодарностите на сената. През 46 г. пр.н.е. Цезар превзема и командвания от Катон Млади гарнизон в провинция Африка – град Утика. Когато Катон Млади вижда, че по-нататъшна борба с Цезар в Африка е безсмислена, се самоубива.

Погребали го на брега на морето и му издигнали паметник. И приятели и врагове му отдават заслужена почит за неговата твърдост и постоянство. Цицерон хвалил неговото красноречие. Катон отдал живота си за републиката и когато разбрал, че нейния край наближава, не искал да живее. От написаното от него се е запазило само писмо до Цицерон (Cic. ad. Fam. XV, 5). Плутарх е написал биографията му. От първата си жена Атилия той имал две деца: прочутата Порция, съпругата на Марк Юний Брут, която си приличала с баща си по своята чиста нравственост и привързаността към републиката и която се самоубива след смъртта на мъжа си, и син, Марк Порций Катон (II), който е помилван от Юлий Цезар, но взема страната на Брут и загива в битката при Филипи. Втората жена на Катон Млади се наричала Марция Филипа.

Други

В Успоредни животописи Плутарх описва живота на Катон Млади наред с този на Фокион.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж PORC3890 Porcia (28) // Посетен на 8 януари 2021 г.
↑ ^а ^б ^в M. Porcius (16) M. f. M. n. Pap.? Cato (Uticensis) // Посетен на 10 юни 2021 г.
↑ 4012 // Посетен на 10 юни 2021 г.
↑ 3870 // Посетен на 10 юни 2021 г.
↑ 3958 // Посетен на 10 юни 2021 г.

Karl Christ: Krise und Untergang der römischen Republik. 4. Auflage. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2000 (Lizenzausgabe: Primus, Darmstadt 2000 ISBN 3-89678-152-9)
Rudolf Fehrle: Cato Uticensis. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1983 (Impulse der Forschung, Band 43), ISBN 3-534-09214-7
Matthias Gelzer: Cato Uticensis. ders.: Kleine Schriften. Band 2. Steiner, Wiesbaden 1963 (zuerst 1934)
Robert J. Goar: The Legend of Cato Uticensis from the First Century B.C. to the Fifth Century A.D.. Latomus, Bruxelles 1987 (Collection Latomus, 197), ISBN 2-87031-137-0
Elke Stein-Hölkeskamp: Marcus Porcius Cato – der stoische Streiter für die verlorene Republik. Karl-Joachim Hölkeskamp, Elke Stein-Hölkeskamp: Von Romulus zu Augustus. Große Gestalten der römischen Republik. Beck, München 2000. S. 292 – 306. ISBN 3-406-46697-4
Peter Nadig, Der jüngere Cato und ambitus, in: Peter Nadig, Ardet Ambitus. Untersuchungen zum Phänomen der Wahlbestechungen in der römischen Republik, Peter Lang, Frankfurt am Main 1997 (Prismata VI), S. 85 – 94, ISBN 3-631-31295-4