Носителят на Нобелова награда за литература Карл Гелеруп принадлежи към големите датски писатели, развили се под влиянието на литературния историк и критик Георг Брандес. Роден е в семейството на свещеник през 1857 г. в Южна Зеландия, Рохолт. Когато е тригодишен, баща му умира и с майка му се преместват в Копенхаген при братовчед й, който е писател. Първоначално Карл учи теологически науки в университета, но след това започва да посещава лекциите на Георг Брандес. Удостоен е с университетски златен медал за трактата си "Наследственост и морал". По същото време има връзка с омъжена жена - Евгения Хойзингер, която не след дълго се развежда и двамата се оженват. Тя е германка и скоро след това се преместват да живеят в Дрезден, където Гелеруп живее до смъртта си. Започва да пише книгите си на немски език, а след това сам ги превежда на датски. Затова в не по-малка степен творчеството му принадлежи и към немската култура.
Първият му роман "Идеалист" излиза когато е 21-годишен. Освен романи пише стихове, драми и пътеписи. Най-голямото му постижение в жанра на реалистичния психологически роман е "Мелницата". Но в това произведение се прокрадват и чертите на символизма. Книгата има невероятен успех - и сред критиците, и сред читателите.
В друга от известните си творби „Поклонникът Каманита“ („Pilger Kamanita“) описва борбата за примирение на влюбения Каманита с отнетата му несправедливо възлюблена Васиттхи, която по-късно отхвърля светския живот и става будистка монахиня. Действието се развива през VI в. пр.н.е., когато възниква учението на Сиддхартха Гаутама (Буда), чийто жизнен път също е споменат в произведението. Половината от повествованието е описано във възходящите по градация степени на рай, като също така известен пасаж от творбата е стих, в съответствие на представите на будизма, поставен като слова на Сиддхартха Гаутама от автора:
„
Разтваряйки всичко възникнало, отвява дъхът на разложението,
както приказна земна градина и райски цветя повяхват.[1]
