Бубарство
Бубарството е специфичен дял от животновъдството за отглеждане на копринени буби и производство на коприна. Макар че се използват различни видове копринени пеперуди, основният вид, използван в бубарството, е Bombyx mori.
История
[редактиране | редактиране на кода]За производството на коприна се споменава още в древни китайски текстове, датирани от 2700 г. пр.н.е. Археологически проучвания сочат, че бубарството е било развито още в 5000 – 10 000 г. пр.н.е.[1] През първата половина на 1 век пр.н.е. отглеждането на буби достига и до древната държава Хотан[2], а през 3 век – и до Индия. По-късно то навлиза и в Европа, Средиземноморието и други азиатски страни.
Бубарството в България се е практикувало още през VII – XI век, но особено силно се развива в края на XIX век. От особено значение е фабриката на Стефан Карагьозов във Велико Търново, основана през 1861 г. В края на 80-те години на XX век в България са произвеждани 1500 тона сурови пашкули, а страната е заемала 8-о място в света и първо в Европа по производство.[3]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На копринарството е наречена улица „Копринарска“ в квартал „Орландовци“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Patricia Buckley Ebrey. 2005. China: A Cultural, Social and Political History. Wadsworth Publishing. стр.7. ISBN 0-618-13387-9.
- ↑ Hill, John E. 2003. „Annotated Translation of the Chapter on the Western Regions according to the Hou Hanshu.“ 2nd Draft Edition. Appendix A.
- ↑ Ценов П., Петков З., Аркова-Пантелеева Д., Василева Й., „Бубарство“, сп. „Земеделие плюс“. бр. 5. 2009.