Боби Робсън

Сър Боби Робсън
	Сър Боби Робсън
Лична информация
Роден	Сър Робърт Уилям Робсън 18 февруари 1933 г. Сакристън, Англия
Починал	31 юли 2009 г. (76 г.) Дърам, Англия
Пост	Нападател
Професионални отбори¹
Национален отбор
Треньор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
	Боби Робсън в Общомедия

Сър Робърт Уилям Робсън (на английски: Sir Robert William Robson), по-известен като Сър Боби Робсън, е бивш футболист и бивш ръководител на редица европейски клубове.

Роден в село Сакристън, окръг Дърам, Робърт е четвъртият от петимата синове на Филип и Лилиън Робсън. Той е само на няколко месеца, когато семейството му се мести в близкото село до Ленгли Парк, където баща му е миньор.

Започва да играе футбол на 11-годишна възраст в събота, а през останалото време от седмицата работи като електротехник. Талантът му е забелязан и през през май 1950 г. от Мидълзбро му предлагат твърде привлекателна оферта, но подписва професионален договор с любимия ФК Фулъм и се мести да живее в Лондон. През март 1956 г. преминава във Уест Бромич, а сумата от 25 000 лири е рекорд за клуб от Албиона по онова време.

Неговата професионална кариера трае почти 20 години, през които играе само за 3 клуба – Фулъм, Уест Бромич и за кратко във Ванкувър Ройълс. Има също 20 мача за Англия, в които отбелязва 4 гола.

Треньорска кариера

Като треньор дебютира във Фулъм, после отива в Ипсуич (печели Купата на УЕФА. Робсън води „трактористите“ в продължение на 13 години до 1982 година, когато бива назначен за мениджър на националния отбор. От 1987 г. той има почетна роля в клуба, с който спечели Купата на Англия, купата на УЕФА през 1981 г. и два пъти завърши 2-ри в старата Първа дивизия. Става почетен президент на Ипсуич, който играе в английската лига Чемпиъншип. Футболната легенда е първият президент на клуба от Източна Англия от 1987 година насам, когато е починала Лейди Бланш Кобълд – почетен президент на клуба.

През 1981 г. поема и националния отбор на Англия. Първата крачка на Робсън обаче е неуспешна. Специалистът търпи провал в кампанията за Евро 84 във Франция, но въпреки това от ФА му дават още един шанс. Англия на Робсън е близо до полуфинала на световното в Мексико през 1986 година, но се препъва в Диего Марадона на 1/4 финала. Голът с „Божията ръка“ и попадението шедьовър на аржентинския гений се оказват фатални за островитяните, а утешението на цяла Англия е голмайсторският приз на Гари Линекер. На следващото световно в Италия 1990 г. стига до полуфинал, загубен с дузпи срещу Германия, която става световен шампион.

Извън Англия е тренирал ПСВ Айндховен, Спортинг Лисабон и Порто (2 титли през 1995 и 1996 г., Купа на Португалия през 1994 г.), Барселона (КНК през 1997 г.)

Получава Ордена на Британската империя през 1990 г., а от 2002 г. е декориран и с рицарско звание в Бъкингамския дворец.

Приключва треньорската си кариера в Нюкасъл през 2004 г. След близо 5 години начело на отбора Сър Боби Робсън е уволнен след много слаб старт на сезон 2004/2005. През септември е наследен на поста от Греъм Сунес.

През януари 2006 г. Робсън е ангажиран от Ирландската футболна асоциация като консултант на мениджъра на националния отбор Стийв Стонтън, но през ноември 2007 знаменитият английски мениджър решава да прекрати треньорската си кариера на 74-годишна възраст. Причина за решението му са здравословни проблеми. Бившият селекционер на Англия признава, че вече се е предал и губи битката с рака на белия дроб. Докторите му съобщават, че борбата няма да завърши положително.

На 5 август 2008 г. Робсън е приет в болница в Ипсуич, на чийто футболен клуб понастоящем е почетен президент, а на 23 август е опериран от тумор в мозъка.

Умира в Дърам на 31 юли 2009 на 76-годишна възраст след дългогодишна битка с рака.^[1]

Автор е на крилатата фраза „Първите 90 минути са най-важни“