Анжамбман
Анжамбман (от френски enjambement, „пренасяне“) означава пренасяне на част от фразата от един стих в началото на следващия, при което се получава краестишна ритмическа пауза, несъвпадаща с паузите произлизащи от синтактичния строеж на изречението. Този пренос в съчетание с цялостната интонация на стихотворението може да придобие своеборазно емоционално значение и чрез него да се подчертават по смисъл думите в края на стиха.
Различават се няколко вида анжамбман: стихов, строфичен и сричков.
- При стиховия анжамбман фразата започва в края на един стих и продължава в следващия стих на същата строфа. В края на строфата няма анжамбман, там ритмическата и синтактичната пауза съвпадат. Пример:
- Тук първи път чух възглас: – Престани
- да вярваш и да дириш – забранен е
- на любовта плодът – и в зли страни
- мечтите ти навек ще бъдат пленни.
- Из „Пловдив“, Димчо Дебелянов
- При строфичния анжамбман преносът на фразата става между строфите. Пример:
- Че все пак пленник аз останал съм —
- от гибелния град пленен –
- и пак след кратко разкаяние
- в зори през тих и ведър ден
- ще свия с трепет малка китчица
- от росен лист и пресен цвят
- и ще се върна през тръстиките
- обратно в гибелния град.
- Из „Кръг“, Асен Разцветников
- При сричковия анжамбман, който се среща най-рядко, пренос се налага, когато думата в края на стиха със своя сричков обем надхвърля определения сричков обем на стиха. Тогава крайните срички от думата се пренасят в началото на следващия стих. Пример:
- Под честити
- небеса
- модри сенки сплитат
- тъмни дървеса.
- Ромолят предвечни-
- те води.
- Колко са далече
- бистрите звезди!
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- „Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968