гран

Bulgarian

Etymology 1

Inherited from Proto-Slavic *granъ (o-stem).

Noun

гран • (gran) m (obsolete)

1. end, margin
2. sprout, shoot
   1. (by extension) brough, branch, twig of a tree
   2. (by extension) growth of a crystal or another expansive structure

Declension

Declension of гран

	singular	plural
indefinite	гран gran	гра́нове gránove
definite (subject form)	гра́нът gránǎt	гра́новете gránovete
definite (object form)	гра́на grána
count form	—	гра́на grána

Related terms

• гра́на (grána, “side”) (dialectal)
  • гра́нка (gránka, “branch”)
  • гра́ница (gránica, “border”)

References

• “гран¹”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov (1895) “гранъ, -ове”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ.‎^[1] (in Bulgarian), volume 1, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 245

гран на дъбово дърво

Etymology 2

Inherited from Proto-Slavic *granь (i-stem).

Noun

гран • (gran) f (dialectal)

1. (originally) tree's crown
2. epithet for an oak

Declension

Declension of гран

	singular
indefinite	гран gran
definite	гранта́ grantá

Derived terms

• грани́ка (graníka, “type of oak”) (dialectal)

References

• “гран⁴”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov (1895) “гра́нь¹”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ.‎^[2] (in Bulgarian), volume 1, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 245
• Georgiev, Vladimir I., editor (1971), “гран²”, in Български етимологичен речник (in Bulgarian), volume 1 (А – З), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, →ISBN, page 273

Etymology 3

Inherited from Proto-Slavic *gornь (i-stem).

Noun

гран • (gran) f (dialectal)

1. Alternative form of грян (grjan): suppuration

Declension

Declension of гран

	singular
indefinite	гран gran
definite	гранта́ grantá

Derived terms

• граня́сам pf (granjásam), граня́свам impf (granjásvam, “to turn rancid”)
• грани́ло (granílo, “dirty yellow hue”) (dialectal)
• грани́в (granív, “rancid”) (dialectal)

References

• “гран³”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov (1895) “гра́нь²”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ.‎^[3] (in Bulgarian), volume 1, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 245
• Georgiev, Vladimir I., editor (1971), “гран¹”, in Български етимологичен речник (in Bulgarian), volume 1 (А – З), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, →ISBN, page 273

Russian

Etymology

Borrowed from Latin granum.

Pronunciation

• IPA^(key): [ɡran]

• Audio:

  (file)

Noun

гран • (gran) m inan (genitive гра́на, nominative plural гра́ны, genitive plural гра́нов)

1. grain (unit of weight)

Declension

Declension of гран (inan masc-form hard-stem accent-a) 

	singular	plural
nominative	гра́н grán	гра́ны grány
genitive	гра́на grána	гра́нов gránov
dative	гра́ну gránu	гра́нам gránam
accusative	гра́н grán	гра́ны grány
instrumental	гра́ном gránom	гра́нами gránami
prepositional	гра́не gráne	гра́нах gránax