От итал. moro „тъмноцветен, мавър“, срв. исп. moreno „тъмноцветен“, фр. moreau „вран“ < лат. maurus, ст.-гр. ἀμαυρός, μαυρός „тъмен“. От един произход с мавър. Заета през тур. mor и в някои кавк. езици (осет. морæ, мора, чеч. моура и др.). Възможна заемка по време на кръстоносните походи.
Сродни форми: чеш., слов. morava „морава, ливада“. Думата е без изяснена етимология. Чехо-слов. формa не допуска обяснението: *morava < по-старо *murava със свръхстарателно изясняване на -u- в -о- в неударена позиция. *murava е сродна с лит. mauras, мн.ч. maurai „тиня, жабурнясала вода“, латв. maurs „свежа трева, морава“.
