Ярило
| Ярило | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | герой от славянската митология |
| Ярило в Общомедия | |
Ярѝло (на руски: Ярило, правилно произношение на български: Ярѝла) e фолклорен и митологичен персонаж при почитано от източните славяни. За облика и функциите му днес се съди главно по етимологични и фолклорни реконструкции. Руският езиковед П. С. Ефименко извежда името му от старославянския корен „яр-“ (jar-, санскритски „*ar-“), означаващ най-общо „бликаща пролетна (и/или утринна) слънчева светлина/сила, събуждаща растителната сила и половия нагон, силата и храбростта на мъжете“[1]. На тази база Ярило се приема като бог на слънцето и плодородието и се смята, че е почитан точно като такъв.
Според фолклорен текст, записан около 1846 г., беларусите си представят Ярило като млад момък на бял кон, облечен в бяло и държащ човешка глава в дясната ръка и снопче житни класове в лявата. На неговия празник преобличат младо момче като него, качват го на кон и пеят песни, в които се казва, че където мине Ярило се раждат жито и деца[2].
В Русия култът към Ярило е сравнително развит – известни са т. нар. „ярилни“, „ярилини“ – народни празненства, на които са устройвани игри, танци и угощения, носещи понякога оргиастичен характер. С Ярило е свързан и обред за символично погребение на бога, извършван в края на май-юни. На него Ярило е представян като старец или кукла с голям фалос. Някои изследователи смятат, че южнославянския обичай Герман носи същите следи и/или остатъци от култа към Ярило[3].
Сред западните славяни е почитано божество, наричано Яровит и разглеждано като западнославянско съответствие на Ярило, което още през Средновековието приема повече воински черти и се превръща в бог на войната, за разлика от Ярило, за чиято войнственост евентуално може да се съди само по отрязаната глава в дясната му ръка. Тази отрязана глава може да се разглежда обаче и като символ на победената зима. Възмъжалият, съзрелият Ярило се нарича Купало (Къпало). Ярило идва в човешкия свят Яв всяка пролет, за да донесе нов живот, плодородие и добра реколта.
Все още не е напълно изяснено дали Ярило действително е бил божество или е просто фолклорен персонаж. Някои изследователи смятат, че няма никакви данни Ярило да е бил божество[4]. Друг аргумент е и че, за Ярило не се споменава в древните извори: първото споменаване на този персонаж е в напътствията на св. Тихон Задонски към жителите на Воронеж (1763 г.). Според други автори има достатъчно основания да се смята, че Ярило е бил бог[5].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Панчовски, Иван. Г. Пантеонът на древните славяни и митологията им. БУЛВЕСТ – 2000. София, 1993. с. 60.
- ↑ Гейщор, Александър. Митология на славяните. Български художник. София, 1986. с. 123.
- ↑ Панчовски, Иван. Г. Пантеонът на древните славяни и митологията им. БУЛВЕСТ – 2000. София, 1993. с. 60.
- ↑ Проп, Владимир. Русские аграрные праздники. М.: „Лабиринт“, 2006. С. 116.
- ↑ Иванов В., Топоров В. Н. Ярила, Ярило, Ярыло // Мифологический словарь / Гл. ред. Е. М. Мелетинский. – М.: „Советская энциклопедия“, 1990