Направо към съдържанието

Хъркане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хъркане
Звук от хъркане
СпециалностОториноларингология
Класификация и външни ресурси
МКБ-10R06.5
МКБ-9786.09
База данни
DiseasesDB
12260
База данни
MedlinePlus
003207
Мед. рубрики MeSHD012913
Хъркане в Общомедия

Хъркането представлява вибрации на меките тъкани на фаринкса и произтичащия звук, дължащ се на възпрепятстваното движение на въздуха по време на дишането, докато спим. В някои случаи звукът може да е слаб, но в повечето случаи може да бъде силен и неприятен за околните. Хъркането може да е признак за обструктивна сънна апнея. Различни изследвания сочат, че хъркането е един от факторите за лишаване от сън.

Хъркането е резултат от отпускането на мъжеца и мекото небце.[1] Тези тъкани могат да се отпуснат достатъчно, за да блокират частично дихателните пътища, което води до неправилен въздушен поток и вибрации.[2] Хъркането може да се припише на една или няколко от следните причини:

  • генетична предразположеност
  • слабост на гърлото, която кара горните дихателни пътища да се затварят по време на сън[3]
  • неправилна челюст, често причинена от напрежение в мускулите[2]
  • затлъстяване, при което мазнините се събират във и около гърлото[4][3]
  • запушване в носния канал[2]
  • обструктивна сънна апнея[2]
  • лишаване от сън[2]
  • тютюнопушене и тютюневия дим
  • консумация на успокоителни, алкохол или други наркотици, отпускащи мускулите на гърлото.[2][4]
  • спане по гръб, което може да доведе до падане на корена на езика към гърба на устата[2]
  • дишане през устата[5]

Възможни последствия

[редактиране | редактиране на кода]

Известно е, че хъркането причинява недоспиване на хъркащите и хората около тях, както и дневна сънливост, раздразнителност, разсеяност и намалено либидо.[6] Предполага се също, че то може да причини значителни психологически и социални проблеми на страдащите.[7] Множество изследвания разкриват положителна зависимост между силното хъркане и риска от сърдечен удар (около 34%) и инсулт (около 67%).[8]

Нови проучвания свързват „силното хъркане“ с развитието на атеросклероза на каротидната артерия.[9]

Няма установено лечение, което може напълно да спре хъркането. Почти всички лечения за хъркане се въртят около намаляване на дихателния дискомфорт чрез прочистване на запушването във въздушния проход. Медикаментите обикновено не са полезни за лечение на симптомите на хъркане, въпреки че могат да помогнат за контролиране на някои от основните причини като назална конгестия и алергични реакции. Поради тази причина на първа линия като лечение за спиране на хъркането лекарите често препоръчват промени в начина на живот, а именно – отслабване (за намаляване на мазнините в областта на гърлото), спиране на пушенето (което отслабва и запушва гърлото), избягване на алкохола и седативните лекарства преди лягане (които отпускат мускулите на езика и гърлото) и спане на една страна (за да не се блокира езика на гърлото).[10][11]

Статистиката свързана с хъркането често е противоречива, но се предполага, че поне 30% от възрастните хора хъркат.[12] Едно проучване на 5 713 жители на Америка съобщава за обичайно хъркане при 24% от мъжете и 13,8% от жените, което нараства до 60% от мъжете и 40% от жените на възраст от 60 до 65 години, предполагащо повишена податливост към хъркане с възрастта.[13]

Проучване, направено във Великобритания изчислява, че около 37% от 408 337 участници хъркат и потвърждава положителна асоциация с по-големия индекс на телесна маса, по-ниския социално-икономически статус, по-честото пушене и консумацията на алкохол.[4]

  1. Chokroverty, Sudhansu. 100 Questions & Answers About Sleep And Sleep Disorders. Jones & Bartlett Learning, 2007. ISBN 978-0763741204. p. 124. (на английски)
  2. а б в г д е ж Snoring Causes // Mayo Clinic, 26 April 2015. Посетен на 15 June 2016. (на английски)
  3. а б Obstructive sleep apnea // University of Maryland Medical Center, 19 September 2012. Посетен на 15 June 2016. (на английски)
  4. а б в Insights into the aetiology of snoring from observational and genetic investigations in the UK Biobank // Nature Communications 11 (1). February 2020. DOI:10.1038/s41467-020-14625-1. p. 817. (на английски)
  5. Pacheco, Maria Christina Thome. Guidelines proposal for clinical recognition of mouth breathing children // Dental Press Journal of Orthodontics, July-August 2015. Посетен на 2020-06-29. (на английски)
  6. Decreased pituitary-gonadal secretion in men with obstructive sleep apnea // The Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism 87 (7). July 2002. DOI:10.1210/jc.87.7.3394. с. 3394 – 8. Decreased libido is frequently reported in male patients with obstructive sleep apnea (OSA).
  7. The effect of surgery upon the quality of life in snoring patients and their partners: a between-subjects case-controlled trial // Clinical Otolaryngology and Allied Sciences 24 (6). December 1999. DOI:10.1046/j.1365-2273.1999.00307.x. с. 510 – 22.
  8. Snoring 'linked to heart disease' // BBC News. 2008-03-01. Посетен на 2010-05-23. (на английски)
  9. Heavy snoring as a cause of carotid artery atherosclerosis // Sleep 31 (9). September 2008. p. 1207 – 13. (на английски)
  10. How to Stop Snoring: Causes, Cures, and Remedies // Medical-Reference. Посетен на 26 September 2016. (на английски)
  11. Obstructive sleep apnea: Overview // U.S. National Library of Medicine – Pubmed Health. Посетен на 26 September 2016.
  12. New Vaccine Could Cure Snoring (statistics insert) // BBC News, 2001-09-19.
  13. Department of Otorhinolaryngology – Head and Neck Surgery (pdf) // University of Helsinki, Finland, 2003. (на английски)