Пула

Пула
Pula
	Пула Pula
	Пула
Страна	Хърватия
Жупания	Истрийска жупания
Площ	53,8 km²
Надм. височина	30 m
Население	62 080 души
Пощенски код	52 100
Телефонен код	052
МПС код	PU
Официален сайт	www.pula.hr, www.pulainfo.hr
	Пула в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Пула.

Пула (на хърватски: Pula, на италиански: Pola) е пристанищен град в Хърватия на Адриатическо море. Пула е с население от 62 080 жители (2005 г.) и обща площ от 51,65 km². Намира се на 30 m н.в.. От XIX век до Първата световна война Пула е била главното пристанище на австро-унгарската военноморска флота.

Население

Пула е най-големият град в област Истрия. Населението на общината е 90 000, а самият град има 62 080 жители (2005). Други селища в рамките на общината са: Барбан (2802 жители), Фажана (3050 жители), Лижнян (2945 жители), Марчана (3903 жители), Медулин (6004 жители), Светвинченат (2218 жители) и Воднан (5651 жители).

Мнозинството от гражданите са хървати, съставляващи 71,45% от цялото население. Останалите етноси са: 3415 сърби (5,83%), 2824 италианци (4,82%), 980 бошняци (1,67%) и 731 определящи се като словенци (1,25%).^[1]

География и климат

Градът е разположен на адриатическото крайбрежие на полуостров Истрия в подножието на седем хълма във вътрешната част на дълбок залив. По този начин Пула представлява добре защитено пристанище (дълбочината достига 38 m). Заливът е отворен на северозапад от две места, едното директно към морето а другото през канала Фажана.

Днешната географска площ на града възлиза на 5165 хектара, като 4159 от тях са от сушата и 1015 хектара морска територия.^[2]

Защитен от север от Алпите, както и от вътрешните истрийски възвишения, районът има средиземноморски мек климат. Най-високата средна температура през Август е 24 °C, а най-ниска средна през януари 5 °C.

В града се наблюдават два основни типа ветрове – бора, донасящ студено и ясно време през зимата, и южнякът юго, донасящ дъжд през лятото.

Месец	Яну	Фев	Мар	Апр	Май	Юни	Юли	Авг	Сеп	Окт	Ное	Дек	Годишно
Средни максимални температури (°C)	10	10	13	16	21	25	28	28	24	20	14	10	18,25
Средни минимални температури (°C)	2	2	4	8	12	16	18	18	15	12	7	4	9,8
Средни месечни валежи (mm)	78	64	65	70	56	53	48	75	85	85	80	112	72,6
Източник^[3]

История

Праистория

Свидетелства за присъствието на Homo erectus (изправен човек) от преди 1 милион години по тези места са открити в пещерата Сандаля край Пула.^[4] Керамични изделия от Новокаменната епоха (Неолит 6000 – 2000 пр. Хр.) свидетелстващи за човешко заселване също са открити в околностите на града. През Бронзовата ера (1800 – 1000 пр. Хр.) в Истрия се появяват нов тип селища, наречени gradine или „укрепени хълмове“.^[5] Открити са много предмети от късната бронзова епоха, изработени от кости – инструменти за шлифоване, за пробиване, шивашки игли и др. Открити са също и бронзови украшения.^[6] Типът на находките от този период кореспондира с подобни такива от поречието на река Дунав. Обитателите на Истрия от Бронзовата епоха са известни като прото-илири.

На база на археологически разкопки са датирани селища от Х век пр. Хр. Намерените древногръцка керамика и част от статуя на Аполон са атестат за присъствието на гръцката култура по тези земи. Гръцка следа е намесена и в приписването на основаването на град Polai (Полай) на колхидите. Колхидите преследвали Язон в северна Адриатика, но изправени пред невъзможността да го хванат, се заселили на това място, наричайки го Полай, което означава „град на убежището“.

Античност

През класическата античност районът е населяван от хистри (илирийско племе),^[7] което е записано от Страбон. Полуостров Истрия е завладян от римляните през 177 г. пр. Хр., започвайки период но романизацията му. Градът е издигнат в ранг на колония през 46 – 45 г. пр. Хр., по времето на Юлий Цезар, като десети регион от Римската империя.^[7]^[8] През този период селището нараства, достигайки в зенита си население от 30 000 жители. Градът се превръща във важно римско пристанище с обширна околия под неговата юрисдикция. По време на гражданската война от 42 г. пр. Хр. между триумвирата Октавиан, Марк Антоний и Лепид срещу убийците на Юлий Цезар – Марк Юний Брут и Касий, градът взема страната на Касий след като е бил основан от неговия брат Квинт Касий Лонгин. След победата на Октавиан градът е разрушен, но скоро след това е издигнат наново по искане на дъщеря му Лулия. Тогава е наречен Colonia Pietas Iulia Pola Pollentia Herculanea. Извършено е мащабно строителство. Между 27 г. пр. Хр. и 68 г. сл. Хр. е построена великата Арена Пула,^[9] голяма част от която е запазена и до днес. Изгражда се канализация и водоснабдяване. Градът е укрепен с крепостна стена с десет порти. Малко от тях са запазени: Арката на Сергий, портата на Херкулес и Двойната порта.

Пула е мястото на екзекуцията на Констанций Гал. По времето на император Септимий Север името на селището е променено на Res Publica Polensis. През 425 г. сл. Хр. градът става център на епископия, за което свидетелстват остатъци от основите на няколко религиозни сгради.^[7]

Средновековие

След падането на Западната Римска Империя, регионът е нападнат от остготите. Пула на практика е опустошена от германския генерал Одоакър през 476 година. Градът е във владение на Остготите от 493 г. до 538 г., след което преминава под управлението на Равенската Екзархия. През този период Пула просперира отново и става главно пристанище на Византийската флотилия и съществена част от Византийската империя. Базиликата Санта Мария Формоза е построена по това време.

Първата поява на славяните по тези земи е датирана от VII век. Те реално никога не се заселват в града, което запазва неговия романски дух. Историята на Пула и Истрия продължават своя бурен ход, рефлектиран от стратегическото им положение и местенето на границите на европейските сили.

От 788 г. Пула преминава във владение на кралството на франките и Карл Велики. Тогава се въвежда феодалната система. Градът става седалище на графа на Истрия до 1077 г. През 1148 г. Пула е превзета от венецианците и през 1150 г. градът се заклева във вярност към Венецианската република. От този момент съдбата на града е обвързана в продължение на векове с венецианското владичество. През 1192 г. за кратко Пула е завладяна от пизанците но скоро след това Венеция си връща притежанието.

Забележителности

Градът е добре известен с останките от древноримски сгради. Най-прочут от тях безспорно е амфитеатърът от I век, който е сред шестте най-големи оцелели римски арени^[9] в света.^[9] Амфитеатърът е много добре запазен и се използва и днес за летните филмови фестивали, както и за концерти на открито. По време на Втората световна война италианската фашистка администрация замисля арената да бъде демонтирана камък по камък, за да се пренесе в Италия. Начинанието е изоставено, след като се разбира цената за осъществяването му.

Други две забележителни и добре запазени останки от римско време са триумфалната арка от I век – Арката на Сергий и Храмът на Август от същата епоха, който е разположен на форума при управлението на император Август.

Форумът на Август е изграден през първи век пр. Хр. в близост до морския бряг. Този римски търговски и административен център на града остава главен площад на класическа и средновековна Пула. Площадът е сърцето на града и в наши дни заедно с издигащия се в северозападния му край Храм на Август.

По римско време тук е имало три храма: един централен храм и два храма-близнаци, посветени на Август и Диана, разположени от двете му страни. Централният храм бил посветен на трите най-важни богове в Древен Рим: Юпитер, Юнона и Минерва, наричани „Капитолийска Триада“. От трите храма напълно е съхранен само храмът на Август. От храма на Диана е запазена само задната му стена, която била използвана при строителството на сградата на Кметството в 13 век.

Два римски театъра устояват на разрухата на времето. По-малкият, с диаметър на кръга 50 m (от II век), се намира близо до центъра, а по-големият, с диаметър на кръга 100 m (от I век сл. Хр.) е в южния край на града.

Култура

Като резултат от богатата си политическа история, Пула е град на колоритна смесица от култури и езици. Тук се преплитат Средиземноморието и Централна Европа, древността и съвремието. Архитектурата на Пула отразява тези исторически наслоявания. Местните жители като правило владеят чужди езици, най-вече италиански, но също немски и английски. От 30 октомври 1904 г. до март 1905 г. в Пула живее световноизвестният ирландски писател Джеймс Джойс. Той преподавал английски език в училище Берлиц на военноморски офицери от Австро-Унгария, които били настанени в местната корабостроителница. Докато е в Пула, Джойс организира разпространяването на своята сатирична балада за Уилям Бътлър Йейтс и Джордж Ръсел.^[10]

Спорт

Футбол – НК Истра 1961 и НК Истра
Волейбол – ОК ОТР Банка Пула
Хандбал – РК Арена
Баскетбол – КК Стоя и КК Истра
Плуване – СК Арена
Джудо – ДК Истърски борац и ДК Пулафит
Гребане – Истра

Близки градчета и селища

Бале/Вале
Баноле
Барбан/Барбана
Бриюни/Бриони
Фажана/Фасана
Галижана/Галесано
Лижнан/Лисинано
Медулин/Медулино
Помер/Померо
Премантура/Промонторе
Шишан/Сисано
Щинан/Щинано
Валтура/Алтура
Воднан/Динано
Винкуран

Личности

Родени

Алида Вали (1921 – 2006), италианска киноактриса
Масимо Демарин, хърватски колоездач

Побратимени и партньорски градове

Побратимени

Вараждин, Хърватия (1979)
Верона, Италия (1982)
Вилфранш де Руерг, Франция
Грац, Австрия (1972, партньорство от 1961)
Имола, Италия (1972)
Кран, Словения
Трир, Германия (1971)
Хекинан, Япония (2007)
Чабар, Хърватия (1974)

Специално съдружие

Силни взаимовръзки и приятелски отношения

Бърно, Чехия
Виена, Австрия
Печ, Унгария
С някои градове от Щирия, Австрия

Галерия

Панорама на града
Катедрала
Двойната врата
Златната врата
Храмът на Август
Форт Богино
Корабостроителни-цата Uljanik

Бележки и източници

Библиография

Cresswell, Peterjon. Time Out Croatia. First. Ebury Publishing, Random House Ltd. 20 Vauxhall Bridge Road, London SV1V 2SA, 2006. ISBN 9781904978701. с. 116 – 123.^{[неработеща препратка]}
Džin, Kristina. Arena Pula. Zagreb, Viza MG d.o.o. Remetinečka cesta 81, Zagreb. ISBN 978-953-7422-15-8. Посетен на 9 септември 2009.
Ivelja-Dalmatin, Ana. Pula. © 2005 – 2009 Turistička naklada d.o.o., Zagreb, 2009. ISBN 9532151206.
Turner, J. – Grove Dictionary of Art – Oxford University Press, USA; New Ed edition (2 януари 1996); ISBN 0-19-517068-7

Бележки

↑ Croatia 2001 census
↑ Ana Ivelja-Dalmatin: 2009, Page 24
↑ EuroWEATHER – Maximum temperature, Pula, Croatia - Climate averages // www.eurometeo.com. Посетен на 26 ноември 2021.
↑ A short historical overview of Istria and, especially, Pula
↑ Istria on the Internet – Archeology – Bronze Age Excavation Sites // istrianet.org. Посетен на 27 януари 2010.^{[неработеща препратка]}
↑ Istria on the Internet – Archeology – Castellieri / Gradine / Hillforts // istrianet.org. Посетен на 27 януари 2010.^{[неработеща препратка]}
↑ ^а ^б ^в A HISTORICAL OUTLINE OF ISTRIA // www2.arnes.si. Посетен на 27 януари 2010.
↑ Ana Ivelja-Dalmatin: 2009, Page 10
↑ ^а ^б ^в Kristina Džin: 2009, Page 7
↑ Dear Dirty Dublin – redirect // Lib.utulsa.edu. Архивиран от оригинала на 2010-05-27. Посетен на 23 август 2009.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Пула

[1] Croatia 2001 census

[2] Ana Ivelja-Dalmatin: 2009, Page 24

[3] EuroWEATHER – Maximum temperature, Pula, Croatia - Climate averages // www.eurometeo.com. Посетен на 26 ноември 2021.

[4] A short historical overview of Istria and, especially, Pula

[archeology-5] Istria on the Internet – Archeology – Bronze Age Excavation Sites // istrianet.org. Посетен на 27 януари 2010.^{[неработеща препратка]}

[Castellieri-6] Istria on the Internet – Archeology – Castellieri / Gradine / Hillforts // istrianet.org. Посетен на 27 януари 2010.^{[неработеща препратка]}

[Histri-7] а ^б ^в A HISTORICAL OUTLINE OF ISTRIA // www2.arnes.si. Посетен на 27 януари 2010.

[8] Ana Ivelja-Dalmatin: 2009, Page 10

[ReferenceA-9] а ^б ^в Kristina Džin: 2009, Page 7

[10] Dear Dirty Dublin – redirect // Lib.utulsa.edu. Архивиран от оригинала на 2010-05-27. Посетен на 23 август 2009.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]