Направо към съдържанието

Организация за забрана на химическите оръжия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ОЗХО)
Организация за забрана на химическите оръжия
Информация
Основана29 април 1997 г.
СедалищеХага, Нидерландия
Сайтwww.opcw.org
Организация за забрана на химическите оръжия в Общомедия

Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) е междуправителствена организация и орган за изпълнение на Конвенцията за химическите оръжия (КХО), която е в сила от 29 април 1997 г. ОЗХО има 193 държави-членки. Седалището ѝ е в Хага, Холандия. Организацията наблюдава глобалните усилия за постоянно и проверимо премахване на химическите оръжия.

Организацията насърчава и проверява спазването на Конвенцията за химическите оръжия, която забранява използването на химически оръжия и изисква тяхното унищожаване. Проверката се състои както от оценка на декларациите от държавите-членки, така и от инспекции на място.

На 11 октомври 2013 г. Норвежкият Нобелов комитет обявява, че ОЗХО е носител на Нобеловата награда за мир[1] за „мащабна работа за премахване на химическите оръжия“.[2][3] Освен това комисията посочва, че „Последните събития в Сирия, където отново бяха използвани химически оръжия, подчертаха необходимостта от увеличаване на усилията за премахване на такива оръжия.“[1][2][4][5] До септември 2014 г. ОЗХО наблюдава унищожаването на около 97 процента от декларираните химически оръжия на Сирия.[6]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Хага е избрана за седалище на организацията след успешно лобиране от страна на холандското правителство, в конкуренция с Виена и Женева.[7] Централата на организацията е в близост до конгресния център на Световния форум (където се провежда годишната конференция на държавите-страни) и склад за оборудване и лаборатория в Рейсвейк. Централата е официално открита от кралица Беатрикс на 20 май 1998 г.[8] и се състои от осеметажна сграда, построена в полукръг. В задната част на сградата има постоянен паметник на всички жертви, отворен за обществеността.[9]

През юни 2018 г. ОЗХО гласува да разшири собствените си правомощия, като си предоставя правомощия да отправя обвинения за нарушение на разпоредби на Конвенцията за химическите оръжия.

През ноември 2019 г. С единодушно съгласие на държавите-членки на ОЗХО химическите агенти „Новичок“ са добавени към „списъка на контролираните вещества“ на КХО „в една от първите големи промени в договора, откакто е сключен през 90-те години“ в отговор на отравянията през 2018 г. в Обединеното кралство.[10]

Отношения с ООН

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че ОЗХО не е специализирана агенция на ООН, тя си сътрудничи както по политически, така и по практически въпроси като свързана организация. На 7 септември 2000 г. ОЗХО и Организацията на обединените нации подписват споразумение за сътрудничество, в което се посочва как трябва да координират своите дейности. Освен това инспекторите на ОЗХО пътуват с паспорти на ООН, в които е поставен стикер, обясняващ тяхната длъжност, привилегии и имунитет.[11]

Членство

[редактиране | редактиране на кода]

Всичките 193 страни по Конвенцията за химическите оръжия автоматично стават членове на ОЗХО.[12] Други държави, които имат право да станат членове, са държавите-членки на ООН: Израел е подписала държава, която не е ратифицирала Конвенцията; и Египет, Северна Корея и Южен Судан, които нито са подписали, нито са се присъединили към Конвенцията.[13] Палестина е последната държава, която представи инструмента си за присъединяване към Конвенцията.[14] На 21 април 2021 г. Сирия е лишена от правото си на глас в ОЗХО, след като е установено, че сирийските сили многократно са използвали отровен газ по време на гражданската война в Сирия. Мнозинството от две трети от членовете гласуваха за незабавно отнемане на привилегиите на Сирия в агенцията.[15]

Ръководство

[редактиране | редактиране на кода]
Фернандо Ариас, генерален директор на ОЗХО

Към 2023 г. организацията се ръководи от генералния директор, посланик Фернандо Ариас от Испания.[16]

Генералният директор се назначава директно от общото събрание за максимум два четиригодишни мандата.[17] Исторически списък на генералните директори е показан по-долу.

Държава Име Начало на мандата
 Бразилия Жозе Бущани 13 май 1997 г.[18]
 Аржентина Рохелио Пфиртер 25 юли 2002 г.[19]
 Турция Ахмет Узюмджю 25 юли 2010 г.[20]
 Испания Фернандо Ариас 25 юли 2018 г.[21]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Cowell, Alan. Chemical Weapons Watchdog Wins Nobel Peace Prize // New York Times. 11 October 2013. Архивиран от оригинала на 12 October 2013. Посетен на 11 October 2013.
  2. ↑ а б Official press release from Nobel prize Committee // Nobel Prize Organization. Посетен на 11 October 2013.
  3. ↑ Syria chemical weapons monitors win Nobel Peace Prize // BBC News. 11 October 2013. Архивиран от оригинала на 12 October 2013. Посетен на 12 October 2013.
  4. ↑ Chemicals weapons watchdog OPCW wins Nobel peace prize // Times of India. 11 October 2013. Архивиран от оригинала на 11 October 2017. Посетен на 11 October 2013.
  5. ↑ Global chemical weapons watchdog wins 2013 Nobel Peace Prize // Fox News. Посетен на 11 October 2013.
  6. ↑ Eaves, Elisabeth. Ahmet Uzumcu: Getting Rid of Chemical Weapons in Syria and Beyond // Bulletin of the Atomic Scientists. SAGE. Архивиран от оригинала на 2014-10-13. Посетен на 14 October 2014.
  7. ↑ An Expat's View: Peter Kaiser // city of The Hague. Посетен на 1 November 2010.
  8. ↑ HM Queen Beatrix of the Netherlands opens the purpose-built OPCW building. // OPCW. Архивиран от оригинала на 2011-09-21. Посетен на 1 November 2010.
  9. ↑ Secretary-General calls chemical weapons memorial 'a symbol of suffering and hope' // United Nations. Посетен на 24 April 2011.
  10. ↑ Castelvecchi, Davide. Novichok nerve agents banned by chemical-weapons treaty // Nature. 2019. DOI:10.1038/d41586-019-03686-y.
  11. ↑ Organisation for the Prohibition of Chemical Weapons. OPCW: The Legal Texts. Netherlands, Asser Press, 15 May 1999. ISBN 9789067041126. с. 336.
  12. ↑ OPCW Member States // Opcw.org. Посетен на 11 October 2013.
  13. ↑ Non-Member States // Opcw.org. Посетен на 11 October 2013.
  14. ↑ Convention on the Prohibition of the Development, Production, Stockpiling and Use of Chemical Weapons and on their Destruction // United Nations Treaty Collection. Архивиран от оригинала на 2015-04-07. Посетен на 15 May 2015.
  15. ↑ Syria loses chemical weapons watchdog voting rights after poison gas findings // Архивиран от оригинала на 2021-04-22. Посетен на 22 April 2021.
  16. ↑ Director-General // www.opcw.org. Посетен на 30 July 2018. (на английски)
  17. ↑ Technical Secretariat of the Organisation for the Prohibition of Chemical Weapons (OPCW) // Посетен на 14 January 2017.
  18. ↑ A Stanič. Bustani v. Organization for the Prohibition of Chemical Weapons // The American Journal of International Law 98 (4). 2004. DOI:10.2307/3216704. с. 810.
  19. ↑ Speech of Dr. Rogelio Pfirter, Director-General of the OPCW 16 September 2008 // Netherlands Institute for International Relations. Архивиран от оригинала на 2011-07-21. Посетен на 24 April 2011.
  20. ↑ Organization for the Prohibition of Chemical Weapons (OPCW) // Nuclear Threat Initiative - Treaties & Regimes. Посетен на 11 October 2013.
  21. ↑ Ambassador Fernando Arias of Spain Appointed Next OPCW Director-General // www.opcw.org. Посетен на 8 February 2018. (на английски)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Organisation for the Prohibition of Chemical Weapons в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Организация_за_забрана_на_химическите_оръжия&oldid=12098980“.