Манга

Manga пренасочва насам. За турската рок група вижте maNga (група).

Манга^[1] е японската дума за комикси и карикатури. Създателят (авторът) на манга се нарича мангака. Извън Япония думата се употребява за означаване на комикси, създадени първоначално в Япония (т.е. японски комикси, комикси в японски стил), но понякога се прилага и за чуждестранни комикси, които наподобяват стила на японската манга.

Мангата има почитатели от почти всички социални слоеве и възрастови групи. Темите, които се засягат в манга творбите, са разнообразни: спорт, романтика, историческа драма, комедия, сапунена опера, фентъзи, научна фантастика, мистерия, ужаси, включително порнографска манга (наричана хентай), и др.

Мангата обикновено се създава в черно-бял цвят, понякога с изключение на кориците и първите няколко страници. Причините за това са няколко: свързано е с традиционната японска живопис, а освен това значително опростява създаването на комикса. Въпреки това съществуват и изцяло цветни манга произведения, а в някои случаи и традиционно черно-бели манга творби имат и празнични броеве, които са цветни.

Най-популярните манга творби често се адаптират за аниме (японски анимации, с характерен графичен стил), като сценарият обикновено се преработва, за да се привлече по-широка публика. Макар и по-рядко, анимето също може да се преработи в манга. В англоговорещите страни съществува широко разпространеното грешно схващане, че думата „манга“ се отнася за японската анимация („аниме“ е правилният термин за това). Това отчасти е резултат от факта, че името и логото на една от най-големите компании разпространители на японска анимация сред западната публика е Manga Entertainment.

Публикации

История

Още от самото зараждане на японската култура съществуват рисунки, наподобяващи по идеи и структура днешните манга комикси. Археолозите са открили плочи с подобни изображения дори в древни японски гробници. От 12 век в Япония се появяват сатирични рисунки и картини с хумористичен характер. Особено изкусен в този вид изкуство е бил японският художник Хокусай, живял в началото на 19 век. След 1868 г. Япония започва развитието на модерната медийна комуникация, включително вестници и списания. В тях за първи път се появява мангата. Но най-значителният напредък в този вид изкуство идва след края на Втората световна война, когато окончателно се формира модерната манга като вид изкуство. С други думи, съвременната манга е мангата, която се е появила след ВСВ. Този вид манга има вече половинвековна история.

Съвременната манга води своето начало от един-единствен гений – Осаму Тезука. През 1947 г. Тезука взима книгата на Робърт Луис Стивънсън „Островът на съкровищата“ за вдъхновение за манга версия на книгата, наречена „Новият Остров на съкровищата“. Въпреки мизерните условия след войната и намалената публицистична индустрия в страната, тази творба веднага става бестселър с тираж 400 000 копия. По това време Тезука е деветнадесетгодишен студент по медицина. Новият Остров на съкровищата има зачатъците на новия синтаксис на мангата и има огромно въздействие върху новото поколение манга артисти (мангаки). Самият Тазука продължил да рисува манга до своята смърт през 1989 г. Негови са и някои от най-популярните творби като „Astro Boy“ („Астро момче“).

Последвалото войната десетилетие вижда появата на още много манга артисти освен Тезука, което довежда до същинска манга мания. Въпреки това, мангата все още се смята за детски жанр. Но тези, които израснали, четейки манга, открили, че не могат така лесно да зарежат навика след като достигнали зрелостта. Това било поколението след войната – манга поколението. Заради увлечението си по мангата между хората от това поколение и предишното се образувала голяма дупка/празнина. С разпространението на глобализацията, мангите придобиват и редица европейски или европодобни черти.

До късните шестдесет години на 20 век, манга-поколението стават студенти и модерната манга придобива внушителни размери. По това време хората започват да виждат мангата, която се харесвала на студентите, като вид развлечение и изкуство. Растящото студентско движение с ентусиазъм приема тази новопоявила се медия и по този начин се стига до настоящия вид на японската манга.

Днешната манга включва почти всичко: от книжки с вицове до мелодрама, научна фантастика, литературни произведения като романи до пътеписи, и даже упътвания за учебни и дидактични цели.

Жанрове

Мангата има много жанрове, но основните са:

спорт, романтика, драма, комедия, опера, фентъзи, фантастика, ужаси, порнографска манга (хентай) и др.

Разпространение и влияние

Манга и аниме продукциите стават все по-популярни по цял свят, като влиянието им става все по-осезаемо от края на 20 и началото на 21 век поради увеличената дистрибуция на манга творби за чужбина и засиления интерес на чужденци. Често като най-силно влиянието на манга произведенията е приписвано над западната цивилизация и култура, особено англоговорещата, френскоговорещата и т.н. В България мангата и аниметата като видове изкуство също придобиват широка популярност в ерата на Интернет (особено в периода след края на 20 век), поради която онлайн дигиталното разпространение, следене, набавяне и дискутиране на тези аспекти (културни артефакти/продукти) от японската култура става все по-лесно и общодостъпно.

Особености

Демографско деление на аудиторията

Характерна черта на японските комикси е възрастовото и полово потребителско таргетиране. Японската манга се дели на следните категории, спрямо годините (възрастта) на читателите, към които са насочени списанията, в които тя се появява:

Първата категория включва списания за деца (yonenshi), списания за тийнейжъри (shonenshi) и „младежки“ списания (yangushi, също под името seinenshi), които привличат читатели от късните юношески години до около тридесетгодишните.
Втората група включва списания за възрастни (seinenshi, като seinen означава повече възрастен, от колкото младеж – или otonashi), които са предназначени за по-зрели читатели и нямат горна граница на възрастовата група.
Мангата, която е предназначена повече за жени, също се дели на възрастови групи: за момичета (shojoshi) и за „дами“ (познати под името на японското произношение на английското „ladies“ или „redizu“). Мангата за жени обикновено се отличава със специфични типове герои, както и присъщо граматично и графично оформление, подходящи за женска аудитория.

Освен възрастовото и полово потребителско поделение, съществува и по-малко застъпено групово-служебно-професионално такова, при което манга произведенията са специално предназначени за определени социокултурни групи (напр. определени професии).

Други характеристики

За разлика от повечето комикси по света, които най-често следват европейския маниер на графично оформление на комикса, мангата се характеризира със силно застъпване на техническото майсторство и оформянето на отделните визуални елементи (вкл. вниманието към детайлите), които съставляват комикс панелите (така се наричат страниците с правоъгълни кутии, които съставляват един комикс). Сред по-популярните оразличаващи характеристики на манга произведенията най-голямо значение обикновено се поставя на следните:

Посоката на четене на манга е от дясно наляво и от горе надолу, за разлика от европейските комикси, които се четат от ляво надясно и от горе надолу.
Може да се твърди, че мангата често по-добре илюстрира душевните състояния и емоциите на персонажите от други видове комикси.
Стила на рисунките може да варира в големи размери между различните мангака творци, които спомага за разнообразието на външния вид.
Манга творбите са с характерен графичен стил и оформление, особено уникален в частта за формите на човешката анатомия, по които силно се различават от европейските комикси (като последните са по-скоро по европейски окарикатурени или реалистични изрисувани). Такива черти на мангата включват по-големи и заоблени очи, голямо разнообразие от лицеви физиономии, както и редица графични знаци (често изписвани върху или близо до лицето на персонаж), които изразяват определени емоции. Част от тези знаци, показващи настроение или състояние, наподобяват стилизирани емотикони.
Перспективата, гледната точка, графичното отразяване на действието, светлосенките и други аспекти на японските комикси са оприличавани често като по-разчупени и разнообразни от тези при европейските им събратя.
Наличието на японските писмени системи като език (въпреки че съществуват и официални преводи, както и неофициални преводи от фенове, наречени фенсканпреводи или сканлации (на английски: scanlations).
В съвременните комикси е силно застъпена употребата на неологизми, научно-технически термини, чуждестранни (особено английска) и японоограничена лексика. Също така фантастичните елементи са често силно застъпени.

Вижте също

Бележки

↑ Българско произношение: [manga]; на японски – канджи: на японски: 漫画; хирагана (за четене): на японски: まんが; катакана: на японски: マンガ, изслушване; буквално „неволна/неразрешена картинка“; на английски: manga, английско произношение: [ˈmɑːŋɡə] или [ˈmæŋɡə].

Източници

Allison, Anne (2000). „Sailor Moon: Japanese superheroes for global girls“. In Craig, Timothy J. Japan Pop! Inside the World of Japanese * Popular Culture. Armonk, New York: M.E. Sharpe. ISBN 978-0-7656-0561-0.
Arnold, Adam (2000). „Full Circle: The Unofficial History of MixxZine“. Посетен на 19 декември 2007.
Bacon, Michelle (14 април 2005). „Tangerine Dreams: Guide to Shoujo Manga and Anime“. Посетен на 1 април 2008.
Berger, Klaus (1992). Japonisme in Western Painting from Whistler to Matisse. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-37321-2.
Boilet, Frédéric (2001). Yukiko's Spinach. Castalla-Alicante, Spain: Ponent Mon. ISBN 84-933093-4-6.
Boilet, Frédéric; Takahama, Kan (2004). Mariko Parade. Castalla-Alicante, Spain: Ponent Mon. ISBN 84-933409-1-X.
Bosker, Bianca (31 август 2007). „Manga Mania“. The Wall Street Journal. Посетен на 1 април 2008.
Bouquillard, Jocelyn; Marquet, Christophe (1 юни 2007). Hokusai: First Manga Master. New York: Abrams. ISBN 0-8109-9341-4.
Brenner, Robin E. (2007). Understanding Manga and Anime. Westport, Connecticut: Libraries Unlimited/Greenwood. ISBN 978-1-59158-332-5.
Clements, Jonathan; McCarthy, Helen (2006). The Anime Encyclopedia: A Guide to Japanese Animation Since 1917, Revised and Expanded * * * * Edition. Berkeley, California: Stone Bridge Press. ISBN 1-933330-10-4.
Crandol, Mike (14 януари 2002). „The Dirty Pair: Run from the Future“. Anime News Network. Посетен на 4 март 2008.
Cube (18 декември 2007). [1]^{[неработеща препратка]} (на японски). Inside for All Games. Посетен на 18 декември 2007.
„Dark Horse buys Studio Proteus“ (Press release). Dark Horse Comics. 6 февруари 2004.
Drazen, Patrick (2003). Anime Explosion! The What? Why? & Wow! of Japanese Animation. Berkeley, California: Stone Bridge. ISBN 978-1-880656-72-3.
Farago, Andrew (30 септември 2007). „Interview: Jason Thompson“. The Comics Journal. Посетен на 4 март 2008.
Fishbein, Jennifer (26 декември 2007). „Europe's Manga Mania“. BusinessWeek. Посетен на 29 декември 2007.
Gardner, William O. (November 2003). „Attack of the Phallic Girls“. Science Fiction Studies (88). Посетен на 5 април 2008.
Glazer, Sarah (18 септември 2005). „Manga for Girls“. The New York Times. Посетен на 4 март 2008.
Gravett, Paul (2004). Manga: Sixty Years of Japanese Comics. New York: Harper Design. ISBN 1-85669-391-0.
Gravett, Paul (15 октомври 2006). „Gekiga: The Flipside of Manga“.
Griffiths, Owen (22 септември 2007). „Militarizing Japan: Patriotism, Profit, and Children's Print Media, 1894 – 1925“. Japan Focus. Посетен на 16 декември 2008.
Isao, Shimizu (2001). „Red Comic Books: The Origins of Modern Japanese Manga“. In Lent, John A. Illustrating Asia: Comics, Humor Magazines, and Picture Books. Honolulu, Hawaii: University of Hawai'i Press. ISBN 978-0-8248-2471-6.
Ito, Kinko (2004). „Growing up Japanese reading manga“. International Journal of Comic Art (6): 392 – 401.
Ito, Kinko (2005). [„A history of manga in the context of Japanese culture and society“]. The Journal of Popular Culture. 38 (3): 456 – 475. doi:10.1111/j.0022-3840.2005.00123.x. Посетен на 5 април 2008.
Johnston-O'Neill, Tom (3 август 2007). „Finding the International in Comic Con International“ Архив на оригинала от 2021-04-22 в Wayback Machine.. The San Diego Participant Observer. Посетен на 5 април 2008.
Katzenstein, Peter J.; Shiraishi, Takashi (1997). Network Power: Japan in Asia. Ithaca, New York: Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-8373-8.
Kern, Adam (2006). Manga from the Floating World: Comicbook Culture and the Kibyōshi of Edo Japan. Cambridge: Harvard University Press. ISBN 978-0-674-02266-9.
Kern, Adam (2007). „Symposium: Kibyoshi: The World's First Comicbook?“. International Journal of Comic Art (9): 1 – 486.
Kinsella, Sharon (2000). Adult Manga: Culture and Power in Contemporary Japanese Society. Honolulu, Hawaii: University of Hawai'i Press. ISBN 978-0-8248-2318-4.
Kittelson, Mary Lynn (1998). The Soul of Popular Culture: Looking at Contemporary Heroes, Myths, and Monsters. Chicago: Open Court. ISBN 978-0-8126-9363-8.
Lee, William (2000). „From Sazae-san to Crayon Shin-Chan“. In Craig, Timothy J. Japan Pop!: Inside the World of Japanese Popular Culture. Armonk, New York: M.E. Sharpe. ISBN 978-0-7656-0561-0.
Lent, John A. (2001). Illustrating Asia: Comics, Humor Magazines, and Picture Books. Honolulu, Hawaii: University of Hawaii Press. ISBN 0-8248-2471-7.
Leonard, Sean (12 септември 2004). „Progress Against the Law: Fan Distribution, Copyright, and the Explosive Growth of Japanese Animation“. Посетен на 19 декември 2007.
Lone, Stewart (2007). Daily Lives of Civilians in Wartime Asia: From the Taiping Rebellion to the Vietnam War. Westport, Connecticut: Greenwood Publishing Group. ISBN 0-313-33684-9.
Mahousu (January 2005). „Les editeurs des mangas“. self-published. Посетен на 19 декември 2007.
Masters, Coco (10 август 2006). „America is Drawn to Manga“. Time Magazine.
„First International MANGA Award“ (Press release). Ministry of Foreign Affairs of Japan. 29 юни 2007.
Napier, Susan J. (2000). Anime: From Akira to Princess Mononoke].New York: Palgrave. ISBN 0-312-23863-0.
Nunez, Irma (24 септември 2006). „Alternative Comics Heroes: Tracing the Genealogy of Gekiga“. The Japan Times. Посетен на 19 декември 2007.
Ōgi, Fusami (2004). „Female subjectivity and shōjo (girls) manga (Japanese comics): shōjo in Ladies' Comics and Young Ladies' Comics“. The Journal of Popular Culture 36 (4): 780 – 803. doi:10.1111/1540 – 5931.00045.
Patten, Fred (2004). Watching Anime, Reading Manga: 25 Years of Essays and Reviews. Berkeley, California: Stone Bridge Press. ISBN 978-1-880656-92-1.
Perper, Timothy; Cornog, Martha (2002). „Eroticism for the masses: Japanese manga comics and their assimilation into the U.S.“. Sexuality & Culture 6 (1): 3 – 126. doi:10.1007/s12119-002-1000-4.
Perper, Timothy; Cornog, Martha (2003). „Sex, love, and women in Japanese comics“. In Francoeur, Robert T.; Noonan, Raymond J. The Comprehensive International Encyclopedia of Sexuality. New York: Continuum. ISBN 978-0-8264-1488-5.
Petersen, Robert S. (2011). Comics, Manga, and Graphic Novels: A History of Graphic Narratives. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-36330-6.
Pink, Daniel H. (22 октомври 2007). „Japan, Ink: Inside the Manga Industrial Complex“. Wired 15 (11). Посетен на 19 декември 2007.
Poitras, Gilles (2001). Anime Essentials: Every Thing a Fan Needs to Know. Berkeley, California: Stone Bridge. ISBN 978-1-880656-53-2.
Reid, Calvin (28 март 2006). „HarperCollins, Tokyopop Ink Manga Deal“. Publishers Weekly. Посетен на 4 март 2008.
Reid, Calvin (6 февруари 2009). „2008 Graphic Novel Sales Up 5%; Manga Off 17%“. Publishers Weekly. Посетен на 7 септември 2009.
Riciputi, Marco (25 октомври 2007). [„Komikazen: European comics go independent“]. Cafebabel.com. Посетен на 4 март 2008.
Rifas, Leonard (2004). „Globalizing Comic Books from Below: How Manga Came to America“. International Journal of Comic Art 6 (2): 138 – 171.
Sanchez, Frank (1997 – 2003). „Hist 102: History of Manga“. AnimeInfo. Архивирано от оригинала на 5 февруари 2008. Посетен на 11 септември 2007.
Schodt, Frederik L. (1986). The World of Japanese Comics. Tokyo: Kodansha. ISBN 978-0-87011-752-7.
Schodt, Frederik L. (1996). Japan: Writings on Modern Manga. Berkeley, California: Stone Bridge Press. ISBN 978-1-880656-23-5.
Schodt, Frederik L. (2007). The Astro Boy Essays: Osamu Tezuka, Mighty Atom, and the Manga/Anime Revolution. Berkeley, California: Stone Bridge Press. ISBN 978-1-933330-54-9.
Shimizu, Isao (June 1985). 日本漫画の事典: 全国のマンガファンに贈る (Nihon Manga no Jiten – Dictionary of Japanese Manga) (in Japanese). Sun lexica. ISBN 4-385-15586-0.
Stewart, Bhob (October 1984). „Screaming Metal“. The Comics Journal (94).
Tai, Elizabeth (23 септември 2007). „Manga outside Japan“. Star Online. Посетен на 19 декември 2007.
Tchiei, Go (1998). „Characteristics of Japanese Manga“ Архив на оригинала от 2011-08-10 в Wayback Machine.. Посетен на 5 април 2008.
Thompson, Jason (2007). Manga: The Complete Guide. New York: Ballantine Books. ISBN 978-0-345-48590-8.
Мат Торн (July–September 2001). „Shôjo Manga—Something for the Girls“ Архив на оригинала от 2010-01-18 в Wayback Machine.. The Japan Quarterly 48 (3). Посетен на 5 април 2008.
Toku, Masami (Spring 2006). „Shojo Manga: Girl Power!“ Архив на оригинала от 2008-04-11 в Wayback Machine.. Chico Statements (California State University, Chico). ISBN 1-886226-10-5. Посетен на 5 април 2008.
Vollmar, Rob (1 март 2007). „Frederic Boilet and the Nouvelle Manga revolution“. World Literature Today. Посетен на 14 септември 2007.
Webb, Martin (28 май 2006). „Manga by any other name is...“. The Japan Times. Посетен на 5 април 2008.
Wong, Wendy Siuyi (2002). Hong Kong Comics: A History of Manhua. New York: Princeton Architectural Press. ISBN 978-1-56898-269-4.
Wong, Wendy Siuyi (2006). „Globalizing manga: From Japan to Hong Kong and beyond“. Mechademia: an Annual Forum for Anime, Manga, and the Fan Arts. pp. 23 – 45.
Wong, Wendy (September 2007). „The Presence of Manga in Europe and North America“. Media Digest. Посетен на 19 декември 2007.
„About Manga Museum: Current situation of manga culture“ Архив на оригинала от 2009-05-28 в Wayback Machine.. Kyoto Manga Museum. Посетен на 6 септември 2009.
„Correction: World Manga“. Anime News Network. 10 май 2006. Посетен на 19 декември 2007.
„I.C. promotes AmeriManga“. Anime News Network. 11 ноември 2002. Посетен на 4 март 2008.
„Interview with Tokyopop's Mike Kiley“. ICv2. 7 септември 2007. Посетен на 19 декември 2007.
Japan: Profile of a Nation, Revised Edition. Tokyo: Kodansha International. 1999. ISBN 4-7700-2384-7.
„Japan's Foreign Minister Creates Foreign Manga Award“. Anime News Network. 22 май 2007. Посетен на 5 октомври 2009.
„manga“. Merriam-Webster Online Dictionary. Посетен на 6 септември 2009.
„Manga-mania in France“. Anime News Network. 4 февруари 2004. Посетен на 19 декември 2007.
„'Manga no Kuni': A manga magazine from the Second Sino-Japanese War period“ Архив на оригинала от 2009-04-09 в Wayback Machine.. Kyoto International Manga Museum. Посетен на 21 декември 2008.
„'Poten': a manga magazine from Kyoto“ Архив на оригинала от 2009-04-10 в Wayback Machine.. Kyoto International Manga Museum. Посетен на 21 декември 2008.
„'Shonen Pakku'; Japan's first children's manga magazine“ Архив на оригинала от 2009-04-10 в Wayback Machine.. Kyoto International Manga Museum. Посетен на 21 декември 2008.
„The first Japanese manga magazine: Eshinbun Nipponchi“Архив на оригинала от 2015-10-30 в Wayback Machine.. Kyoto International Manga Museum. Посетен на 21 декември 2008.
„Tokyopop To Move Away from OEL and World Manga Labels“. Anime News Network. 5 май 2006. Посетен на 19 декември 2007.

Препоръчителна литература

„Japanese Manga Market Drops Below 500 Billion Yen“. ComiPress. 10 март 2007.
„Un poil de culture – Une introduction à l'animation japonaise“ ((fr)). 11 юли 2007.
Hattie Jones: 'Manga girls: Sex, love, comedy and crime in recent boy's manga and anime', in Brigitte Steger and Angelika Koch (2013 eds): Manga Girl Seeks Herbivore Boy. Studying Japanese Gender at Cambridge. Lit Publisher, pp. 24 – 81.
((it)) Marcella Zaccagnino and Sebastiano Contrari. „Manga: il Giappone alla conquista del mondo“( Архив на оригинала от 2015-05-13 в Wayback Machine.) Limes, rivista italiana di geopolitica. 31/10/2007.

Външни препратки

Manga Архив на оригинала от 2016-10-01 в Wayback Machine. at DMOZ
((en)) Manga-kun Архив на оригинала от 2008-05-11 в Wayback Machine. – Проект, свързан с манга произведения.
SDC BG – Първата българска група за превод на манга.
Utsukushii Team – Отбор за превод на манга на български.
((en)) TwistedManga^{[неработеща препратка]}

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Manga в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[фонетика_и_етимология-1] Българско произношение: [manga]; на японски – канджи: на японски: 漫画; хирагана (за четене): на японски: まんが; катакана: на японски: マンガ, изслушване; буквално „неволна/неразрешена картинка“; на английски: manga, английско произношение: [ˈmɑːŋɡə] или [ˈmæŋɡə].

[1]