Лао Дзъ
Лао Дзъ 老子 | |
китайски философ | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Джоу |
Религия | Даоизъм |
Философия | |
Регион | китайска философия |
Школа | Таоизъм |
Идеи | у вей |
Уебсайт | |
Лао Дзъ в Общомедия |
Лао Дзъ (на китайски: 老子) е китайски философ от древността, централна фигура в даоизма, сред 3-те главни китайски религиозно-философски системи.
В религиозните форми на даоизма той е почитан като божество. Според традицията той е живял през 6 век пр.н.е., но в съвременната историография се предполага, че или е легендарна личност, или е живял през 4 век пр.н.е., по времето на Стоте школи на мисълта.[1]
Имена
[редактиране | редактиране на кода]Най-често използваното име на философа, Лао Дзъ, е почетна титла със значение на „почитаем господин“. Много биографии му приписват личното име Ли Ар (李耳), и посмъртното име Дан (聃), поради което понякога е наричан и Ли Дан.[2][3][4]
По времето на династията Тан Лао Дзъ е почитан като предшественик на императорите, след като даоистите откриват връзка между фамилното име на династията Ли и името на самия Лао Дзъ. Той получава титлата Върховен мистериозен и първоначален император (Тайшан Сюенюен Хуанди; имената Сюенюен и Хуанди се използват и за Жълтия император.[5][6][7]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Първият биограф на Лао Дзъ (на български – „Старо дете“), великият китайски историк Сима Цян, живял през II век пр. Хр., дава за него повече от оскъдни сведения: Лао Дзъ (истинското му име е Ли Е) най-вероятно е роден през VI век пр. Хр. (някои изследователи конкретизират 579 г. пр. Хр.) в Дзюйжен, царство Чу, в Южен Китай. Работи в царската библиотека и архив на държавата Джоу. Там, може би, се среща с Конфуций. Получава прозвището „Лао Дзъ“, което означава „Стария мъдрец“ или „Стария младенец“ (даоистите предпочитат втория вариант).
На преклонна възраст решава да напусне Китай и се отправя някъде на запад. Началникът на граничната застава Ин Си разбира кой е странният пътник и отказва да го пусне през границата, докато мъдрецът не му напише кратко изложение за своето учение. Лао Дзъ написва трактат от пет хиляди йероглифа, известен като „Трактат за Пътя (Дао) и свойството (Дъ)“ – „Дао-дъ дзин“. Загадъчният и тайнствен образ на Лао Дзъ привлича и омагьосва даоистите, които постепенно започват да го обожествяват. Съгласно даоистката традиция, Лао Дзъ е безсмъртен. Други смятат, че Лао Дзъ е напуснал Китай, и мястото и датата на смъртта му са неизвестни. Трети мислят, че той е умрял и погребан в Китай. За най-вероятна дата на смъртта му се смята 499 г. пр. Хр.
Съществува и версия, според която Лао Дзъ е живял през IV век пр. Хр. и е написал Дао-дъ дзин, най-превежданата книга след Библията ок. 350 г. пр.н.е. Освен от философия се е интересувал и от история, а синът му Дзун става военачалник на китайското княжество Уей. По това време Китай все още не е единна държава, а е разделен на множество малки княжества.
Канон за Пътя
[редактиране | редактиране на кода]Единствената книга на Лао Дзъ, Дао-дъ дзин, (на китайски: 道德經, Dao De Jing) е един от най-популярните трактати в Китайската философия. Тя е основното произведение, в което е изложена философията на даоизма.
Текстовете са загадъчни, трудни за превод и тълкуване по различни причини. Дори древните китайски коментатори и последователи на мъдреца им дават различни интерпретации. Това се дължи не само на тяхната лаконичност, но и на парадоксалната им семантика. Мъдрецът сам казва това в началото на текст 81:
„ | Верните слова не са красиви, красивите слова не са верни. |
“ |
„ | Достоверните слова не са красиви.
Красивите слова не са достоверни. |
“ |
Ключов за целия сборник е текстът (под №25 в старокитайските преписи):
„ | Тъй Пътят дао е велик, |
“ |
Тук е разкрита вечната и велика човешка природа, която е изначална и съизмерима с Пътя. На практика няма нищо, което да е различно от Пътя, тъй като той е:
„ | Самостойно и неизменно. Вездесъщо е и всеподвижно, ала неизтощимо. |
“ |
Наглед съдържащи противоречия, текстовете очертават основните линии, които всеки би трябвало да следва, за да е в синхрон с Пътя (Дао). Може да се каже, че са подчинени на принципа на Единство на противоположностите. Противоположностите са две страни на един и същ процес/явление. По същия начин Пътят е Всичко и Нищо едновременно – съдържайки всичко, в него нищо не взема превес над другите, не изпъква; щом съдържа всичко, значи съдържа и нищо – като двете страни на една противоположност. На двата полюса са и хората: едните, мъдреците, следват Пътя, а другите не го виждат или го изгубват.
(1) Някои цитати са от превода на Крум Ацев.
Митове
[редактиране | редактиране на кода]Според редица изследователи Лао Дзъ сякаш е положил съзнателни усилия да прикрие своите следи и да остане анонимен. Това, което е известно за него, граничи с легендата. Споменава се, че знаменателно за неговата необикновеност е зачеването му – майка му погълнала падаща звезда и носила плода цели 81 години. Точно толкова – 81 – са текстовете в оригиналния сборник.
Според мита Лао Дзъ се е срещал с един друг китайски мислител, Конфуций. Самият Конфуций веднага разпознал в лицето на Лао Дзъ истинския мъдрец и съпоставил двамата – себе си причислил към хората, които цял живот търсят истината, а Лао Дзъ – към тези, които носят знанието по рождение.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Преводи на Лао Дзъ на български език от китайски:
- Ленин Димитров Христов, Философията на Лао Дзъ, изд. Наука и изкуство, София, 1967 (пълен превод) – това е версията разпространена в интеренет, макар че обикновено не е указван преводач и публикация
- Бора Беливанова, Древнокитайски мислители (Лао Дзъ, Джуан Дзъ, Лие Дзъ, Ян Джу и Уан Чун), сб. от поредицата „Философско наследство“, преводи от китайски и руски, изд. Наука и изкуство, София, 1980 (частичен превод)
- Лао Дзъ. Тао Те Кинг. Книга за Пътя и Неговата сила, писмена и устна версии, изд. Хелиопол, София, 1994
- Теодора Куцарова, Лао Дзъ. Дао Дъ дзин Трактат за Дао и Добродетелта (линкът е към частичен превод) Архив на оригинала от 2008-12-15 в Wayback Machine., в „Proceedings of The First National Symposium on Korean Studies“, Кореана: Корея – Традиции и съвременност, София, февруари 1996
- Лао Дзъ. Дао Де Дзин. Размисли за всеки ден; мъдростта на древен Китай, изд. Мириам, София, 2001
- Крум Ацев, Книга за пътя и постигането (Дао Дъ дзин), изд. Кибеа, 2002
- Теодора Куцарова, Лаодзъ, Даодъ(а)дзин(г), Трактат за пътя и природната дарба, превод от старокитайски език и текстологично изследване, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София: 2008 (пълен превод)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Kohn 2000, с. 4.
- ↑ Luo 2004, с. 118.
- ↑ Kramer 1986, с. 118.
- ↑ Kohn 2000, с. 2.
- ↑ Kohn 2000, с. 720.
- ↑ Drompp 2004, с. 254.
- ↑ Fowler 2005, с. 153.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Drompp, Michael Robert. Tang China And The Collapse Of The Uighur Empire: A Documentary History. Brill Academic Publishers, 2004. ISBN 9004140964.
- Fowler, Jeaneane. An Introduction To The Philosophy And Religion Of Taoism: Pathways To Immortality. Brighton, Sussex Academic Press, 2005. ISBN 1-84519-085-8.
- Luo, Jing. Over a cup of tea: an introduction to Chinese life and culture. Washington, University Press of America, 2004. ISBN 0-7618-2937-7.
- Kohn, Livia. Daoism Handbook (Handbook of Oriental Studies / Handbuch der Orientalisk – Part 4: China, 14). Boston, Brill Academic Publishers, 2000. ISBN 90-04-11208-1.
- Kramer, Kenneth. World scriptures: an introduction to comparative religions. New York, Paulist Press, 1986. ISBN 0-8091-2781-4.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Лао Дзъ на български (превод от английски)
- Интервю с Крум Ацев за „Книга за пътя и постигането“, Литературен Вестник, 24 – 30.04.2002 г.
- ((en)) Лао Дзи на сайта на Хонконгския университет
- ((en)) Английски превод на Пътят Архив на оригинала от 2007-03-13 в Wayback Machine. на Чарлз Мюлер
|