Направо към съдържанието

Джон Хърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джон Хърт
John hurt
британски актьор
Джон Хърт (2009)
Джон Хърт (2009)
Роден
Джон Винсент Хърт
Починал
25 януари 2017 г. (77 г.)
Лондон, Великобритания
Религияангликанство
Националност Англия
 Великобритания
Учил вКралска академия за драматично изкуство[1]
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1961-2017
Семейство
СъпругаАнет Робъртсън
(1962-1964; развод)
Дона Пийкок
(1984-1990; развод)
Джоан Далтън
(1990-1996; развод)
Енуин Рийс-Миърс
(2005-2017; смъртта му)
Деца2
Уебсайтjohnhurt.co.uk
Джон Хърт в Общомедия

Джон Винсънт Хърт, CBE (на английски: John Vincent Hurt) е популярен британски актьор, роден на 22 януари 1940 г. в Честърфийлд, Англия. [2] Подвизава се на сцената вече повече от 40 години, номиниран е за Академична награда Оскар в категорията Най-добра поддържаща мъжка роля, за участието си във филма „Среднощен експрес“. Много години е пристрастен към алкохола, но сам се отървава от тази си зависимост.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Джон Винсент Хърт е роден на 22 януари 1940 г. в Честърфийлд, Дарбишир. [3][4] Син е на Филис (по баща Маси; 1907–1975), инженер и някогашна актриса, и Арнолд Хърбърт Хърт (1904–1999), математик, който стана свещеник на англиканската църква и служи като викарий на църквата Света Троица в Ширбрук, Дарбишър.[5][6] Баща му преди това е бил викарий на енорията Сейнт Джон в Съндърланд, графство Дърам. През 1937 г. той премества семейството си в Дарбишир, където става постоянен уредник на църквата Света Троица. Когато Хърт е на пет, баща му става викарий на църквата Свети Стефан в Удвил, Дарбишър, и остава там до 1953 г. [7]

На осемгодишна възраст Хърт е изпратен в англиканското подготвително училище Сейнт Майкълс в Отфорд, Кент, [8] където в крайна сметка развива страстта си към актьорството. Той решава, че иска да стане актьор след първата си роля като момиче в училищна продукция на „Синята птица“ от Морис Метерлинк.[9] На 12 години Хърт отива в училище Линкълн (тогава гимназия), защото не е успял на приемния изпит за прием в училището на брат си. [10]

Родителите му не харесват актьорските му амбиции и го насърчават вместо това да стане учител по рисуване.[10] На 17 години Хърт се записва в училището по изкуства Гримсби (сега Училището за изкуство и дизайн на Източното крайбрежие), където учи изкуство. През 1959 г. той печели стипендия, която му позволява да учи за диплома за учител по изкуства в училището по изкуства Сейнт Мартин в Лондон.[11] Въпреки стипендията, плащането на таксите за обучение и издръжката му е трудна, така че той убеждава някои от приятелите си да позират голи и продава портретите. През 1960 г. печели стипендия за Кралска академия за драматично изкуство (RADA), където се обучава две години.

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Джон Хърт е смятан за един от най-добрите британски актьори. Режисьорът Дейвид Линч го описва като „просто най-великия актьор в света“.[12][13] Той притежава това, което беше описано като „най-отличителния глас във Великобритания“.[14][15] Той получава множество награди, включително наградата БАФТА за изключителен британски принос към киното през 2012 г.[16] и е посветен в рицар от кралица Елизабет II през 2015 г. за заслугите си към драматургията.

Той става известен с ролята си на Ричард Рич във филма „Човек на всички времена“ (1966) и печели наградата на Британската телевизионна академия за най-добър актьор за „Голият държавен служител“ (1975). Той играе Калигула в телевизионния сериал на Би Би Си „Аз, Клавдий“ (1976). Печели номинации за Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля за „Среднощен експрес“ (1978) и номинации за Оскар за най-добра мъжка роля за „Човекът слон“ (1980). Други филми включват „Пришълецът“ (1979), „Райските порти“ (1980), „Шампиони“ (1984), 1984 (1984).

Хърт придоби допълнителна известност, представяйки г-н Оливандър във филмовата поредица за Хари Потър (2001-11) и участвайки във филмите за Хелбой (2004 и 2008), „V като Вендета“ (2005), „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“ (2008), „Снежен снаряд“ (2013). Той също така участва в прочутите филми „Меланхолия“ (2011), „Дама, поп, асо, шпионин“ (2011).

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Джон Хърт има по-голям брат, Бр. Анселм (роден като Майкъл), римокатолически покръстен, който става монах и писател в абатството Гленстал. Джон Хърт участва в книгите на брат си.[17] Хърт също има осиновена сестра Моника. През 1962 г. баща му напуска енорията си в Клийторпс, за да стане директор на колежа „Сейнт Майкъл“ в централноамериканската държава Британски Хондурас. Майката на Хърт почива през 1975 г., а баща му почива през 1999 г. на 95-годишна възраст.

През 1962 г. Хърт се жени за актрисата Анет Робъртсън. Бракът приключва през 1964 г. През 1967 г. той започва най-дългата си връзка с Мари-Лиз Волпелие-Пиеро, френски модел. Двойката планира да се ожени след 15 години заедно. На 26 януари 1983 г. Хърт и Волпелие-Пиеро отиват на конна езда рано сутринта близо до къщата си в Аскот-под-Уичууд, Оксфордшир, Волпелие-Пиеро пада от коня си. Тя изпада в кома и почива по-късно същия ден.[18]

През септември 1984 г. Хърт се жени за старата си приятелка Дона Пийкок, американска актриса, в местната служба по вписванията. Двойката се премества в Кения, но се развежда през януари 1990 г.

На 24 януари 1990 г. Хърт се жени за Джоан Далтън, американски асистент продуцент, с която се запознава по време на снимките на „Скандал“. С нея той има двама сина. Този брак приключва през 1996 г. и е последван от седемгодишна връзка със Сара Оуенс, родена в Дъблин водеща и писателка. Двойката се премества в графство Уиклоу, където се установяват близо до своите приятели, режисьора Джон Бурман и основателя на „Claddagh Records“ и наследника на „Гинес“, Гареч Браун. През юли 2002 г. двойката се разделя.

През март 2005 г. Хърт се жени за четвъртата си съпруга Анвен Рийс-Майерс, продуцент на рекламни филми. Той се отказа от пушенето и пиенето по време на четвъртия си брак.[19] Той живееше в Кромер, Норфолк.[20]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

На 16 юни 2015 г. Хърт публично обявява, че е бил диагностициран с рак на панкреаса в ранен стадий.[21] Той потвърждава, че ще продължи да работи, докато се подлага на лечение и казва, че както той, така и медицинският екип, който го лекува, са „повече от оптимисти за задоволителен резултат.” [22] След лечението той заявява, че ракът му е в ремисия на 12 октомври 2015.[23] Той почива в дома си в Кромер, Норфолк на 25 януари 2017 г., три дни след 77-ия си рожден ден. [24][25]

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1966 Човек на всички времена A Man for All Seasons Ричард Рич Фред Зинеман
1969 В търсене на Грегъри In Search of Gregory Даниел Питър Ууд
1978 Среднощен експрес Midnight express Макс Алън Паркър
1978 Властелинът на пръстените The Lord of the Rings Арагорн Ралф Бакши
1979 Пришълецът Alien Кейн Ридли Скот
1979 Човекът слон The Elephant Man Джоузеф Мерик Дейвид Линч
1981 История на света: Част I History of the World, Part I Иисус Христос Мел Брукс
1983 Уикендът на Остерман The Osterman Weekend Лорънс Фасет Сам Пекинпа
1984 1984 Nineteen Eighty-Four Уинстън Смит Майкъл Ратфорд
1985 Черният казан The Black Cauldron Рогатият крал Тед Бърман, Ричард Рич
1987 Космически топки Spaceballs себе си Мел Брукс
1991 Крал Ралф King Ralph Лорд Пърсивал Грейвс Дейвид Уорд
1994 Палечка Thumbelina Г-н Къртица Дон Блът, Гари Голдман
1994 Партньори Second Best Греъм Холт Крис Менджес
1997 Контакт Contact С. Р. Хадън Робърт Земекис
2000 Тигър The Tigger Movie разказвача Джон Фолкенстейн
2001 Капитан Корели Captain Corelli's Mandolin Д-р Янис Джон Мадън
2001 Хари Потър и Философският камък Harry Potter and the Philosopher's stone Оливандър Крис Кълъмбъс
2003 Догвил Dogville разказвача Ларс фон Триер
2004 Хелбой Hellboy Тревър Брутенхолм Гийермо дел Торо
2005 Храбрият гълъб Valiant Феликс Гари Чапман
2005 Мандърлей Manderlay разказвача Ларс фон Триер
2005 Шперцът The Skeleton Key Бенджамин „Бен“ Деверо Йън Софтли
2006 V като Вендета V for Vendetta Адам Сътлър Джеймс Мактиг
2006 Парфюмът: Историята на един убиец Perfume: The Story of a Murderer разказвача Том Тиквер
2008 Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull Професор Харолд „Окс“ Оксли Стивън Спилбърг
2008 Хелбой 2: Златната армия Hellboy II: The Golden Army себе си Гилермо дел Торо
2010 Хари Потър и даровете на смъртта I Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 1 Оливандър Дейвид Йейтс
2011 Хари Потър и даровете на смъртта II Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 2 Оливандър Дейвид Йейтс
2011 Меланхолия Melancholia Декстър Ларс фон Триер
2011 Дама, поп, асо, шпионин Tinker Tailor Soldier Spy Бил Хейдън Томас Алфредсон
2013 Снежен снаряд Seolgungnyeolcha Гилиъм Пон Джун Хо
2014 Херкулес Hercules Цар Котис Брет Ратнър
2016 Легендата за Тарзан The Legend of Tarzan професор Архимед Портър Дейвид Йейтс

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Student & Graduate Profiles: John Hurt // Кралска академия за драматично изкуство.
  2. ↑ www.imdb.com
  3. ↑ John Hurt biography // Biography.com. Архивиран от оригинала на 2015-10-16. Посетен на 2023-01-23.
  4. ↑ England and Wales Birth records Архив на оригинала от 16 август 2016 в Wayback Machine. retrieved 23 August 2014.
  5. ↑ John Hurt biography // Filmreference.com. Посетен на 28 October 2010.
  6. ↑ BBC Radio Derby // Посетен на 28 October 2010.
  7. ↑ Woodville and Hartshorne Heritage Trail // Посетен на 26 February 2021.
  8. ↑ John Hurt obituary: Open-hearted and hysterically funny // The Irish Times.
  9. ↑ John Hurt | Film | The Guardian
  10. ↑ а б The Guardian Interview: John Hurt // The Guardian. UK, 1 July 2000. Посетен на 28 October 2010.
  11. ↑ Rob Sharp (19 April 2008). Central Saint Martins: The art and soul of Britain Архив на оригинала от 20 април 2016 в Wayback Machine.. The Independent (London). Retrieved July 2013.
  12. ↑ Sephton, Connor. Acclaimed British actor Sir John Hurt dies from cancer aged 77 // Sky News, 29 January 2017. Посетен на 17 February 2017.
  13. ↑ Kreps, Daniel (27 January 2017). "John Hurt, Oscar-Nominated 'Elephant Man' Actor, Dead at 77". Rolling Stone. Retrieved 17 February 2017.
  14. ↑ Ellen, Barbara. Barbara Ellen meets John Hurt // The Observer. 13 March 2006. Посетен на 21 June 2018.
  15. ↑ John Hurt, 'the most distinctive voice in Britain', falls silent // 30 January 2017. Посетен на 21 June 2018.
  16. ↑ John Hurt 'thrilled' with Bafta lifetime achievement honour // BBC News. Посетен на 13 April 2015.
  17. ↑ Br. Alselm's cookbook // Glenstal.org, 17 October 2009. Архивиран от оригинала на 2012-08-02. Посетен на 2023-01-23.
  18. ↑ Norman, Michael. John Hurt: Always in Character // The New York Times, 2 December 1990. Посетен на 15 April 2013.
  19. ↑ Never lose the edge – John Hurt interview // The Scotsman, 8 February 2018.
  20. ↑ Acting legend John Hurt talks about his upcoming BAFTA award and life living near Cromer // Johnhurt.co.uk. Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 2023-01-23.
  21. ↑ Actor John Hurt reveals cancer diagnosis: agency // Reuters. 16 June 2015. Архивиран от оригинала на 16 June 2015. Посетен на 16 June 2015.
  22. ↑ 'John Hurt 'more than optimistic' as he reveals pancreatic cancer diagnosis' // The Guardian, 15 June 2015. Посетен на 15 June 2015.
  23. ↑ John Hurt "overjoyed" and "thrilled" at cancer remission news // Digital Spy, 14 October 2015. Посетен на 14 October 2015.
  24. ↑ Sir John Hurt: Bafta-winning actor dies aged 77 // BBC News. Посетен на 28 January 2017.
  25. ↑ Coveney, Michael. Sir John Hurt obituary // The Guardian. 28 January 2017. Посетен на 29 January 2017.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Джон Хърт.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джон_Хърт&oldid=12281287“.